Решение № 452 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2014 г.

Решение № 452 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ивайло Иванов като процесуален представител на "ФМА-Харачерев" ЕООД, с. Геша, Община Дряново, с променено наименование - "ФМА-2013" ЕООД, против решение № 8/29.01.2014 г. по адм. д. № 187/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 071201795/26.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 56/1.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 119 770,13 лв. за данъчни периоди м. 10.2009 г. и м. 01 - м. 06.2011 г. по фактури, издадени от "Слави Ком БГ" ЕООД и "Скиона" ООД. Изложени са твърдения, че решението е неправилно и необосновано, постановени при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. В съдебно заседание се поддържа касационната жалба от процесуалния представител адв. Ивайло Иванов и се претендират разноски по представен списък. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила по изложени съображения за законосъобразността му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 3207,86 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: По отношение на доставката на гориво, отразена във фактура 1 бр., издадена пред м. 10.2009 г. от "Слави Ком БГ" ЕООД съдът в потвърждение изводите на органите по приходите е приел, че не е доказана реална доставка на дизелово гориво по смисъла на чл. 6 ЗДДС и постановеният отказ е законосъобразен. При насрещната проверка на доставчика, същият не е открит на данъчния адрес и не е представил каквито и да е доказателства, свързани с доставката, във връзка с отправеното му искане от страна на ревизиращия орган. Такива доказателства не са ангажирани и от ревизираното лице. От доставчика "Скиона" ООД са издадени една фактура за доставка на дизелово гориво през м. 01.2011 г. и 47 бр. фактури с доставка СМР за периоди м. 03-06.2011 г. По отношение доставката на гориво отказът е мотивиран с липсата на относими доказателства за установяване реалността. Приетото по делото заключение на ССчЕ потвърждава изводът за ненамиране доставчика "Слави Ком БГ" ЕООД на адреса на регистрация и невъзможност да се извърши проверка в счетоводството му. По отношение на доставчика "Скиона" ООД вещото лице е извършило проверка и е потвърдило единствено осчетоводяване на фактурата, но констатациите му са за липса на съответни съпътстващи доставката документи, свързани с транспорт на стоката и с приемане-предаването й. Правилни са изводите на съда, че единствено счетоводното отразяване на фактурата, при липса на каквито и да е други документи, свързани с доставката, не е достатъчно доказателство за реално осъществена доставка, при оспорването й от страна на ревизиращите органи. Представеният от ревизираното дружество документ за съответствие на качеството на течните горива и акцизен данъчен документ, издадени от "Лукойл Нефтохим Бургас"АД по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с процесните фактури за доставки на горива, поради това, че в последните предметът на доставката - гориво, не е индивидуализиран в степен на съпоставимост с горивото, за което са представените документи за съответствие. По 47 броя фактури, издадени от "Скиона" ООД с предмет на доставка СМР за периоди м. 03-06.2011 г. е отказан данъчен кредит в общ размер 101 530 лв. Основанието за отказ е за липса на предпоставките по чл. 68 и 69 ЗДДС, във вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Представени са НА за договорна ипотека, Договор от 15.12.2010 г. за строителство, Договори сключени с подизпълнители "Алиман" ООД и "Комплексстрой 2002" ООД, както и актове обр. 19. Във връзка с оспорване на актовете обр. 19 от страна на органа по приходите, е открито производство по реда на чл. 193 ГПК и е указано на оспорващия, че е негова доказателствената тежест за удостоверяване автентичността на положените подписи и верността на съдържанието на актовете. По искане на оспорващия от съда са допуснати гласни доказателства - разпитани са свидетелите И. Иванов, П. Вълева и Хр. Харачерев - предишен управител на дружеството. Анализирайки показанията на разпитаните пред съда свидетели съдът е обосновал извод за взаимно противоречие и непоследователност в обясненията им, отделно - противоречие с дадените обяснения от управителя на дружеството. По направеното оспорване на актовете обр. 19 съдът е направил извод, че с така ангажираните доказателства не е доказана автентичността и истинността на същите, поради което не се ползват с доказателствена сила. Недоказани са останали и твърденията за ползвани подизпълнители за осъществяване на процесните доставки. Други доказателства, свързани със строителството не са представени, като не е направено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която единствено би могла да установи по безспорен начин дали фактурираните СМР и тези отразени в обр. 19 са реално осъществени. Законодателните разпоредби за изграждането на строежи от различен тип изискват редица документи, свързани със строителството като съставянето на протоколи за извършените и приети СМР, респективно издаването на фактури, са само част от правилата за документиране на СМР, а при оспорени протоколи обр. 19, свързано с доказателствената тежест на страната - в случая на жалбоподателя е да ангажира строителни документи, съответно съдебно-техническа експертиза за доказване на относимите към всяка от процесните фактури, строителна услуга. Практиката на Върховния административен съд, съобразена с практиката на Съда на Европейския съюз по дела свързани с преюдициални запитвания с предмет на главния спор - доставки на строителни услуги, не обвързва жалбоподателите със задължение да доказват материално-техническата обезпеченост на доставчика, но в същото време установява, че в тежест на оспорващия е да установи, че сделките са реално осъществени - съществуват на съответен обект, което се доказва със съответните процесуални способи и преди всичко, със съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след оглед на място и след запознаване с наличната строителна документация и други относими документи от счетоводството на доставчика на услугите и на получателя, да даде заключение относно реално съществуващи и извършени СМР, които да се свържат с фактурираните. От страна на оспорващия в хода на съдебното производство не е заявено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. В конкретния случай, доставчикът е действаща фирма и е предоставила достъп до счетоводството си на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В приетото по делото заключение експертът-икономист потвърждава счетоводното отчитане на процесните фактури не само в счетоводството на оспорващото дружество-ревизиран субект, но също и в счетоводството на доставчика. Въпреки това заключение, както е приел съдът спорът не се свежда до счетоводното отчитане на фактурите, а дали същите отразяват реални стопански операции. От друга страна, счетоводствата не съдържат доказателства как е определена стойността по фактурите, какво включва цената на услугата. Фактурата съдържа като основание на стопанската операция - "СМР по Договор", но от една страна - Договорът не съдържа ясно и точно определен предмет, а от друга - липсват количествено-стойностни сметки, липсват спецификации и оферти, при което правилно съдът е приел, че така представените документи по делото не съдържат данни за индивидуализиране по вид, количество и стойност на съответните фактурирани "СМР по Договор". Решението в изводът на съда за законосъобразност на РА, поради недоказани реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС и липса на предпоставките по чл. 68 и 69 ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит по фактурите с предмет "дизелово гориво" и "СМР по Договор", издадени от "Слави Ком БГ" ЕООД и "Скиона" ООД за данъчни периоди м. 10.09 г. и м. 01-06.2011 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при ЦУ на НАП се дължат разноски, но при присъдено от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК същото е за цялото съдебно производство, до приключване на делото и второ такова не се дължи за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение