Решение № 10400 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13389/2020 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Йорданов и Д. Цветков, подадена от адв. М.Стоянова, срещу решение 1657/06.03.2020г., постановено по адм.д. 13356/2018г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което, по жалба на Л. Ваклинова и Д. Димитров и двамата от гр. Бухово, е отменена виза за проектиране на автосервиз и изгребна яма, издадена от Гл. архитект на район "Кремиковци" СО на 20.12.2017г., на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ, относно УПИ ІІІ-8128. 378, кв. 68, гр. Бухово, по заявление от 18.12.2017г. на И. Йорданов и Д. Цветков. Висящността на производството е възстановена след определение 7583/25.06.2021г. на ВАС-петчленен състав, по адм.д. 5713/2021г., с което е отменено решение 2994/08.03.2021 по адм.д. 13389/2020г. на ВАС, в частта му, с която касационната жалба на Йорданов и Цветков е счетена за просрочена, оставена е без разглеждане и е прекратено производството по делото. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпило е, писмено становище от И. Йорданов,, чрез адв. М. Стоянова,, в което заявява, че поддържа жалбата и претендира разноски, по приложени списък , пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Ответните страни: Л. Ваклинова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Д. Димитров, не се явява, чрез адв. Ножарова оспорва жалбата, по изложените във втория подаден писмен отговор съображения, като се прави и възражение за недължимост на разноски в настоящото производство, което е едно и също. Главният архитект на район "Кремиковци" при СО, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк Райчев, който не оспорва жалбата, но оспорва искането за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура преценява касационната жалба допустима, но по същество неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба на И. и Д. , съгласно цитираното отменително определение, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, За да постанови горепосочения правен резултат, решаващият съд, след детайлен анализ на доказателствата по делото, включително и изготвените по делото две експертизи, приети в съответните им части и подробно обсъждане на изложените от страните становища, е приел, че ЗРП от 2014г. съдържа предвидено предназначение за УПИ ІІІ Жм, т.е. преобладаващо нискоетажно жилищно застрояване, променено с визата за автосервиз и изгребна яма, с оглед което е обосновал допустимост на жалбата, подадена от собствениците на съседен имот - заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Посочил е, че процесната виза е издадена от компетентен орган, при предоставена компетентност от Гл. архитект на СО, при спазване на изискванията за форма и на административнопроцесуалните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Отбелязъл е, че в мотивираното предложение фигурира чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, но същият не е посочен като основание в акта - фигурира само чл. 140, ал. 3 ЗУТ, затова и това основание съдът не е обсъждал. Отчел е и друга разлика - че в издадената виза РЗП е двойно по-голяма от ЗП, което предполага автосервизът да е двуетажен /до 10м/, докато по мотивираното предложение РЗП съответства на ЗП и е едноетажен. Проследявайки относимата към 20.12.2017г. редакция на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, с оглед извършените фактически установявания, е направен изводът, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, включително и изискванията на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, тъй като не се променят само разположението и конфигурацията на предвидената сграда, а и предназначението на самото УПИ, което следва да се осъществи чрез изменение на ЗРП от 2014г., а не чрез виза. Т.е., процесният акт е издаден на неотносимо правно основание, което е достатъчно за отмяната му като незаконосъобразен. Отделно от това, дори и да бе налице някоя от хипотезите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, то визата би била издадена в нарушение на изискванията за съдържание по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, тя не представлява точна извадка от действащия за имота и съседните му ПУП, не са отразени предвидени сгради, както и вече реализирани такива, не отразява действащите ЗП за съседните УПИ, не съдържа нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и др. изисквания по отношение на предвиденото и реализирано застрояване в съседните УПИ, липсват посочени идентификатори на имотите по одобрените през 2010 г. КККР. Аргументите относно това дали е достатъчна ширината на тупика, размера на обръщача, свободната площ за паркиране и маневриране, при наличния сервитут на електропровод, са въпроси на последващо инвестиционно проектиране и не са разгледани на този етап. И доколкото визата не е издадена на основание от ЗУЗСО, е без правно значение както липсата на доказателства за спазени санитарно-хигиенни и екологични изисквания, които би следвало да са приложени към мотивираното предложение, така и неотразяването на същите тези изисквания в самата виза, щом се касае за обект с обществено-обслужващо предназначение. Налице е противоречие между правните последици, които ще настъпят от изпълнението на обжалваната виза и целта на закона ЗУТ, с оглед което е постановил отмяната на акта. Не е разпоредил връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението, тъй като при липсата на хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, следва да не се издава виза, а да се процедира изменение на действащия за имотите ПУП. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.. Правилна е преценката на съда, че жалбата, подадена срещу визата за проектиране, е процесуално допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като със същата, съобразно заключението на извършените основна, както и повторна и допълнителна СТЕ, в приетите им части и задълбочената преценка на относимите доказателства действително се установява, че е предвидена промяна в предназначението на УПИ ІІІ - предмет на визата, видно от текстовата част на ЗРП от 2014г. и от таблицата на ЗП от 2014г. Обоснован и в съответствие с данните по делото и приложимите материалноправни норми е изводът на съда, че последната е издадена на неотносимо правно основание (чл. 140, ал. 3 ЗУТ, при разгледани по метода на изключването всички предвидени хипотези), като същата не отговаря на императивните изисквания на чл. 140, ал. 2 ЗУТ за съдържание. С нея се предвижда промяна в предназначението на УПИ, което следва да стане чрез изменение на РЗП от 2014г., тъй като в случая не са налице предпоставките на чл. 134, ал. 6 ЗУТ - не се променят само предназначението и разположението на предвидената (и отразена в ЗП) в УПИ ІІІ сграда, а и предназначението на самия УПИ - за конкретната нежилищна цел. Несъмнено в устройствена зона Жм, с преобладаващо жилищно строителство, могат да се изграждат бензиностанции, газостанции и автосервизи, съгласно таблицата за приложението на ЗУЗСО и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Наредба 7/2003 год., но това не може да се осъществи само по волята на собственика на имота, а при съблюдаване на определени предпоставки, неспазени в случая и подробно обсъдени в решението. Да, чл. 17, ал. 1 от цитираната Наредба допуска "отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план" за нежилищни обслужващи обекти, т.е. след процедиране на изричен ПУП, а като специален закон, ЗУЗСО допуска издаването на виза за смяна на предназначението на ПИ за проектиране на нежилищен обект, но при спазване на санитарно-хигиенните и екологични изисквания, каквито в случая липсват. С оглед това, правилно делото не е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Неоснователна е касационната жалба и в частта й, с която се иска обезсилване на съдебния акт, като постановен по недопустима жалба - както се подчерта, процесната виза за нежилищен обект, е издадена на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, тя е индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на обжалване, тъй като не е извадка от плана, а го допълва и изменя, ставайки част от него. С оглед твърдението в жалбата /стр. 3, абз. 4/, че предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, визата не подлежи на обжалване, следва да се подчертае, че междинен характер, като издавана с оглед инвестиционно проектиране, има визата по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, която представлява извадка от плана, затова същата не е ИАА и не подлежи на оспорване, но не и обсъжданата. По останалите наведени в касационната жалба оплаквания, включително и досежно правния интерес на Л. Ваклинова и Д. Димитров, настоящата инстанция препраща, на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК, към изложените в решението на АССГ изводи, които са обосновани, почиват на задълбочен анализ на доказателствения материал и се споделят изцяло. С оглед изложеното, като е отменил оспорената виза, съдът е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице касационни основания за отмяна, като при този изход на процеса, разноски не следва да се присъждат. Затова и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 215, т. 3 АПК,