Решение № 1657 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2010 г.

Решение № 1657 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Виктория Христова Добрева чрез адв. Караджова, против решение № 300/19.04.2010 г., постановено по адм. дело № 166/2010 г. на Административен съд - София-област, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 95 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконни бездействия на служители на Държавно лесничейство (сега Държавно горско стопанство.) гр. Ихтиман. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което иска да бъде уважен. В тази връзка са изложени съображения, че е осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като са установени незаконосъобразни бездействия отстрана на ответника. Твърди се още, че направените изводи на съда относно собствеността на имота са необосновани. Ответника по касационната жалба - Държавно горско стопанство (Държавно лесничейство) гр. Ихтиман не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на глава единадесета АПК - образувано е по искова молба, подадена от Виктория Христова Добрева от гр. София, против Държавно лесничейство гр. Ихтиман, за заплащане на сумата от 95 800 лв., като обезщетение за имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи вследствие на незаконна сеч поради бездействието на ответника. бездействието на ответника се изразявало в това че не са предприети никакви действия във връзка с молбата им от 16.12.2004 г. за регистриране на имота като техен, поради което е разрешена сеч в същия имот който е отразен като общински. Въз основа приложените по делото доказателства, административният съд е отхвърлил иска като неоснователен и е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по касационната жалба. Приел е още, че от съдържанието на молбата на която се позовава касаторката вх. № 1291 от 16.12.2004 г. не може да се направи извод, че се касае до искане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, още повече че е подадена от лице без представителна власт. Не е била изяснена и собствеността на ищцата тъй като решение № ГООЗ за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд от 18.08.2000 г. на ПК- Ихтиман и протокола за въвод от 13.02.2001 г. се отнасят за подотдел 544ж, който съгласно лесоустройствения план се отнася за имоти общинска собственост. При направената съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, от съда е прието, че не е налице хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, предвид неустановени незаконни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника в изпълнение на административна дейност, в пряка причинна връзка с претърпяна от ищцата имуществена вреда Постановеното решение е правилно. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер (загуби и пропуснати ползи) и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това посочената отговорност се характеризира, като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на ответника. Неоснователни са доводите за необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила поддържани като касационни основания за отмяна на решението. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства, свързани с установяване на бездействие от служители на лесничейство Ихтиман и е направил обоснован извод за липса на такова бездействие. Компетентният орган - държавно лесничейство, не е сезиран от надлежно лице с искане за регистрация по чл. 18 от ЗВСГЗГФ. Подаването на молба от лице, което не е наследник, а освен това и без пълномощно, не ангажира административния орган за извършване на исканото действие по регистрация. С оглед това, правилно е направен извода, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. В тази връзка правилна е преценката за неспазване на изискванията на чл. 13, ал. 114 от същия закон за извършване на въвод във владение. Освен това налице е спор за материално право, съгласно отбелязванията в лесоустройствения проект. При тези разминавания задължение на ищцата е било да изясни причината за това различно отразяване на имота по решението на ПК и протокола за въвод и лесоустройствения план. Затова правилно е прието, че не се касае за незаконосъобразно бездействие по отношение на регистрацията. Ето защо съдът е направил обоснован извод за липса на предпоставките за възникване на отговорността - незаконосъобразно бездействие, вреди и причинна връзка между тях. При неизяснена за собственост не може да се приеме, че жалбоподателката е претърпяла вредни последици от извършената сеч на гора. Неоснователен е доводът, че съдът не е обсъдил всички доказателства, както и всички доводи на страните. Обсъдени са доказателствата, свързани с наличието на незаконосъобразни бездействия на административния орган, при което правилно и обосновано е отхвърлил жалбата срещу бездействието на администрацията. Мотивите на съда са съответни на доказателствата и се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Обосновано е и отхвърлянето на иска за обезщетение във връзка с липсата на бездействия, които да са обявени за незаконосъобразни. Правилно е приложен и материалния закон. Доводите в касационната жалба възпроизвеждат доводите в първоинстанционната жалба и писмената защита, обсъдени подробно в обжалваното съдебното решение. Поради това правилен е направеният от първоинстанционният съд извод, че искът, като неоснователен е отхвърлен. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 222, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,