Решение № 637 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2015 г.

Решение № 637 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ срещу решение № 5521/10.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1945/2015 г. от Административния съд С.-град. С обжалваното решение е прието за установено по предявения от Й. Б. В. от с. Б., общ Асеновград установителен иск срещу началника на ДНСК, с правно основание чл. 292 от АПК, че правото на принудително изпълнение на издадената от ответника заповед № РД-14-400/28.09.2004 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна жилищна сграда", изпълнен в терен-публична общинска собственост, част от уличното пространство пред УПИ-XVII - общински, квартал 23 по плана на с. Б., община Асеновград, гр. П., изпълнен от Й. Б. В. се е погасило поради изтекла 5-годишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Със същото решение, ДНСК е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 30 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението ведно с произтичащите от това последици. Ответникът в касационното производство-Й. Б. В. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 292 АПК, с който от Й. В. е поискано да се признае за установено по отношение на ДНСК, че заповед № РД-14-400/28.09.2004 г. на началника на ДНСК-С., с която му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна жилищна сграда", изпълнен в терен-публична общинска собственост, част от уличното пространство пред УПИ-XVII-общински, квартал 23 по плана на с. Б., община Асеновград, гр. П., не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност по чл. 285 АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че заповедта е била оспорена по съдебен ред, но оспорването е отхвърлено и тя е влязла в сила на 28.12.06 г. Съдът е формирал извод, че тя представлява изпълнително основание, създаващо задължение за ищеца да премахне незаконния строеж, предмет на заповедта. Съдът е установил, че ответникът е изпратил на ищеца покана за доброволно изпълнение от 26.06.12 г., която той е получил на 10.07.12 г. Съдът е посочил, че през м. 08.12 г. е съставен протокол, от който е видно, че строежът не е премахнат в срока за доброволно изпълнение, като 7 дни след това е съставен друг протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването, а на 24.01.15 г. е сключен договор с търговско дружество за принудителното изпълнение на заповедта. Въз основа на установеното, съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение е изпратена след изтичането на 5-годишния давностен срок, който съдът е приел, че е изтекъл на 28.12.2011 г. Съдът е преценил като неоснователни доводите на ответника, че давността е прекъсната с писмо с изх. № П-3396-01-828/13.03.07 г. на зам. началника на ДНСК, с което е разпоредено на началника на РДНСК-П. да предприеме действия по принудителното изпълнение на заповедта. Съдът е посочил, че това писмо не е представено по делото, а за наличието му се съди от друго писмо № УТ-1340-06-743/28.08.2007 г. на зам. началника на ДНСК, както и че те не представляват действия по принудителното изпълнение съгласно Наредба № 13 от 23.07.2001 г. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като недопустимо. Административният съд недопустимо е смесил разпоредбите на чл. 292 АПК и чл. 285 АПК. Разпоредбата на чл. 292 АПК предоставя материалноправна защита на засегнатите субекти срещу съществуването на материалното задължение, удостоверено с изпълнителното основание. Предмет на иска е самото задължение по изпълнителното основание. Разпоредбата на чл. 285 АПК, тълкувана съвместно с чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК води до извода, че предоставя средство за процесуалноправна защита на длъжника срещу принудителното изпълнение на изпълнителното основание. Успешното й провеждане не води до отпадане на материалноправното задължение на субекта, удостоверено с изпълнителното основание, а само до погасяване на правомощието на административния орган да предприеме принудителното му изпълнение. Дори след изтичането на 5 годишния срок по чл. 285, ал. 1 АПК, задълженият според изпълнителното основание субект, не само че може, но и трябва да изпълни задължението си под страх от отговорност за причинени вреди на други лица от неизпълнението. Следователно, бездействието на административния орган да предприеме в 5 годишен срок от влизане в сила на изпълнителното основание неговото принудително изпълнение, поражда право за задължения по него субект с волеизявление да погаси правомощието на административния орган да направи това след изтичането на този срок, но не погасява самото задължение. С разпоредбата на чл. 292 АПК е предвидена възможност за оспорване на самото задължение, а не на изпълняемостта на изпълнителното основание, с което то е удостоверено. В конкретния случай, видно от петитума на исковата молба е, че ищецът иска да бъде установено, че изпълнителното основание не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност. Така предявеният установителен иск е недопустим, тъй като засегнатото от принудителното изпълнение лице, разполага с друг ред за защита - чл. 282,, ал. 1, т. 9 АПК. С оглед петитума на исковата молба, този иск неправилно е квалифициран от съда като такъв по чл. 292 АПК, тъй като не се иска установяване недължимост на задължението, удостоверено с изпълнителното основание. С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че административният съд неправилно е допуснал до разглеждане недопустим иск, който и неправилно е квалифицирал като такъв по чл. 292 АПК. Обжалваното решение е недопустимо, което е основание за обезсилването му и прекратяване на съдебното производство. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд