Решение № 5897 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12319/2013 г.

Решение № 5897 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12319/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на "Квалитет - Систърс" ЕООД, притежаващо ЕИК 160092207, с адрес гр. Пловдив, ул. "Луда Яна", № 3, подадена чрез адв. Г. Недев против решение № 1676/19.07.2013 г. на Административен съд - Пловдив, I отд., XIV състав, постановено по адм. д. № 2648 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 161201891/1.06.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с решение № 920/27.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на "Квалитет - Систърс" ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 22997 лв. и са начислени лихви в размер на 3082,27 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 972 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат касационни основания, съставляващи неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА. Релевира се оплакване за липса на съдебни мотиви, некредитиране на събраните доказателства, противоречие с практиката на СЕС, обективирана в Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела № 80/2011 и 142/2011. Аргументите на съда да потвърди РА не кореспондират на действителната търговска практика. Касаторът моли чрез доводи от касационната жалба за пререшаване на делото и отмяна на акта. Ответникът по касационната жалба - Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът е установил следното: На ревизираното лице е отказано правото на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по шест броя фактури за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 09 и м. 10.2010 г., издадени от "Арис Дизайн" ЕООД. Доставките касаят рекламни материали. Констатирано е плащане по фактурите, като са представени приемо-предавателни протоколи за 45000 бр. ароматизатори, 1000 бр. флаери, 13600 бр. запалки, 7000 бр. папки, 6 бр. табели, 500 бр. фланелки, 10000 бр. флаери, 13500 бр. химикалки. Към фактурите са приложени фискални бонове, които обаче не са издадени от ЕКАФП, регистриран по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Ревизираното дружество е дало обяснения за предаване на материалите в склада на "Арис Дизайн" ЕООД от Ат. Русев, получени са от управителя на "Квалитет - Систърс" ЕООД - Г. Димитров и са превозени с "Нисан", с рег. № PB 6002BP. При проверката в информационната система на НАП е констатирано, че лицето Ат. Русев е назначено по трудов договор в "Арис Дизайн" ЕООД от 9.08.2011 г., извън ревизираните периоди. Последното дружество е депозирало документи, чийто анализ е обосновал извод за липсата на техническа обезпеченост на доставките, липсват ДМА - машини и друг инвентар. Доставчикът е предоставил фактури за покупка на рекламните материали от предходен доставчик - "БИН - 49" ЕООД, който не е открит на адреса при насрещната проверка. С протокол са присъединени доказателства, събрани при ревизии по ЗДДС на "Арис Дизайн" ЕООД, приключили с РА № 161100928/13.06.11 г., констатирали липсата на реални доставки. Административният съд е изслушал заключението по ССчЕ, разпитал е като свидетел В. Димитрова, приети са като доказателства рекламни материали, а така също РА и РД. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че протоколите не доказват надлежно прехвърляне правото на собственост, липсват реални доставки, поради което е отказано законосъобразно правото на данъчен кредит. Анализирана е и практиката на СЕС, предпоставяща данъкът за изпълнителя да е станал изискуем, респективно стоките или услугите да са доставени. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя доводите на касатора за липсата на съдебни мотиви и за некредитиране на относимите по делото доказателства. Съдът е изяснил какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Свидетелят Весела Йорданова Иванова работи в "Квалитет - Систърс" ЕООД към деня на снемане на нейните показания, тоест лицето е в отношения на зависимост и заинтересованост от резултата по делото. Това е видно от факта, че показанията на свидетеля остават изолирани, не се подкрепят от останалите доказателства. Свидетелят е обяснил, че материалите са взимани от печатницата на "Арис Дизайн" ЕООД, изработвани са по поръчка на "Квалитет - Систърс" ЕООД. За приемо-предаването на рекламните материали са съставени протоколи, но е безспорно установено, че подписалото ги лице - Ат. Русев не е било в трудово-правни отношения с "Арис - Дизайн" ЕООД преди 9.08.2011 г. В този смисъл обосновано съдът е счел, че протоколите са съставени за целите на ревизионното производство. Противоречиви данни са посочени по време на ревизията относно изработването на рекламните материали. От една страна се е твърдяло, че прекият доставчик сам ги е изработвал, а от друга - че предходен доставчик е "Бин - 49" ЕООД. Тези изводи не се опровергават от заключението на вещото лице по ССчЕ, обсъдено в хипотезата на чл. 202 ГПК. В констативно-съобразителната си част вещото лице В. Томова е записало, че е работило само въз основа на приложените документи и проверка в счетоводството на ревизираното дружество и прекия му доставчик. От заключението не става ясно какво офис оборудване е осчетоводено и дали то е годно да бъде ползвано за изработката на рекламните материали. Освен това, не се спори, че касовите бонове са издадени от нерегистрирано фискално устройство. Самият касатор прави предположения, че е възможно изработването да е било възложено и на друго юридическо лице. Не става ясно и дали материалите са транспортирани с автомобила "Нисан", съставяни ли са транспортни документи и т. н. Представените в съдебно заседание различни модели на химикалки, запалки и ароматизатор не могат да наложат безспорен извод от кой доставчик са изработени и с каква цел, респективно дали касаят процесния договор. Липсва противоречие на съдебното решение с практиката на САС и с нормалната търговска практика, както сочи касаторът. Първоинстанционният съд правилно се е обосновал с необходимостта за изискуемост на данъка, настъпваща при наличието на реално осъществени доставки, каквито по делото не са доказани. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение