Решение № 7186 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2015 г.

Решение № 7186 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Д. срещу решение № 792/4.05.2015 г., постановено по адм. д. № 320/2015 г. по описа на Административен съд - Б. (АС-Б.). Касационната жалбоподателка твърди, че спрямо нея е осъществена дискриминация, която неправилно не е констатирана от административния съд и от Комисията за защита от дискриминацията. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да не бъде отхвърляна нейната жалба. Възразява изрично срещу осъждането й за заплащане на разноски по делото. Съображения в подкрепа на становището и за наличие на дискриминация спрямо нея са изложени в касационната жалба и допълнителна жалба с характер на писмени бележки. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 792/4.05.2015 г., постановено по адм. д. № 320/2015 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на П. И. Д. против Решение № 451/27.11.2014 г. на КЗД, с което е установено, че частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Д. не е извършил неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. спрямо П. И. Д. при водене на изпълнителното производство по изп. д. № 10128010400515. С решението са присъдени разноски в полза на ответната страна. АС-Б. е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби и целта на закона. Административният съд е приел, че правилно Комисията не е установила неравно третиране или преследване спрямо жалбоподателката, които да са обусловени от защитим признак. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка АС-Б. е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение. Въз основа на събраните по делото доказателства АС-Б. обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, а именно, че жалбоподателката П. И. Д. е длъжник по изп. д. № 10128010400515 по описа на ЧСИ Т. Д.. Установени са всички предприети действия от частния съдия-изпълнител, които са съобразени със закона и не са осъществени в резултат на неравно отношение към конкретния длъжник. Установената от КЗД и АС-Б. фактическа обстановка по спора не се оспорва от жалбоподателката и е възпроизведена по аналогичен начин в нейните писмени молби, в които обаче се набляга на проблема относно фактите и обстоятелствата, довели до издаване на изпълнителния лист, приведен в изпълнение от ЧСИ Т. Д.. В този смисъл доводите и аргументите на П. Д. за извършено спрямо нея неравно третиране и преследване в отношенията й със З. Ж., предхождащи издаването в негова полза на изпълнителен лист за присъдени разноски, излизат от предметния обхват на конкретното производство пред КЗД, образувано по нейна жалба срещу ЧСИ по повод изпълнителното производство по този изпълнителен лист. По отношение твърденията, че е налице преследване от страна на ЧСИ като е нарушена неприкосновеността на жилището й и намиращото се в него имущество, АС-Б. е приел за установено, че изпълнителните действия не са били с цел да бъде накърнено нейното човешко достойнство, а защото не е осигурен доброволен достъп и съдействие на ЧСИ за изпълнение на неговите задължения. Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, според които решението на КЗД е законосъобразно и съобразено с целта на закона, защото ЧСИ не е извършил действия, които представляват дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. въз основа на защитен признак, определящ това поведение. Допълнително следва да бъде посочено, че не е установено и конкретно лице като сравняем субект, спрямо когото по отношение на П. Д. да е налице различно третиране. Не се установява и извършено преследване, изразено в действие на ЧСИ извън регламентирани от закона изпълнителни действия. Изрично следва да бъде посочено, че ЧСИ няма правомощие да преценява законосъобразност и справедливост на влезлите в сила съдебни актове, въз основа на които са издадени изпълнителни листове за събиране на конкретни суми. Съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК в влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Решаващият съд е приел, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за нееднакво третиране на жалбоподателката във връзка въобще със защитими признаците, а изпълнение на предоставени от закона правомощия на ЧСИ. В настоящото производство са представени доказателства, че е и други органи (прокуратурата на Р. Б.) са сезирани от жалбоподателката да извършат проверка за наличието на дискриминация. Тези обстоятелства не променят правилния правен извод, че поведението на ЧСИ Т. Д. не представляват дискриминационно поведение. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Според чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. В този смисъл, не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране или "преследване" на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че то е по-неблагоприятно в сравнение с други лица, както и че се извършва въз основа на някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр. По отношение доводите за допуснати нарушения в производството пред КЗД правилно АС-Б. е приел, че такива не са допуснати. Следва изрично да бъде отбелязано, че не е налице процесуална възможност жалбоподателката да се позовава на накърнено право на защита (липса на присъствие на ЧСИ Т. Д. пред КЗД) на другата страна по спора. Личното явяване на страните в административното производство не е задължение, за да се осигурява чрез принудително довеждане. В случая е допуснато нарушение и при конституиране на страните пред първата съдебна инстанция, което не е наведено изрично като касационно основание и не подлежи на нарочен касационен контрол, а и в конкретния случай не може да бъде определено като съществено, защото не е от такъв характер, че да е възможно да окаже влияние върху крайния резултат от спора. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Неоснователно е и оплакването за присъждане на разноски, които са дължими с оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и действащия процесуален закон. По водене на делото КЗД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане П. И. Д. дължи на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение