Решение № 2270 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2013 г.

Решение № 2270 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на Пенка Христова Рандева от гр. Котел, ул. "Диавена" № 13, обл. Сливен, чрез процесуалния представител адв. Иван Василев от БАК против решение № 53 от 27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 32/2013 г. на Административен съд гр. Сливен. Иска се отмяната му, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че разноските направени в производствата пред Районен съд и Административен съд по обжалването на наказателното постановление, не могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът - Дирекция за национален строителен контрол гр. София, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - РДНСК Югоизточен район РО Национален строителен контрол, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдебното решение е правилно, като постановено при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила и като такова, следва да бъде оставено в сила. Приема, че претендираните от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направените по делата разноски не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи непосредствено от отмененият административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Пенка Рандева, срещу Дирекция за национален строителен контрол гр. София за присъждане на обезщетение в 2730 лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение в съдебни производства по обжалване на наказателно постановление № СЛ-09-05 от 21.06.2011 г. на началник сектор Сливен при РДНСК Югоизточен район, отменено като незаконосъобразно с решение № 24 от 20.04.2012 г., по НАХД № 130/2011 г. на Районен съд гр. Котел, оставено в сила с решение № 139 от 16.07.2012 г. на Административен съд гр. Сливен, като неоснователен. С решението ищцата е осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на 150 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че направените разноски от ищцата по водене на административно-наказателно производство, съответно съдебно производство, не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразния административен акт, който е отменен по съответния ред. При спазване приниципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, при извършената проверка на оспорения съдебен акт, настоящата касационна инстанция прие, че същият е валиден, допустим и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, с която настоящият състав се съобразява и приема за правилна, когато приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателите за разноски по водене на административнонаказателно дело, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел Административен съд Сливен. Съгласно императивната разпоредба на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Отговорността за направените от страната съдебни и деловодни разноски е обективна и е уредена като последица от изхода на съдебния спор в съответния процесуален закон. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,