Решение № 8314 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2015 г.

Решение № 8314 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." - Н. Б. М. против решение от 4.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3789/2014 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 112/19.03.2014 г. по преписка № 74/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено по отношение на директора на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." - Н. Б. М., в качеството му на работодател, чрез отношението си към Е. М. М. е осъществил състава на "тормоз" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак "лично положение" и му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не оспорва касационната жалба. Ответната страна - Е. М. М., е депозирала писмено възражение, с което оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано пред КЗД по жалба от Е. М. М. срещу директора на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." - Н. М. за извършена от същия дискриминация под формата на тормоз по признаци "лично положение", "образование" и "семейно положение" и нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). С постановеното решение № 112/19.03.2014 г. по преписка № 74/2013 г. КЗД установява, че директорът на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." - Н. М., в качеството му на работодател чрез отношението си към Е. М. М. е осъществил състава на "тормоз" по чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр на основата на признак "лично положение" спрямо жалбоподателката, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4 ЗЗДискр. и му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева. Крайният извод на решаващия съд е, че законосъобразно с решение № 112/19.03.2014 г. на КЗД е установено, че Н. М. - директорът на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." е третирал различно Е. М. по признак "лично положение", представляващо пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. За допускане на установеното нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр по отношение на Е. М. по посочения признак, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно КЗД е ангажирала отговорността на Н. М. - директор на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." - работодател. В мотивите на съдебния акт са изложени аргументи, че в случая е налице фактическият състав на "тормоз", тъй като по делото са налице доказателства действия и/или бездействия реализирани от М., в качеството му на директор на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." пряко засягащи М. във връзка с настъпването на неблагоприятните правни последици, довели до подаване на молба за напускане по взаимно съгласие, което показва системно провеждано тенденциозно и неприемливо отношение на работодател спрямо засегнатия служител, което отговаря на понятието "тормоз" и се съдържа в нормата на чл. 5 във вр § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Касационната инстанция намира решението за правилно. При правилно установената фактическа обстановка, решаващият съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на проява на дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр. спрямо Е. М. по признак "лично положение". Това е така, тъй като Е. М. е третиран различно на основание защитен признак, защото по отношение на нея с писмо изх. № 16 от 24.01.2013 г. от директора на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." е искано обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда за извършени нарушения на трудовата дисциплина. За да анализа има или не дискриминация, АССГ е провел необходимото сравнение и е достигнал до правилния правен извод, че съпоставимите лица в случая са останалите колеги на М., които не се отличават със защитен признак, са третирани по-добре от Е. М., във връзка с присъствието им във всеки от дните, в които преподавателите не са имали часове. Ирелевантно е обстоятелството дали работното време е определено съобразно правилата за полагане на труд предвиден в НАРЕДБА № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета и Правилник за вътрешния трудов ред на училището за учебната 2012/2013 г., доколкото предмет на правния спор е дали с исканите обяснения с писмо с изх. № 16 от 24.01.2013 г. от Е. М. и присъствието й в училищната сграда, когато същата няма часове е била третирана различно на основание защитен признак. Определянето на график на присъствие на работа на един преподавател, различен от този на другите преподаватели, налага извода за наличието на неравно третиране, което в случая произтича от личното положение на лицето. Легалното определение на понятието "тормоз" се съдържа в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съгласно която "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В конкретния случай в административния акт КЗД приема за установено, че М. е извършил тормоз спрямо М., като в мотивите са налице установени факти за извършен "тормоз" от страна същия. Правилни са изводите на съда, че подаване на молба за напускане по взаимно съгласие и прекратяването на трудовото правоотношение с жалбоподателката е в пряк резултат от действията от страна на М. в качеството му на директор на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." и съответно работодател на М.. Тъй като законодателят не дава легално определение на посочения признак "лично положение", правилно и след преценка на всички събрани по административната преписка и пред първоинстанционния съд доказателства с оглед оплакванията на М., че средата, в която същата е поставена и неприемливото отношение и предприетите поредица от действия срещу нея, имащи за цел отстраняването й от длъжност от страна на М., КЗД и АССГ приемат за доказани твърденията й, че е дискриминирана по този признак. Възражението за допуснато противоречие в мотивите на съдебното решение е неоснователно. След констатациите за наличието на проява на дискриминация, под формата на тормоз по признак "лично положение" и нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) от директора на Професионална гимназия по фризьорство и козметика "К. Е." - Н. М. спрямо Е. М., съдът закономерно приема, че са налице достатъчно доказателства за отхвърляне на жалбата му срещу решение 112/19.03.2014 г. по преписка № 74/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В този смисъл са и развитите от съдебния състав съображения. Твърдяното от касатора противоречие между мотиви и диспозитив не представлявана нарушение на съдопроизводствените правила, а основание за иницииране на производство по чл. 175 от АПК, поради което не би могло да доведе до отмяна на съдебното решение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция е направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение