Решение № 7080 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2021 г.

Решение № 7080 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез юрисконсулт С., против решение № 429 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело № 12582/2019 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № РД-04-50-1297/26.11.2009 г. на същия административен орган, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП)- план за регулация и застрояване (ПРЗ) на м. "Ботевградско шосе - рамка", кв. 271 за УПИ VIII – 15, 26. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В представените писмени бележки излага съображения и за недопустимост на жалбата против административния акт поради подаването й след изтичане на срока за оспорване. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на главния архитект да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответницата З. Ц. оспорва касационната жалба. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Ответницата И. (К.) не оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде отменено, а жалбата против административния акт- отхвърлена. Ответникът И. К. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е недопустимо. Съдебният акт е постановен при наличие на процесуална пречка за образуване на съдебно производството, респ. основание за прекратяване на делото по смисъла на чл. 159, т. 5 АПК, тъй като оспорването е просрочено. Производството пред административния съд е образувано по жалба на З. Ц., сега ответник, против заповед № РД-04-50-1297/26.11.2009 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП)- план за регулация (ПР) на м. "Ботевградско шосе- рамка, кв. 271 за УПИ II- за ЖС и УПИ III- за ЖС, като се обособяват нови УПИ II-22, 23, 24, 25; УПИ III-за ЖС, общ обсл.; УПИ VII-27, 28; УПИ VIII-15, 26; УПИ IX-14; продължение на улица по о. т. 406-406 а-406 б по кафяви линии, цифри, текст и защриховки в оранжев и зелен цвят съгласно графичната част и изменение на плана за застрояване (ПЗ) за новообразуваните урегулирани поземлени имоти, както и за УПИ I-21 и УПИ IV-20. (С влязло в сила определение жалбите на Б. Ц., В. Ц. и Д. Ц. са оставени без разглеждане и делото в тази част е прекратено.) Жалбоподателката твърди, че административният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като не са изпълнени предпоставките за изменение на плана по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и моли да бъде отменен. Съдът приема, че жалбата на З. Ц. е допустима по отношение на УПИ VIII-15, 26, тъй като жалбоподателката се легитимира като съсобственик на имота, предмет на заповедта и поради това има правен интерес от оспорването на административния акт в тази част. Според съдебния състав възраженията на ответниците главен архитект на Столична община и И. К. за подаване на жалбата след изтичане на срока за оспорване са неоснователни, тъй като доказателства за съобщаване на заповедта на Ц. не са представени, а в последващите актове, свързани с инвестиционни намерения на жалбоподателката, заповедта не е цитирана. По тези съображения съдът разглежда жалбата по същество, намира същата за основателна и с решението, предмет на оспорване отменя заповед № РД-04-50-1297/26.11.2009 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП)- план за регулация и застрояване (ПРЗ) на м. "Ботевградско шосе- рамка, кв. 271 за УПИ VIII – 15, 26 и осъжда Столична община да заплати на З. Ц. направените разноски. Изводът за допустимост на жалбата е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд неправилно приема, че жалбата е подадена в срок. Действително, доказателства за съобщаване на заповед № РД-04-50-1297/26.11.2009 г. на главния архитект на Столична община на жалбоподателката не са представени. Независимо от това следва да се приеме, че оспорващата е уведомена за цитирания административен акт, тъй като на 19.07.2017 г. по нейно заявление, на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ е издадена виза за инвестиционно проектиране на временен строеж – автосервиз с офис и търговски обект в УПИ VIII – 15, 26, кв. 271 по плана на гр. София, м. "Ботевградско шосе – рамка". Визата съдържа графична част, представляваща извадка от действащия ПУП за имота и за съседните, с нанесени сгради, върху която е отразено исканото изменение на плана за застрояване и текстова част, в която са отбелязани параметрите на временния строеж, отразени са устройствените показатели и изрично е посочено, че се издава съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-50-263/27.05.1.9997 г. на главния архитект на София и ПУП–ИПРЗ за кв. 271, одобрен със заповед РД-04-50-1297/26.11.2009 г. на главния архитект на Столична община. Визата е съобщена на заявителката и е влязла в сила, тъй като въз основа на нея са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж (разрешение за строеж № 9/12.03.2018 г.). С оглед липсата на други данни следва да се приеме, че най – късно към 07.03.2018 г., когато е подадено заявлението за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж въз основа на цитираната виза, жалбоподателката е узнала за оспорената заповед и е била информирана за съдържанието й. Следователно от последната дата тече предвиденият в чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ от 2009 г. Към датата на подаване на жалбата 30.10.2019 г. този срок е изтекъл. Поради това и с оглед твърденията и петитума на жалбата следва да се приеме, че оспорването е просрочено и жалбата е недопустима. На това основание същата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като разглежда оспорването и се произнася с решение по съществото на спора първоинстанционният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, а съдебното производство – на прекратяване. Възражението на ответницата по касационната жалба З. Ц., че заявлението за издаване на виза за проектиране, издадената такава на основание чл. 140, ал. 3 за временен стоеж и разрешението за строеж се отнасят за ПИ с идентификатор 68134.630.15 кв. 271, поради което не може да се направи извод, че е информирана за регулационния статут на имота, е неоснователно. Визата за проектиране представлява извадка от действащия ПУП с обхват имота, за който се отнася и съседните имоти, отразява съществуващите сгради, както и линиите на застрояване и останалите устройствени показатели (чл. 140, ал. 2 ЗУТ). С визата по чл. 140, ал. 3 предвижданията на плана се допълват или изменят, като се предвижда различно застояване в случаите, в които законът допуска това. В настоящия казус жалбоподателката без съмнение е била наясно с предвижданията на ПУП за УПИ VIII-15, 26, тъй като е предприела неговото изменение с искането за издаване на виза по чл. 140, ал. 3. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката пред първата инстанция З. Ц. следва да заплати на Столична община сумата 200. 00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,