Решение № 6776 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14585/2014 г.

Решение № 6776 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14585/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ивайло Петров Тодоров срещу решение № 2227 от 08.10.2014 г. постановено по адм. дело № 2353 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът неправилно е приел, че наложената му принудителна административна мярка (ПАМ) е законосъобразна. Счита, че като временен водач на чуждия автомобил не може и не трябва да носи отговорност, за това, че за автомобила няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". По време на проверката застраховката не е била в него, а в собственика на автомобила. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да постанови решение, по съществото на спора, с което да отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Варна, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ивайло Петров Тодоров против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0819-001192 от 22.05.2014 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до представяне на сключена валидна застраховка и е осъдил Тодоров да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 25.02.2014 г. около 14:10 часа по път трети клас № 2901 от с. Ветрино посока гр. Суворово, Ивайло Петров Тодоров, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 209737699, е управлявал лек автомобил "Субару 700 ДС" с рег. № В 3211 КР, собственост на Иван Тодоров Пазвантов. Лицето е спряно за проверка от полицейски органи, при която било установено, че по отношение на описания автомобил няма валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изложил е, че посоченото се установява от акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 285542 от 25.02.2014 г. и от докладна записка от 05.03.2014 г. Въз основа това началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР е издал заповед № 14 - 0819-001192 от 22.05.2014 г., с която на Тодоров е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " е" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до представяне на сключена валидна застраховка. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Приел е, че са налице и материалните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно - управляване на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което е направил извод, че са изпълнени фактическите и правните основания на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Приел е за неотносимо към спора възражението на Тодоров, че е обжалвал издаденото по отношение на него наказателно постановление. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. " е" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Целта на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ е закононарушението "управление на МПС без застраховка Гражданска отговорност". По делото не се спори, че на 25.02.2014 г. Тодоров е управлявал моторно превозно средство, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Посочените обстоятелства съставляват основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водача. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, предвид факта, че Тодоров не е собственик на управляваното от него МПС. С нормата на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е вменено задължение на всички водачи на МПС, независимо от това дали са собственици или само ползватели, да носят документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 257, ал. 1 и ал. 2 и чл. 259, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за моторното превозно средство, което управляват. Именно за обезпечаване изпълнението на това задължение е предвидена приложената спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т. 1, б. " е" от ЗДвП. Фактическият състав на административната принуда включва неизпълнение на законово задължение от страна на водача на моторното превозно средство, без да има значение дали е собственик на управляваното МПС или го ползва на законно основание по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ. Свидетелството за правоуправление е отнето до отпадане на основанието, т. е. до представяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното моторно превозно средство и е без значение дали задължителната застраховка ще бъде изплатена от собственика или от ползващото го лице. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,