Решение № 7428 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 531/2010 г.

Решение № 7428 от 4.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 531/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Велпа - 91" АД - гр. Стражица, представлявано от пълномощника адв. Оля Ботева, против решение № 578/8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 773/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 0400 117/15.06.2007 г. на ТД на НАП гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил РА относно определения данък по чл. 35 ЗКПО (отм.), след като от събраните доказателства се установява, че процесните разходи са направени за лица, които са били представители на дружеството и затова са свързани с дейността му. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, представляван от пълномощника юрисконсулт Вася Василева, оспорва жалба и моли решението да бъде оставено в сила. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата относно начисления данък по чл. 35 ЗКПО (отм.), след като е установено, че двете лица, за които са направени разходите са били представители на дружество, което е чл. на съвета на директорите. В случая е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 8 ЗКПО. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Велпа - 91"АД - гр. Стражица против РА № 0400117/15.06.207 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 305/06.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново в частта относно определен данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) за 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. в размер на 7992,71 лв. и лихви - 3114,81 лв. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 672,15 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА законосъобразно е начислен данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) върху разходи в размер общо на 41158,24 лв., поради това че не е доказано тези разходи да са свързани с дейността на дружеството. Приел е за безспорно установено, че спорните разходи са свързани с пребиваването в страната на лицата Щтефан Грумбрехт и Рудолф Рииг и са за самолетни билети и нощувки. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че тези лица са били упълномощени да представляват дружеството. Съгласно данните по търговския регистър, с решение № 699/26.02.2007 г. по ф. д. № 3507/1991 г. на Великотърновския окръжен съд, е вписан като изпълнителен директор и представляващ дружеството пред трети лица "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД - Германия, представлявано от законния представител Молоок Кейкосрови. Съдът е приел, че представеното пълномощно № 2/2007 г., според което "Велпа 91"АД е упълномощило Рудолф Франц Гюнтер Рииг да представлява дружеството, не е действало през ревизираните периоди, тъй като според съдържанието на пълномощното същото влиза в сила от датата на съдебното решение за вписване на "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД, а самото пълномощно е подписано на 16.02.2007 г. За Щтефан Грумбрехт няма никакви доказателства, че е бил представител на дружеството. Наред с това, съдът е посочил, че не може да се приеме, че разходите са свързани с дейността на дружеството само поради това, че двете физически лица, за които са направени разходите, не са били български граждани. Разходите не биха могли да се приемат и като такива за командировка и нощувка, тъй като не са спазени основните изисквани по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 9 и чл. 29 от Наредбата за командировките в страната, според които следва да бъде издадена заповед за командироване и да бъде изготвен отчет за извършеното. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че разходите са за представителни цели, които се облагат с окончателен данък по чл. 35 ЗКПО (отм.). Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 12146/16.10.2009 г. по адм. дело № 6084/2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 99/12.03.2009 г. по адм. дело 648/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Велпа-91" АД против РА № 0400 117/15.06.2007 г. за определен данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) за 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. в размер общо на 7 992,71 лв. и начислени лихви - 3 114,81 лв., като е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав. В решението на ВАС са дадени указания да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с това данъчно задължение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е дал изрични указания на жалбоподателя с разпореждане от 20.10.2009 г., че следва да представи доказателства, че Щтефан Грумберхт и Рудолф Рииг са представители на дружеството, както и че разходите за нощувки и самолетни билети в размер на 41158,24 лв. са във връзка с дейността на дружеството, а не за представителни цели. В съдебното заседание по делото представителят на жалбоподателя изрично е заявил, че няма да представя други доказателства. От фактическа страна, по делото е безспорно, че за ревизираните периоди 2001 г. - 2005 г. от "Велпа - 91"АД са направени разходи в размер общо на 41158,24 лв. за самолетни билети и нощувки за лицата Щтефан Грумберхт и Рудолф Рииг /пълното име е Рудолф Франц Гюнтер Рииг/. Не се спори също, че разходите са платени от ревизираното дружество. Спорът по делото е свързан с квалификацията на тези разходи за данъчни цели. Предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав намира за обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд, че тези разходи са за представителни цели и подлежат на облагане с данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) - за 2001 г. - 2004 г., съответно чл. 35, ал. 1 ЗКПО (отм.) - в редакцията, приложима за 2005 г. Твърдението на жалбоподателя, че тези лица са били представители на дружеството, не е доказано. Тезата на жалбоподателя е аргументирана с факта, че "Велпа - 91"АД се представлява от изпълнителния директор "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД, чиито представители били двете лица, за които са направени разходите. По делото е установено, че с решение от 05.01.2000 г. по ф. д. № 3507/1991 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е вписан нов съвет на директорите на "Велпа - 91"АД, в чийто състав е включен "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД. С решение № 699/26.02.2007 г. по същото дело са вписани промени, като за изпълнителен директор и представляващ е вписан "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД, представлявано от законния му представител Молоок Кейкосрови. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че лицата Щтефан Грумберхт и Рудолф Рииг са били законни представители на дружеството "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД. Наред с това, не са представени и пълномощни за тези лица, с правата да представляват "Велпа - 91" АД, които да са действали през ревизираните периоди 2001-2005 г. За Щтефан Грумберхт не е представено никакво пълномощно. За лицето Рудолф Рииг е представено пълномощно № 2/2007 г., обсъдено и от първоинстанционния съд, по силата на което "Велпа - 91" АД, представлявано от изпълнителния директор "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД, представлявано от г-жа Молоок Кейкосрови, упълномощава г-н Рудолф Рииг с права, обособени в шест точки, сред които и това да представлява дружеството на територията на България в качеството му на търговски помощник за обичайните ежедневни разходи на дружеството. Според съдържанието на самото пълномощно, същото влиза в сила от датата на съдебното решение за вписване на "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД като изпълнителен директор на "Велпа - 91"АД и е валидно до 31.07.2007 г. Както се посочи, съдебното решение, с което "Нореком Гмбх, импорт и експорт" ООД е вписано като изпълнителен директор на "Велпа - 91"АД е от 26.02.2007 г., следователно пълномощно № 2/2007 г. влиза в сила от тази дата и не е действало за нито един от ревизираните периоди - 2001 г. - 2005 г. По делото няма други доказателства за това, че двете лица са били представители на дружеството. Фактът, че Рудолф Рииг е участвал активно по време на извършването на данъчната ревизия, както и че копие от РА е връчен на него, не води до друг извод, тъй като ревизията е извършена през периода от възлагането й на 23.02.2007 г. до издаване на РА на 15.06.2007 г., а самият РА е връчен на 30.07.2007 г. Както се посочи, за този период Рудолф Рииг е бил пълномощник на дружеството. Наред с това, по делото липсват други доказателства, от които да може да се направи извод, че разходите са самолетни билети и нощувки на тези лица са свързани с дейността на дружеството. Предвид изложеното, правилни са изводите на органите по приходите и на съда, че процесните разходи са за представителни цели и подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 35 ЗКПО (отм.). Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че становището на представителя на ВАП за приложимост на чл. 23, ал. 8 ЗКПО (отм.), е неправилно. Разпоредбата предвижда, че разходите за престой в страната, които местните юридически лица извършват в ползва на чуждестранни физически лица, в качеството им на съдружници, управители, членове на съвета на директорите и на надзорните съвети при осъществяване на управленски функции на територията на страната, не се регулират за данъчни цели. Двете физически лица, за които са направени спорните разходи, не попадат в нито една от изброените категории лица, което е безспорно установено по делото, затова разпоредбата на чл. 23, ал. 8 ЗКПО (отм.) не намира приложение в случая. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Съдът е изпълнени указанията на ВАС. Обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответната страна няма право на второ юрисконсултско възнаграждение, тъй като такава възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, а с първоинстанционното решението на приходната администрация вече е присъдено възнаграждение съобразено с материалния интерес по правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,