Решение № 10593 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2012 г.

Решение № 10593 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5342/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община - Белово срещу решение № 90 от 2.03.2012 г. по адм. дело № 925/2011 г. на Административен съд Пазарджик, с което е осъдена общината да заплати на Пламен Георгиев Царков сумата от 6 304,32 лева на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), представляваща обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба в резултат на незаконно уволнение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 1.03.2011 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Твърди се, че спорът е разрешен с влязло в сила съдебно решение, респективно прави възражение за прихващане на дължимото към Царков със сумата 3 518,34 лева - изплатени на същия обезщетения. Ответникът оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването му да заеме службата. Безспорно е, че дисциплинарното уволнение на Царков от длъжността "финансов контрольор" е било отменено с влязло в сила съдебно решение. С обжалваното в настоящето производство решение на АС-Пазарджик, при условията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, му е присъдено пълно обезщетение за 8 месеца в размер на6 304,32 лева. Взето е предвид, че лицето не е заемало друга държавна служба с по-ниска заплата, респективно не е получавало възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, както и, че за два месеца, с влязло в сила решение, на същото основание, е присъдено обезщетение. Касационната жалба е основателна. Правилно и обосновано съда е приел, че силата на присъдено нещо на решение № 545/12.11.2009 г., по адм. дело № 656/2009 г. по описа на АС - Пазарджик - се разпростира само върху присъденото с това решение обезщетение, доколкото исковата претенция до пълния размер е отхвърлена, като преждевременно заявена, тъй като към момента на постановяване на решението- Царков, следствие незаконното уволнение, не е заемал държавна служба само два месеца. В настоящия спор - претендира се обезщетение за останалите осем месеца- до пълния предвиден по закон размер от 10 месеца. Съда обаче не е обсъдил възражението на ответника по оспорването за прихващане и е присъдил обезщетение за максималния период от 8 месеца по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., поради което е постановил неправилно решение. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл визира право на обезщетение за реално претърпените от държавния служител вреди, предвид което припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с такова получено по чл. 106, ал. 2 от същия закон би довело до неоснователно обогатяване, респ. репариране на една и съща вреда два пъти. В тази насока обаче следва да се установят факти, неустановени от първоинстанционния съд. По делото не са налице безспорни данни относно изплатени обезщетения на Царков, извършени ли са прихващания от органа по назначаването с дължими към държавния служител суми и в какъв размер. С оглед установената в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, то решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, които след установяване на факти по платени на Царков обезщетения и евентуално извършено извънсъдебно прихващане/включително и чрез експертиза/ се произнесе по направеното от ответника възражение на съдебно прихващане. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,