Решение № 11246 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Мораитов от гр. Сливен, чрез адв. Н. Конарев, срещу решение 281/15.12.2022 година, постановено по адм. дело 275/2022 година по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, а именно на автомобил Мерцедес, с рег.[рег. номер], приложена на 27.06.2022г., 17:30ч., на ул. Генерал Столипин зад Гера, гр. Сливен от В. Евтимова - Юсеинова специалист отдел Строителен контрол в община Сливен. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът се е позовал на несъществуващи и недоказани факти. Счита, че от съществено значение по делото е фактът, че приложеният протокол, в който е обективирана обжалваната ПАМ е съставен в 17,40 часа и автомобилът е репатриран в 17,45 часа, т.е. време различно от приетото от съда в обжалваното решение. Според касационния жалбоподател, автомобилът е бил паркиран на място определено за хора с увреждания и нормативно не е предвидена възможност за платено паркиране на това място. Т.е. цена не може да бъде платена, откъдето следва, че автомобилът не може да бъде преместен на основание неплатена цена, посочено от административния орган. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени приложената ПАМ. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът, В. Евтимова - Юсеинова специалист в отдел "Строителен контрол" в община Сливен, чрез главен юрисконсулт Стойчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Сливен е образувано по жалба на Д. Мораитов от гр. Сливен срещу принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил Мерцедес, с рег. [рег. номер], приложена на 27.06.2022г., 17:30ч., на ул. Генерал Столипин зад Гера, гр. Сливен от В. Евтимова - Юсеинова специалист отдел Строителен контрол в община Сливен. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че мярката е приложена от компетентен орган, при спазване на процедурата по прилагането й и правилно приложение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 27.06.2022 г. в 14,13 часа, в град Сливен на ул. Генерал Столипин зад Гера, на място предназначено за хора с трайни увреждания, по отношение на МПС, с рег. [рег. номер], престояло повече от 2 часа, е приложена мярка принудително блокиране чрез поставяне на техническо средство тип скоба, за което е съставен протокол 016323 от 27.06.2022 г. и са изготвени снимки от Е. Йовчева на длъжност специалист Екология в община Сливен, в присъствието на свидетел В. Тинчев на длъжност контрольор АТП - скоби при Общинско предприятие "Градска мобилност" Сливен. Към преписката е приложен талон, серия А 0000000006 за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора в неравностойно положение до 2 часа на ден с отразени: дата и установен час на паркиране - 27.06.2022 г. 11:32 часа; подзона и код на служител - 03 user 31; марка и ДРН: Мерцедес [рег. номер], към талона е приложена разпечатка - Синя зона община Сливен, съдържаща данни за извършената проверка, относно установяване паркирането на процесния автомобил. На 27.06.2022 г. в 17,30 часа е приложена обжалваната ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил Мерцедес, с рег. [рег. номер], за което е съставен протокол 016232/27.06.2022 г. и са изготвени 10 броя снимки от В. Евтимова - Юсеинова специалист отдел Строителен контрол в община Сливен, за нарушение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. г от ЗДвП. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: В случая не се спори, че автомобилът с рег. [рег. номер], е паркиран на 27.06.2022 г. в 14,13 часа, в град Сливен на ул. Генерал Столипин зад Гера, на място предназначено за хора с трайни увреждания. Не се спори, че ул. Генерал Столипин е включена в списъка с улици с разрешено краткотрайно платено паркиране Синя зона. Не се спори и че мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, е било място за преференциално паркиране на МПС, превозващи хора в неравностойно положение, обозначено с пътен знак, чрез който са указани условията за паркиране. Безспорно е, че касаторът е притежател на талон, даващ му право на безплатно преференциално паркиране на местата по чл. 8, ал. 2 за период до 2 часа на ден. Спорът е относно законосъобразността на приложената правна квалификация на ПАМ, а именно: чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП. В действителност, разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП допуска преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, но основанието затова е, когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. И в двете хипотези, включени в състава на нормата на чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП, тази на чл. 99, ал. 3 и тази на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, след изтичане на разрешеното време за паркиране, първото изискване е автомобилът да е паркиран на място за платено паркиране. Както правилно посочва касаторът, в случая автомобилът е паркиран на място определено за хора с увреждания, за което не се предвижда платено паркиране, поради което и хипотезата откъм фактически състав не субсумира нормата на чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП . Неправилно съдът приема, че втората хипотеза на разпоредбата е относима към случая, тъй като чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП говори за за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство, а във връзка с чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, и след изтичане на разрешеното време за паркиране. По своя правен характер принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). ПАМ са форма на държавна принуда. Поради това, основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилагат, мерките за въздействие и редът за прилагането им, са нормативно императивно установени. Недопустимо е разширително тълкуване на разпоредбите по прилагането им. Съгласно чл. 23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. Целта на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП е да се гарантира ползването на общинската собственост само след заплащане на дължимата такса. Приложеният от органа, чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП, обаче не представлява законова правна норма, която да налага принудително преместване на превозно средство, паркирало над установеното време за ползване на преференциално място за паркиране. Законът предвижда ограничителни мерки от вида на процесната, само за МПС, за които не е заплатена дължимата цена за паркиране. В случая принудителната мярка не е установена в посочения закон. Разпоредбата на чл. 24 от НУРПБППМПСТОС, регламентираща освобождаването на МПС след заплащане на дължимата цена, не включва случаите на принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач в хипотеза на безплатно преференциално паркиране над определеното с пътен знак време затова. Предвид гореизложеното, като е достигнал до извод за правилно приложение на материалния закон, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени приложената ПАМ като материално незаконосъобразна. Предвид изхода на спора, на Д. Мораитов следва да се присъдят разноски по делото за двете съдебни инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 1280,00 лева, от които: 10,00 лева държавна такса за първата инстанция, 600,00 заплатено адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, 70,00 лева държавна такса за касационната инстанция и 600,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящия съд. Касационната инстанция приема за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът не посочва защо приема възнаграждението за прекомерно, а за наличието или не на основания за прекомерност съдът не следи служебно (по аргумент от чл.78, ал.5 от ГПК във вр.с чл.144 АПК). Размерът на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховен административен съд