Решение № 384 от 14.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 472/2026 г.

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимата П. И. Ф. срещу решение № 53/14.04.2026г. по внохд № 403/2025г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна. С атакуваното решение изцяло е потвърдена първоинстанционната присъда на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд № 569/24г., с която подсъдимата Ф. е призната за виновна и осъдена за извършени при реална съвкупност продължавани престъпления по чл. 219, ал. 1 и по чл. 311, ал.1 от НК, като й е наложено общо наказание 1 (една) година лишаване от свобода и хиляда лева глоба, при отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок на осн. чл.66, ал.1 от НК. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК. Твърди се, че обвиненията са недоказани от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на постановените от първата и въззивната инстанция съдебни актове и оправдаване на подсъдимата. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба и изтъква подробни съображения за недоказаност на обвиненията. Намира за неправилна оценката на приетите по делото съдебно - технически експертизи. Заявява липса на мотиви по част от поставените от него въпроси пред въззивния съд – значението на анекса към договора за СМР № 18/31.08.2020г.както към обективната, така и към субективната страна на престъпленията по чл. 219 и чл. 311 от НК, за които е била призната за виновна и осъдена подсъдимата. Поддържа искането си за отмяна на съдебните актове и оправдаване на касационната жалбоподателка. Алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане без уточнение на коя от двете инстанции по съществоя, поради отсъствие на отговор на наведените от него възражения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: Жалбата на защитника на подс. Ф. е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от постановяване на присъдата и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. І. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Преди всичко, значителна част от възраженията в касационната жалба са такива по необоснованост. Известно е, че необосноваността не е сред касационните основания и не може да предизвика касационна проверка, ако самата тя (необосноваността) не е резултат от процесуални нарушения в доказателствената дейност на инстанциите по фактите. При все това разликата между необоснованост и процесуалните нарушения, които са я обусловили е качествена. Докато необосноваността представлява несъответствие на фактическите констатации в съдебния акт с доказателствата по делото, то процесуалните нарушения по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК представляват действия на съда, които са в разрез с процесуалните правила за законосъответна процесуална дейност по допускане, събиране, оценка и анализ на доказателствените източници. Следователно – оплакването на касационната жалбоподателка, че изводите за виновността й не съответстват на доказателствата по делото и поради това, че следва да бъде оправдана, при липса на доводи в какво се състоят пороците на доказателствената дейност, всъщност са такива единствено по необоснованост и не подлежат на обсъждане. Във връзка с последното, в касационната жалба не се развиват каквито и да било ясни и съответни оплаквания. Жалбоподателката по никакъв начин не посочва допуснати от контролираната инстанция конкретни нарушения на правилата по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата, които да са довели по неправилно формиране на вътрешното й убеждение. Паралелно - искането за оправдаване не може да бъде удовлетворено, тъй като правомощието на касационната инстанция да оправдае подсъдимия на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК се упражнява само ако фактите по делото са били установени вярно, (т.е. в хипотезата, когато не се наблюдават пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища, довела до вярно изведена фактология за деянията), но правният анализ на същата в контекста на относимата материалноправна норма установява липса на съставомерност. В конкретния случай възприетите от конкролираните инстанции фактически положения указват наличие на престъпно поведение, поради което е недопустимо оправдаване на осн. чл. 354, ал.1, т.2 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Прегледът на въззивния съдебен акт не дава основание да бъде възприета заявената от защитата теза за липса на мотиви. Според касационната жалбоподателка и защитника й Варненският апелативен съд е оставил без надлежно обсъждане възражението за отсъствие на субективната страна на престъплението по чл. 219, ал.1 от НК, като е възприел изцяло обвинителната теза, при това – без в обвинителния акт да е конкретизирано при кой вид непредпазливост е извършено престъплението. Фактическите констатации на въззивния съд относно обективните и субективните елементи на престъпната деятелност, осъществена от подсъдимата, са резултат от внимателен и задълбочен собствен анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, както и на експертните заключения, вследствие на който второстепенният съд е достигнал до извод, аналогичен на направения в първоинстанционната присъда, че подсъдимата е осъществила престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК при небрежност. Видът на непредпазливостта е посочен в обвинителния акт с основните си особености (..подс. Ф. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди..“- л.8 от нохд № 569/24г. на ОС - Шумен), приет за доказан от първоинстанционния съд (л. 225 от първоинстанционното производство) и е утвърден от въззивния съд. Изложени са пространни съображения за наличието на обективните признаци от състава и, съблюдавайки фундаменталното разбиране, че за субективното отношение на дееца се съди по обективно проявеното му поведение, съдът се е съгласил с извода за проявена от подсъдимата небрежност при заплащане на ремонтни дейности в управляваното от нея училище като директор, над действителната им стойност. Пунктуално и детайлно са обсъдени възраженията на подсъдимата, развити във въззивната жалба и са посочени основанията за възприемането им или за отхвърлянето им като несъстоятелни, поради което не са налице основания да се приеме и допуснато нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК. Лишено от основание е и възражението, че съдилищата са оставили без коментар значението на анекса към договора за СМР № 18/31.08.2020г., който според защитата оборва заключението за престъпната съставомерност на деянията. Въззивният съд се е спрял изрично на направеното и пред него възражение от защитата и подробно е пояснил, че въпросният анекс е сключен след окончателното плащане - преди изтичането на срока на договора и преди да са изпълнени голяма част от дейностите, при изготвен акт обр. № 19, подписан от подсъдимата, и удостоверяващ, че всичко договорено е изпълнено, т.е. при вече довършен фактически състав на деянието по чл.219, ал.1 от НК. Съпоставил е посочените обстоятелства и със заключенията на съдебно-техническите експертизи и правилно е отрекъл защитната теза за отсъствие на значителни щети, предвид извършените в по-късен момент и други СМР, различни от тези, посочени в количествено-стойностната сметка. Правилно са проследени начина и обосноваността на изготвените по делото технически и икономически експертизи, като с основание е поставен акцент на обстоятелството, че експертите по назначената пред първоинстанционния съд съдебно - икономическа експертиза са приели като сравними аналози фактурирани реални пазарни цени, достигнати в съседна община, и обявени осреднени пазарни цени, оферирани от отделни участници по ЗОП, при равен тегловен коефициент, като са разглеждани варианти със или без намаляване на цената с 10 %, предвид факта, че община Каспичан не попада в големите и средни общини. Въззивният съд с основание е утвърдил подхода на първия съд да възприеме дадената с втората по ред експертиза по-висока стойност на ремонта, доколкото от една страна по този начин се намалява размера на причинената щета, а от друга – този извод е в полза на подсъдимата. В касационната жалба не се съдържат конкретни съображения за изразеното от защитата недоволство от възприемането на посочената експертиза, поради което е достатъчно да се отбележи, че в избрания от съда подход не се съзират недостатъци, които да са обусловили неправилност в извеждането на фактическите изводи. Няма съмнение, че съдът може да възприеме или да игнорира определен доказателствен източник по свое усмотрение, щом осъществената от него доказателствена дейност се основава на всестранното и пълно изследване на обективните обстоятелства по делото. Затова процесуално издържания подход изисква както от съда, така и от страните, когато не се съгласяват с възприемането на определено експертно становище, да се позоват на конкретни обстоятелства, които му се противопоставят или пък да посочат какви обективни данни не са съобразени от експертите. Щом експертното заключение обективно съответства с доказателствените материали и е пълно и обосновано, липсват основания за изключването му, както е и в конкретния случай. С оглед на изложеното ВКС не намира по делото да е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. ІІ. По доводите за нарушение на материалния закон. В рамките на процесуално издържаната аналитична дейност, обусловила верни изводи по фактите, материалният закон е приложен правилно. С цялостното си поведение по несъобразяване с изискванията на длъжностната си характеристика за целесъобразно изразходване на отпуснатите за ремонта финансови средства, подсъдимата е разпоредила окончателно изплащане на сумите по договора за СМР както за неизвършени ремонтни дейности, така и за част от тях – над стойност, надвишаваща средните пазарни цени. Още при заявяване на обектите за ремонта, както и на обемите от необходими работи, подсъдимата заложила искане за финансиране за демонтиране на 135 кв. м. старо дървено дюшеме, каквото в салона в този момент нямало (към този момент, подът на салона е бил с теракотени плочи), била заложена направа на 135 кв. м. дюшеме (при площ на физкултурния салон 52. 2 кв. м.), както и 135 кв. м. замазка. По вече одобрената от МОН и предложена от подсъдимата количествено - стойностна сметка постъпило финансиране, като след сключване на договора за СМР с фирмата – изпълнител, но преди окончателното извършване на ремонтните дейности, подсъдимата разпоредила пълно изплащане на уговорената сума. На същата дата, в качеството си на длъжностно лице подписала акт обр. 19, като в приемо - предавателния протокол към него удостоверила с подписа си неверни обстоятелства за действително извършени строителни и монтажни работи, без обективно те да са били извършени, както и втори приемо-предавателен протокол, в който удостоверила и че договорените СМР са били изпълнени качествено съгласно всички нормативни изисквания в строителството и клаузите на договора, въпреки че към този момент, част от договорените работи не са били изпълнени. Последвалата проверка от нарочно създадена комисия към Община - Каспичан констатирала несъответствия в реално изпълнените и приети от страна на възложителя дейности, поради което на събрание на Общинския съвет се взело решение за сезиране на прокуратурата. В хода на проверката, извън вече представените от подсъдимата посочени по - горе документи, тя представила и подписан от нея нов акт обр.19, ведно с приемо - предавателен протокол към него, отново с дата от 21.09.20г. (невярно обстоятелство, удостоверяващо състоянието и изпълнението на СМР към момента на заплащане на СМР), но в който вече били отразени обстоятелства, че са извършени СМР - направа на 55 кв.м. дюшеме и монтаж на 25 бр. решетки. ВКС намира, че възраженията за несъставомерност на деянията от обективна и субективна страна са неоснователни. По отношение осъждането по чл. 311 от НК в касационната жалба отсъстват каквито и да било съображения, освен твърдението за недоказаност на обвинението, поради което както бе посочено, се касае за съображения по необоснованост, които следва да се оставят без коментар. Правилно е осъждането на подсъдимата по чл.219, ал.1 от НК. Подсъдимата е била наясно със степента и обема на осъществените ремонтни дейности и се е съгласила да ги приеме документално като обективно извършени във възложения първоначален обем, заплатила изпълнението им, без то да е било осъществено, въпреки задължението си по опазване и обогатяване на материално - техническата база на училището, разходвайки финансови средства по нецелесъобразен начин, т.е. при отсъствие на необходимата грижа за опазване на повереното й имущество. Всеки от елементите на състава е бил предмет на обсъждане от инстанциите по фактите, които правилно са счели, че действията на подсъдимата обективно и субективно запълват признаците на непредпазливата безстопанственост. Доводите, че събитията са се развивали по време на ковид епидемия, която затруднявала изпълнението на договора от изпълнителя и че жалбоподателката не е разполагала с опит и технически познания също не оборват заключението за наличието на субективната страна на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК. Отговорността на дееца не отпада щом наред с обективните причини, има и субективни причини, които са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Всяка субективната причина (напр. неопитност и непознаване от страна на подсъдимата в областта на СМР), която е в причинна връзка и води до настъпване на щетата, представлява основание за наказателна отговорност, ако тя се дължи на неполагане на достатъчно грижи от съответното длъжностно лице при управлението и стопанисването на повереното му имущество, както е и в конкретния случай. С оглед на изложеното и по отношение на обвинението по чл. 219, ал. 1 от НК, ВКС не намери пропуски в дейността на съда по правилното приложение на материалния закон, доколкото се касае за правилното квалифициране на деянието по основния състав на това престъпление. При преценката за липса на допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, не е налице и заявената без конкретни доводи явна несправедливост на наказанието. Предвид събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанията по чл. 219, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, същите са били определени при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, като надлежно са били обсъдени и оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата. След приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК правилно е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок на осн. чл. 66, ал.1 от НК, като са посочени и съответните съображения, касаещи постигане на целите по чл.36 от НК. Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационната жалба доводи, на осн. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение