Решение № 350 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 461/2011 г.

Решение № 350 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 461/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 711/13.01.2011 г. по гр. дело № 1791/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което е отменено въззивно решение от 8.07.2009 г. по гр. дело № 2629/2003 г. на Софийски апелативен съд, в частта за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС по отношение на [фирма], [населено място] и вместо това ревандикационният иск е уважен. Молителят твърди, че след фазата на събиране на доказателства във въззивното производство и преди разглеждането и разрешаването на спора по същество от касационната инстанция, при тълкуването и прилагането на материалния закон съдът не е могъл да съобрази обстоятелството, че поради изменения в законовите условия в хода на процеса "реституираната" част няма и не може да има качеството на самостоятелен обект на собственост. Обстоятелството, което е от съществено значение за делото не е могло да бъде известно на молителя при решаването му, а едва в хода на задължителната административна процедура по реда на чл. 38 ЗУТ за преустройство на имота, с цел привеждането му в съответствие със съдържанието на съдебното решение, в подкрепа на което представя писмени доказателства. Ответниците по молбата за отмяна С. Т. М., А. М. Т., Ю. М. С., С. С. В., М. Н. Г. -В., К. Н. Г., Б. П. А. -Г., М. В. М., С. Т. М. и Л. Т. Т., всички от [населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. Ответниците по молбата за отмяна [фирма], [населено място], "С. 98", [населено място] и [фирма], С. не изразяват становище по нея. К. съд обсъди доводите на молителя, подкрепени от представените писмени доказателства и констатира следното: в производството по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба срещу въззивно решение, с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен е постановено касационно решение № 711/13.01.2011 г. по гр. дело № 1791/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което обжалваният съдебен акт е отменен, по отношение на [фирма], С.. К. съд се е произнесъл по същество на спора в отменената част и прилагайки разясненията в ТР № 1/1995 г. на ОСГК приел, че реституцията е възможна, макар и помещенията да са променени функционално, като им е придадено друго предназначение, защото свързаните с промяната в това преустройство вътрешни строителни работи - направа на ново стълбище, асансьор, който да свързва сутерен и партер, нови врати и подходи, частично изграждане на нови стени и др., в резултат на което имотът е придобил друг вид, също не били от съществено значение, след като не са довели до възникването на нов обект на собственост. Обсъждайки извършеното преустройство след одържавяването на имота, което не засягало според съда цялостната конструкция на тази част от сградата, която била останала в същия вид е приел, че е извършено разширение в единствено възможната посока - на юг, в резултат на което площта е увеличена, не е засегнало помещението в останалите посоки, и е с непроменени параметри, мотивирайки го да приеме, че е "запазено като обект на собственост и подлежи на възстановяване". Съзирайки възможността да бъдат отделени двете части - тази, която е била одържавена и съществува до размерите, в които е била одържавена и останалите части, изградени от държавата, респ. от трети лица, съдът е определил границите между тях, очертани по скицата на в. л. Я. на стр. 212 и 213 от делото на САС. В настоящето производство молителят е представил схема № 1172/25.01.2011 г. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *, находящ се в сграда № *, адрес на имота С., [улица], ет. 1 с посочено предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност. Схемата по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК е създадена за самостоятелен обект в сградата, с брой на нива 2 и площ 1961.56 кв. м. с посочени местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор. От описаните белези на самостоятелния обект най-важно значение има характеристиката "самостоятелно функционално предназначение: За търговска дейност". В тази връзка са писмо № 258/1.03.2011 г. на ГД"ПБЗН4-01РСПБЗН, изпратено до СО Д. "К. п. с. ", както и изразеното становище на СО Н. "А. и г. " за отсъствие на законова възможност за преустройство по описаните в решение от 13.01.2011 г. по гр. дело № 1791/2009 г. на ВКС, I-во г. о. граници, което да позволява създаването на два нови самостоятелни търговски обекта, защото имотите с описаните граници и входове за достъп не съответстват на действащата към момента нормативна уредба за правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и новите правила за създаване на достъпна среда, които са приложими и към преустройство на заварени сгради. Според същото становище няма законова възможност за разполагане на два отделни обекта, с предназначение за обществен достъп, с общи входове и общи обслужващи помещения за достъп. Безспорно е обстоятелството, че в хода на касационното производство и към момента на постановяване на решението имотът е имал вече правен статут на самостоятелен обект в сграда, съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗКИР, с основни кадастрални данни: идентификатор, местонахождение, етаж, предназначение - чл. 27 ЗКИР. Доколко за този самостоятелен обект е отсъствала възможност за разделянето му и обособяването на повече самостоятелни обекти, поради промени в императивни норми за устройство на територията и правилата за строителство, относими и за преустройството, като форма на разделяне на съществуващи сгради и самостоятелни обекти в сгради, приложими и към заварените случаи, то в касационното производство, в което спорът е решен по същество, тези обстоятелства не са могли да бъдат въвеждани, като нови фактически твърдения и по тях не са събирани доказателства. Откритите нови обстоятелства и свързаните с тях нови писмени доказателства са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, представляват основанието за отмяна на влязлото в сила решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, който да обсъди и се произнесе по откритите нови обстоятелства, изискващи специални знания и умения, относно архитектурната и конструктивна възможност за одобряване на проект за обособяване на два отделни самостоятелно функциониращи обекта със стопанско предназначение, при спазване на императивните изисквания за противопожарна защита и за обезпеченост на достъпна среда, въведени с нормативни актове: Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване на съответствието на строителните продукти, Наредба № 4/2009 г. на МРРБ, във вр. с чл. 169, ал. 2 ЗУТ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания и Наредба Iз-1971/2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Водим от горните съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 307, ал. 3 ГПК, ВКС на РБ, II-ро г. о.