Решение № 8495 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2019 г.

Решение № 8495 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП) против решение № 1801 от 02.10.2019 г. по адм. дело № 2130/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение по т. 9 от протокол № 154 от заседание на същия орган на 28.02.2019 г., потвърдено с решение на Контролния съвет на КИИП по протокол № 5 от заседание на 19.04.2019 г., с което на Е. В. е оказано вписване в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на В. от 14.01.2019 г. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд – Пловдив да бъде оставено в сила, като й се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211 от АПК срок за обжалване и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон закона. Първоинстанционният съд правилно съдът приема, че оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на УС на КИИП по чл. 14, ал. 4 във връзка с чл. 22, т. 3 от Закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Законосъобразно е и заключението, че решението на колективния орган е взето в легитимен състав, при необходимия кворум и мнозинство на гласувалите. Същото е в писмена форма, но както административният съд правилно отбелязва, не съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, тъй като в него не са изложени фактическите основания за постановяване на административния акт. Законосъобразно е преценено, че в нарушение на посочения текст, като и в противоречие с нормата на чл. 13, ал. 1, изр. 2 ЗКАИИП, решението на управителния съвет не съдържа мотиви, обосноваващи отказа за вписване на заявителката В. в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност. По делото е установено, че със заявление от 14.01.2019 г. жалбоподателката пред първоинстанционния съд и ответник в настоящото производство Е. В. прави искане за вписване в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност в секция "Технология" по част "Технологична на предприятия за енергийна и добивна промишленост, пречистване на водите и въздуха и третиране на отпадъци". Представя диплома от 1979 г. от Висш минно - геоложки институт за завършено висше образование със специалност "Обогатяване на полезните изкопаеми" и квалификация "минен инженер- обогатител". Установено е също е, че В. е вписана в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност с протоколно решение от 03.12.2004 г. 03.12.2004 г. на УС на КИИП по част "Екология и рекултивация на терени". Съобразявайки посочените документи, управителният съвет приема, че В. не може да бъде вписана в регистъра поради липса на необходимия образователен ценз. По тези съображения и на основание чл. 1, ал. 3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП органът отказва да впише В. в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност. При тези факти съставът на административния съд достига до правилния извод, че са налице основания за отмяна на административния акт, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В противоречие с цитирания текст решението на управителния съвет, както и протоколът от заседанието на регионалното ръководство на КИИП – Пловдив и решението на Контролния съвет на КИИП от 19.04.2019 г. не съдържат съображения за причините за постановения отказ. Формално са посочени професионалната квалификация на заявителката съгласно дипломата за завършено висше образование и разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП, но не са изложени аргументи в подкрепа на становището, че посочената от В. част от инвестиционния проект за предоставяне на проектантски услуги не съответства на придобитата във висшето училище специалност. В този смисъл правилни и в съответствие с нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП са съображенията на административния съд, че решението на управителния съвет не се свежда само до формалното основание-представяне на изискуемите документи, а включва и преценка за наличието на придобита професионална квалификация на територията на страната за регулирана професия и съответствието й със секцията и частта, за която се иска вписването. В случая такава преценка от органа не е направена. Освен това в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК от страна на административния орган не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства и не е извършена преценка на всички събрани доказателства. Представеното от В. удостоверение от Минно – геоложкия университет "Св. И. Рилски" за съответствие на придобитата от нея професионална квалификация със специалността "Обогатяване и реализиране на суровини", която "дава необходимия образователен ценз за придобиване на проектантска правоспособност по част III "Технология на предприятия за енергийна и добивна промишленост, пречистване на водите и въздуха и третиране на отпадъци" изобщо не е взето предвид от органа и не е обсъдено при вземането на решението за отказ за вписване в регистъра. Както административният съд правилно приема, посочените нарушения във формата и на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на постановеното от УС на КИИП решение. Допуснатите формални и процедурни нарушения са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на административния орган, а следователно се отразяват на законосъобразността на постановения административен акт. Това е още едно основание за отмяна на оспореното решение. Тълкуването на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 5 ЗКАИИП, на чл. 230 ЗУТ и на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП в касационната жалба не могат да обосноват различен извод, тъй като липсата на мотиви в административния акт и нарушението на административнопроизводствените правила, не могат да бъдат преодолени с излагане на аргументи, мотивиращи взетото от органа решение, в съдебното производство. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението на административния съд следва бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 300. 00 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,