Решение № 6478 от 29.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община [населено място]чрез процесуален представител срещу решение 15 от 09.02.2021 г., постановено по административно дело 635/2020 г. от Административен съд Велико Търново, с което са отменени негови заповеди 1502-АД-08-01/01.10.2020 г. и 1503-АД-08-01/01.10.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Изложени са подробни доводи за законосъобразност на издадената заповед постановяването и` в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила.

Ответникът по касационната жалба В. Ангелова чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и и` присъди направените деловодни разноски. Излага подробно доводи за неаргументираност на касационната жалба и незаконосъобразност на отменената заповед

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма след, надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма и на предвидените административнопроизводствени правила, довело до материалната му незаконосъобразност.

Решението е правилно.

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Велико Търново са били заповеди 1502-АД-08-01/01.10.2020 г. и 1503-АД-08-01/01.10.2020 г., като с първата от тях Кметът на Община [населено място]налага на Ангелова дисциплинарно наказание уволнение , а с втората прекратява служебното и` правоотношение поради наложеното наказание.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд, за постановяване на заповедта в нарушение на изискванията на чл. 97, ал.1, т. 4 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като при липсата на конкретно описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и липсата на посочени конкретни служебни задължения, които са нарушение от служителя този извод на съда е правилен и обоснован, тъй като посочените обстоятелства се установяват безспорно от съдържанието на приложената заповед за налагане на дисциплинарното наказание.

При липсата на посочено време на извършване на нарушението правилно в обжалваното решение е прието, че това води до невъзможност да бъде установено с категоричност, дали заповедта е постановена в срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който е два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.

Описаното в заповедта, че на 15.07.2020 г. в отдел Общински приходи при Община [населено място]се явили служители на РУ-МВР [населено място]и са представили снимка на документ, съдържащ следствена информация, който е изпратен от външно лице по никакъв начин не установява нарушение на служебни задължения от страна на Ангелова, а още по малко описание на извършеното, дата, място и обстоятелства, при които е извършено, както и конкретни служебни задължения, които са били нарушени.

Правилен е и изводът, че заповедта е постановена в нарушение на предвидените в чл. 93, ал. 1 ЗДСл административно производствени правила, тъй като по делото липсват доказателства служителят преди налагане на дисциплинарното наказание да е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган, който в случая е Кметът на Община Свищов. От представените по делото доказателства писмо изх. 08-09-2589/30.09.2020 г. на Кмета на Община [населено място]се установява, че Ангелова е поканена да даде писмени обяснения и да се яви за изслушване пред дисциплинарния съвет, но не и пред компетентния дисциплинарно наказващ орган. Изводите на съда в тази насока са правилни и в съответствие с цитираната норма. Развитите доводи в касационната жалба, че изслушването на служителя от помощен орган замества изслушването от дисциплинарнонаказващия орган не намира опора в приложимата нормативна уредба.

Неоснователен е наведеният довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на защита на касатора в първоинстанционното производство с отказа да се изискат доказателства от РП [населено място]и допускане на гласни доказателства за установяване на извършеното от Ангелова, тъй като с исканите доказателства не са били част от дисциплинарното производство, което е самостоятелно, независимо от наказателното и с представянето им не би могло да се промени съдържанието на оспорената заповед, както и да се установи, че проведеното дисциплинарно производство е при спазване на предвидените административно производствени правила.

Правилен е и изводът за провеждане на дисциплинарното производство от незаконен състав на дисциплинарния съвет. Обстоятелството, че в състава разгледал делото е участвал един от определените със заповед 90 РД-01-03/29.01.2020 г. резервни ленове на дисциплинарния съвет, при липсата на изрична заповед по чл. 95, ал.4, изр. второ от ЗДСл безспорно води до извод за допуснато нарушение при проведеното дисциплинарно производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател издател на отменения акт следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение