Решение № 3666 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 938/2018 г.

Решение № 3666 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 938/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Д. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, против решение № 7216 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 8624/2017 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №ДОИ-44/09.08.2017 г. на член на Комисията за енергийно и водно регулиране, по подадено заявление с вх. №ДОИ-42 от 23.06.2017 г. от Й. Н., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от влизането му в сила. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез адвокат Д. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон. Споделят се заключенията на административния съд, че поисканата от Й. Н. с процесното заявление информация/ съдържаща се в разпоредителните части по см. на чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на всички лицензии, издадени на "ЕВН България Електроразпределение"ЕАД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания/, е обществена. Описаните в заявлението данни представляват официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ вр. чл. 2 от с. з., а именно: данни, които се съдържат в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, тъй като съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗЕ лицензията е неразделна част от решението за издаването и. Тази информация липсва в публичните регистри по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и не се обнародва, а същевременно е свързана с обществения живот в страната като предоставянето на заявителя на специалните условия за съответния вид лицензионна дейност дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган-издател на информацията, т. е. налице е и второто изискване на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми е извода на съда, че органът не е мотивирал отказа с конкретни съображения за липса на надделяващ обществен интерес по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Преценката относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес като елемент от фактическия състав в тази хипотеза следва да бъде извършена от административния орган, поради което без излагане на фактически основания относно този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. В конкретния случай административния орган не е анализирал причините за дадения отказ в писмо ДОИ-42/27.07.2017 г. от трето лице - "Електроразпределение юг" ЕАД/с предишно наименование "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД/, а именно поради наличие на търговска тайна, нелоялна конкуренция или друго, и не е приложил разпоредбата на чл. 31, ал. 4 вр ал. 1 от ЗДОИ. Формалното възпроизвеждане на текста на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ не съставлява фактическо основание, обосноваващо липса на надделяващ обществен интерес, и този въпрос в оспорения акт е останал неизяснен, както правилно е приел АССГ. Касационният съд не констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд София-град кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на адвокат Д. -пълномощник на Й. Н. за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. първо от ЗА. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Видно от представения към касационната жалба договор, имащ характера на пълномощно, адв. Д. Д. е оказал безплатна адвокатска помощ на Й. Н. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за адвокатурата. В тези случаи и предвид изхода на делото съдът следва да осъди Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв. определен съгласно чл. 8, ал. 3 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение