Решение № 6415 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2017 г.

Решение № 6415 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Общински съвет - К. и Х. И. Б. против решение № 1179/30.06.2017 г. постановено по адм. дело № 576/2017 г. на Административен съд - П., с което по съществото на спора е обявено за нищожно по жалбата на "Сдружение за напояване - К." решение № 155 от редовно заседание на Общински съвет - К., взето с протокол № 19/28.02.2013 г. за удължаване срока на договора за наем от 14.05.2008 г., сключен между община К. и Х. И. Б. за язовир в землището на с. К.: поземлен имот № 047008 по КВС на с. К., ЕКАТТЕ 35523, местност "Герена" актуван с АПОС № 183/30.04.2004 г., вписан в СП под № 39 на 27.07.2005 г., том 73, вх. ...ег. 21041, с площ 510.023 дка и начин на трайно ползване "язовир". Касационните оплаквания, изложени в двете касационни жалби, са свързани с възражението, че първоинстанционният съд, противно на събраните по делото доказателства и приложим материален закон, е приел, че оспорваният административен акт е нищожен, тъй като е нетърпим от гледна точка на правния ред и следващите се от него правни последици. Възразява се, че съдът не е отчел, че към момента на издаване на оспорения административен акт, на територията на община К. не е учредено и вписано сдружение за напояване, поради което § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН е неприложим закон при преценката за материалната законосъобразност на акта. Възразява се против позоваването на приложението на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСП, тъй като няма данни язовирът да е включен в имуществото на търговско дружество или сдружение за напояван, респ. налице са данни, че язовирът е публична общинска собственост. Ответната страна - "Сдружение за напояване К." (Сдружението), представлявано от адв. Дамбулев, оспорва основателността на касационните жалби и поддържа изцяло съображенията на административния съд, въз основа на които оспорваният административен акт е приет за нищожен. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Подкрепен е изводът на съда, че оспореното решение на О.-К. е нищожно поради материална незаконосъобразност в хипотезата на пълна липса на материалноправните предпоставки, предвидени в § 78, ал. 2 ПЗР на ЗОС и на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационните жалби са редовно подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни, но не по изложените в тях възражения. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалбата на "Сдружение за напояване К." против решение № 155 взето от редовно заседание на Общински съвет - К., с протокол № 19/28.02.2013 г. за удължаване срока на договора за наем от 14.05.2008 г., сключен между О. К. и Х. И. Б. за язовир в землището на с. К.: поземлен имот № 047008 по КВС на с. К., ЕКАТТЕ 35523, местност "Герена" актуван с АПОС № 183/30.04.2004 г., вписан в СП под № 39 на 27.07.2005 г., том 73, вх. ...ег. 21041, с площ 510.023 дка и начин на трайно ползване "язовир". Със сега обжалваното първоинстанционно решение, оспорвания административен акт е обявен за нищожен. Съдът е приел, че правните последици на акта са нетърпими от гледна точка на пълната липса на предпоставките на материалния закон, въз основа на които е постановен. Този извод на съда е изведен при констатацията, че административният акт е издаден на основание чл. § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, както и че първоначалният договор за наем на язовира, имащ статут на публична общинска собственост, между община К. и Х. Б. е сключен на 14.05.2008 г., която дата следва приемането на 16.11.2004 г. на § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. В тази връзка, съдът като е отчел, че § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС се явява неприложим материален закон спрямо договорите, сключени след неговото приемане, е направил заключение, че тази разпоредба не може да бъде основание за издаването на оспорвания административен акт. Прието е, че отдаването под наем на язовири публична общинска собственост е допустимо, но на основанията предвидени в § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, а в конкретния случай единствено на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН и при съобразяване на указанията на надзорния орган и при спазване на чл. 12, ал. 4 от ЗОС. Решението е неправилно. Основателен се явява доводът в касационната жалба относно необоснованост на решението. Касационната инстанция при изпълнението на задълженията за служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК установи, че решението е постановено по жалба, подадена от лице, по отношение на което не е установен пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на административния акт по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК. В този смисъл направеното общо заключение на административния съд, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, настоящият касационен състав намира за необосновано. По делото няма спор, че "Сдружение за напояване К." не е адресат на оспорения административен акт, не е участвало като страна в хода на неговото издаване и не претендира право на ползване под наем на процесния язовир. Сдружението е придобило своята правосубектност с Решение № 57 от 24.02.2015 г. по ф. д. № 2/2015 на Пловдивски окръжен съд, докато решението на общинския съвет е издадено значително по - рано (две години по-рано), а именно на 28.02.2013 г. В конкретния случая, правният интерес на Сдружението от оспорването на административния акт е обоснован в първоначалната му жалба с безспорния между страните факт, че чрез надзорния орган по см. чл. 5, ал. 2 от ЗСН - министъра на земеделието и храните и на основание § 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ПЗР на ЗСН, Сдружението е направило искане към община К. да му бъде предаден процесния язовир, както и че община К. е отказала незабавното му предаване поради наличието на действащ договор за наем с Х. Б., сключен в изпълнение на решение № 155 от редовно заседание на Общински съвет - К., взето с протокол № 19/28.02.2013 г. Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, сдруженията придобиват от момента на възникването им като юридически лица право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията им, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Относно приложението на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСН следва да се посочи, че по делото е представено писмо от 07.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, в което е удостоверено, че процесния язовир е бил включени в имуществото на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН, общината е длъжна да предаде на сдруженията за напояване владението върху язовирите и микроязовирите по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на сдружението, и да прекрати договорите за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица. Договорите се прекратяват от общината с писмено предизвестие с достатъчно дълъг срок за довършване на започнатите водностопански дейности, така че да не бъдат нанесени щети от преждевременното им преустановяване, но не по-дълъг от пет години. Общината уведомява министъра на земеделието, храните и горите за отправеното предизвестие. По делото е представено писмо от 22.05.2015 г. на кмета на община К., от което е видно, че искането на Сдружението за предаване на язовира, получено в община К. чрез писмо № 62-155/31.03.2015 г. на Министерството на земеделието и храните, е удовлетворено. Видно от писмото, община К. в изпълнение на изискванията на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН е предизвестила наемателят на язовира Х. Б., че договорът за наем на язовира се прекратява към 01.05.2018 г. Това писмо, както и процесуалното поведение на страните в производството пред административния съд дава повод да се приеме, че община К. не отрича правото на сдружението да получи процесния язовир по реда на § 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗСН, но поставя времеви условия за неговото предаване. По делото няма данни и страните не твърдят, че Сдружението е оспорило или възразило против конкретен акт, действие или бездействие на административен орган при община К., свързан/о с предаването на владението на процесния язовир по реда на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН, който да е основан на действието на решение № 155, взето с протокол № 19/28.02.2013г от Общински съвет - К., респ. на наличието на действащ договор за наем с трето лице. При това положение, след като Сдружението не е оспорило или възразило против непредаването на язовира или условията, при които ще бъде предаден, въпросът за законосъобразността на решение № 155, взето с протокол № 19/28.02.2013г от Общински съвет - К., не може да се разглежда и като преюдициален при уреждането на конкретен материалноправен спор между страните. Отмяната или установяването на нищожност на решение № 155, взето с протокол № 19/28.02.2013 г. от Общински съвет - К., може да доведе до непосредствена промяна в наемните правоотношения между община К. и Х. Б., но няма непосредствено да предизвика или да доведе до предаване на язовира от община К. към Сдружението или до промяна на условията, при които ще бъде предаден (например момента, датата на предаване). При така изложеното и като се отчете, че от една страна собствени наемни права върху язовира Сдружението не претендира, а от друга като се отчете, че чрез съдебното оспорване се цели отмяна и отпадане на правните последици от удължения през 2013 г. срок на договора за наем на язовира, настоящият съдебен състав намира, че Сдружението не е посочило пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на решение № 155, взето с протокол № 19/28.02.2013 г. от Общински съвет - К. Това е така, тъй като независимо от изхода на съдебния спор, правното положение на Сдружението не ще бъде пряко променено спрямо правоотношенията му с община К. по изпълнение на § 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗСН. От друга страна съдът, лаконично е приел, че сдружението има правен интерес без да посочи мотиви за направата на този извод или да даде указания на страната да го обоснове. Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Затова той следва да се преценява към момента на искането за обявяване на нищожност, както е в конкретния случай. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за която съдът следи служебно. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС във връзка с момента в който следва да се преценява правния интерес на оспорващия при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност. С оглед на установеното обжалваното решение, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане ще следва да се дадат указания относно обосноваване наличието на правен интерес от страна на жалбоподателя по делото. Водим от горното ои на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,