Решение № 13703 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2016 г.

Решение № 13703 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. К. И. от гр. С., чрез адв. М. срещу решение № 257 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 527/2015 г. на Административен съд - С.-област, в частта, с която е отхвърлена жалбата му. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на О. Д. не взема становище по касационната жалба. О. Б. М. и Д. И., конституирани на място на починалата ответница Х. Б. И., не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-15-205/07.04.2015 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда със сутерен", в ПИ 61027, землището на с. Г. Малово, общ. Д. Прието е, че се касае за строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, изграден без строителни книжа в периода 1989 - 1994 г., в земеделска земя, който не попада в приложното поле на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за приложимите строителни правила и норми по отм. ЗТСУ и действащите такива по ЗУТ, с оглед липсата на основание за квалифициране на строежа като търпим. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 1 от 18.03.2015 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, който не е деклариран и не е проведено производство за узаконяване по реда на § 184, респ. § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ. Обосновани са и изводите за неприложимост на изключителната хипотеза на "търпимост" на незаконния строеж, поради несъответствие с приложимите строителни правила и норми, както по ЗТСУ (отм.), така и по действащия ЗУТ. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост по § 16, ал. 1, респ. ал. 2 от ПР на ЗУТ. С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба за неправилно възприет от съда период на изграждане на строежа и неговата поетапност, не обосновават различен правен резултат, тъй като не се оборват изводите за несъвместимост на строежа с изискванията на отм. ЗТСУ и действащите норми на ЗУТ. Освен това е неоснователно позоваването на изискванията по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, тъй като тази норма не игнорира изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ, а обхваща само тези незаконни строежи, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. В конкретния случай е безспорно, че строежът не е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., поради което приложимата хипотеза на ал. 2 на § 16 не е налице. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,