Решение № 1627 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2011 г.

Решение № 1627 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Денчо Спасов Козарев, от гр. Ямбол, срещу решение № 41 от 7.03.2011 г. по адм. д. № 10/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на принудителната административна мярка. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" (ПП) - при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Ямбол, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Денчо Спасов Козарев срещу заповед № 1496/24.09.2010 г. на началник сектор ПП при ОДМВР - Ямбол, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране на моторно превозно средство от движение". В мотивите на съдебния акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в отделни хипотези на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП, в правото на административния орган е по целесъобразност да прецени дали да приложи предвидената мярка с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на констатираните административни нарушения. Направени са изводи, че при наличие на елементите, включени във фактическия състав на приложената разпоредба, преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка е законосъобразна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). Въз основа на приложените към делото и неоспорени писмени доказателства, с обжалваното решение е установено, че на 28.08.2010 г. в 20.00 часа, в гр. Ямбол, по бул. "Европа", касаторът Козарев е управлявал лек автомобил "Форд Мондео" с рег. № У 6240 ВВ, - технически неизправен, със счупено предно ветроупорно стъкло - нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Описаните факти са констатирани с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1496, подписан без възражения от нарушителя и ползващ се с обвързваща доказателствена сила (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). При установените релевантни за спора юридически факти, правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че публичното право на органа да наложи ПАМ, обезпечаваща безопасността на движението по пътищата е упражнено в съответствие с изискванията на закона. Ангажираните доказателства установят наличието на възприетите при произнасянето на административния орган юридически факти и не са оспорени от адресата на ограничителната мярка, при което процесуално законосъобразно са кредитирани при формиране на правните изводи в оспореното решение. Шофирането на техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС, създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП за прилагане на визираното в закона ограничение на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността. Административният орган носи тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за законност на обжалвания административен акт (Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК). Противно на твърденията на касатора, съдът обосновано е приел, че заповедта е постановена от надлежен орган на държавната власт и при наличие на изискуемите се материалноправни предпоставки. Съгласно приложимата норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни; а съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "б" ППЗДвП, МПС е технически неизправно, когато има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е несъмнено установено, че при извършената проверка от страна на контролните органи, автомобилът на касатора е бил със спукано по цялата дължина предно ветроупорно стъкло. Механизмът на причиняване на описаната повреда, както и обективната й годност да застраши сигурността на останалите участници в движението, са ирелевантни за спора, т. к. приложеният нормативен състав изисква единствено нейното наличие. По делото няма данни повредата да е настъпила непосредствено преди проверката, което от своя страна би дало възможност на водача да се позове на чл. 101, ал. 2 ЗДвП, в чиято хипотеза по изключение е възможно шофирането на технически неизправно МПС. Доказателствената тежест за установяване на подобно обстоятелство (имащо правоизключващ характер досежно възможността за прилагане на ПАМ на посоченото в заповедта основание) е на касатора и с оглед процесуалното му бездействие, решаващият съд законосъобразно е приел, че не е установено спукването на стъклото да е настъпило преди проверката на контролните органи. Останалите изложени в касационната жалба оплаквания касаят законосъобразността на издаденото въз основа съставения АУАН наказателно постановление, поради което са неотносими към настоящия спор. При липса на заявеното касационно основание, решението, с което е отхвърлена жалбата на Денчо Спасов Козарев срещу заповедта за налагане на ПАМ е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,