Решение № 8091 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2019 г.

Решение № 8091 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска, чрез гл. юрк. Роева против решение № 1203 от 17.06.2019 г. по адм. дело № 894/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено решение с рег. № 32-112191 от 19.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002110 от 8.02.2018 г. на началник Митница Варна /сега Директора на Териториална дирекция (ТД) "Северна морска" - гр. Варна, съгласно заповед № 3 МФ- 1318 от 27.12.2018 г. на Министъра на финансите/ и директора на ТД "Северна морска" - гр. Варна е осъден да заплати на "М. Г. Био" ЕАД, сумата в размер от 1 280 лв., представляваща сторените в производството разноски. Касационните доводи са за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Касаторът твърди, че методът по чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложим, пореди липса на регистриран внос в страната на идентични стоки. Поради това митническата стойност на стоките е определена на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е ползвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване и описва установените по делото факти. Посочва, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган е съобразил решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, дадено по тълкуване на чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване Митнически кодекс на Общността. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "М. Г. Био" ЕАД, гр. София, чрез адв. С. Желязкова в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски в размер на 360 лв., съобразно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решение № 4562 от 27.03.2019 г. по адм. дело № 14600/2018 г. постановено Върховния административен съд, осмо отделение е отменено решение № 1907 от 15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1304/2018 г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на касационното решение. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. № 32-112191 от 19.04.2018 г. издадено от началника на митница Варна, понастоящем директор на ТД Северна морска към MRN 18 BG002005 H0002110 от 8.02.2018 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, пар. 1, чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, и чл. 102 от МК, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 8.02.2018 г; определена е нова митническа стойност на внасяната от "М. Г. БИО" ЕАД стока - палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 37 лв. /кг., установена по MRN 18 BG002002 H0010882/19.01.2018 г. на друг вносител; разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и е взет под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00 в размер на 2761. 92 лв., от които платени 1854. 84 лв. и 907. 08 лв. за доплащане, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл. 77, пар. З от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен "М. Г. Био" ЕАД. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че митническата стойност на процесната стока може да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на договорната й стойност, който съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-291/15 се счита за най-подходящ и най-често използван. Според съда декларираната от дружеството митническа стойност съответства на цената по представената фактура. От заключението на съдебно – счетоводна експертиза е приел за доказано, че реално платената или подлежаща на плащане цена по фактура 37637729 от 22.12.2017 г. /л. 95 е в размер на 36879. 15 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер - 36879. 15 USD за 67980 МТ, а декларираната стойност по процесната фактура е за част от фактурираното количество. Съдът е приел, че реално платената цена от вносителя е тази, която е договорена. Според съда дружеството не е уведомено преди издаване на решението на административния орган, за мотивите изложени в него, нито са изискани обосновка и допълнителни доказателства във връзка с констатираните "несъответствия" и "липсващи" документи. Съдът е посочил, че не може да се тълкува във вреда на дружеството обстоятелството, че не е представена износната декларация, защото износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съдът е приел, че доказателствата, представени от "М. Г. Био" ЕАД доказват действително договорената и платена цена. По приложението на избрания вторичен метод по чл. 74, пар. 2, б. б) от регламент № 952/2013, съдът е посочил, че от митническите органи не са изложени мотиви и не е проведен анализ на конкретни данни за договорната цена на посочената сходна стока. Според съда митническите органи е следвало да анализират информация за сделки на търговското равнище на жалбоподателя, на стоки от същата марка и същото качество със същата репутация и въз основа на този анализ да обосноват, че цената е необичайно ниска и защо я определят като такава. По аналогични съображения е приел, че посочените статистически данни за митническата стойност на стоки с код по КН 15119099 не обосноват съпоставка между характеристиките на сходни стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като краен извод съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесиите стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. По делото е установено, че на 8.02.2018 г. в МП "Пристанище Варна" при Митница-Варна е представена MRN 18 BG002005 Н0002110 от 8.02.2018 г. /л. 26 / за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стока - палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 1120 колета, 22400 кг., с произход Малайзия. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 12152 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 65119 лв. за 1 $. По делото не е било спорно, че в случая е приложим Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013" или "МКС"), в сила от 1.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този регламент основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447") е предвидена възможност за митническите органи да не приемат декларираните договорни стойности – в случаите когато имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Кодекса и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от същото решение, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция в чл. 1, § 2, 14) от Регламента за изпълнение "сходни стоки" - в рамките на определянето на митническата стойност - са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. С оглед на изложеното законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че посочените в оспорения акт статистически данни (от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS) за митническата стойност на стоки, внесени на територията на Съюза с код по КН 15119090 и произход Малайзия, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като не съдържат информация за характеристиките и съставните материали на стоките, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, за да се приеме, че посоченият статистически размер на цените се отнася до сравними/сходни стоки. Крайният извод на първоинстанционния съд, че не е обосновано прилагането на вторичния метод по чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се подкрепя от доказателствата по делото. В конкретния случай видно от мотивите на оспореното митническо решение, методът е приложен въз основа на митническата стойност на стоката, като сходството е обосновано със следните обстоятелства: стоката е палмов олеин с код по КН 15119099, с деклариран произход Малайзия, натоварена е в пристанище порт Кланг, Малайзия през м. 12.2017 г. и е превозена с морски транспорт, допуснатото до свободно обращение количество стока, установени са сходни характеристики на стоките, според данните от таблица 6; установен е приблизително същият момент на износ на стоките – месец декември 2017 г. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е извършил анализ на всички фактори по чл. 1, § 2, т. 14 от МКС и чл. 141 от Регламента, които определят стоките като сходни. Съобразил е липсата на какъвто и да било анализ на търговското равнище, при които за закупени стоките за износ от Малайзия. Различно е търговското наименование на палмовия олеин по двете митнически декларации. Видно от удостоверението за анализ издадено от ФЕЛДА ИФФКО СДН БХД, стоката по процесния внос представлява рафинирано, филтрирано и обезмирисено палмово масло IFFCO HQPO 36/39, а според митническата декларация на "Г. линкс" ЕАД и приложените към нея търговски документи, стоката предмет на този внос е нехидрогенирано палмово масло - RBD рафинирано, избелено, дезодорирано. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при сравнение на данните от удостоверенията за анализ на стоката, представени при двата вноса, се установяват различни стойности за различните характеристики: свободни мастни киселини, влажност, стойност на пероксида, цвят и точка на топене. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки Груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че представените в съдебното производство писмени доказателства – митническа декларация за износ и писмо от директор отдел В1 – Митнически и търговски измами на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) ОСМ(2018)18 661 от 03.09.2018 г. не променят горните изводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Правилно е посочено от съда, че писмото от 3.09.2018 г. не е окончателен доклад на ОЛАФ и не е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Това се потвърждава и от приложеното в първото касационното производство писмо на Генералния директор на ОЛАФ по дело № 0/2018/0052(LC/2018/0247) от 28.02.2019 г. Представените доказателства са относими към обосноваване съществуването на основателни съмнения относно договорната стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. б) от МКС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на "М. Г. Био" ЕАД следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение