Решение № 8108 от 27.9.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Й.-ПН-71 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп, [улица], чрез процесуалния представител адв. М. Радойнов, срещу решение 740/19.07.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. д. 364/2021 г. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-22002320001640-091-001/16.10.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с решение 1891/14.12.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден за заплати разноски на ответната страна в размер на 855,65 лв. В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според аргументите на касатора, преценката на съдебния състав за основателност на отказа на ревизиращия екип да признае отчетени текущи разходи при дружеството (за ел. енергия, вода, гориво, винетни такси, паркинг, покупка на различни електроуреди - бойлер, пералня, прахосмукачка и др.) за периода 2015- 2018 г. в размер на 16 303,26 лв., е неправилна. Навежда твърдения, че разходите са осчетоводени коректно по сч. сметка 601 Разходи за материали и са свързани с икономическата дейност на дружеството, но ревизиращият екип не е извършил проверка на място в офиса в гр. Карлово, която да установи заявените в хода на ревизията факти в обясненията на задълженото лице. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което подадената жалба да бъде уважена. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. М. Бакалова, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София област е бил РА Р-2200232001640-091-001/16.10.2020 г., издаден от И. Ружев, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София ръководител на ревизията и Б. Янкова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София и ръководител на ревизията, потвърден с решение 1891/14.12.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. С РА на Й.-ПН-71 ЕООД, при прилагане на особения режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, са определени допълнително задължения за корпоративен данък за периодите от 2015 г. до 2018 г. в общ размер на 7 878,33 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 2 976,72 лв., както следва: за 2015 г. данък в размер на 2 943,81 лв. главница и лихви в размер на 1 357,61 лв., за 2016 г. данък в размер на 3 856,33 лв. главница и лихви в размер на 1 387,32 лв., за 2017 г. данък в размер на 617,09 лв. главница и лихви в размер на 159,42 лв. и за 2017 г. данък в размер на 461,10 лв. главница и лихви в размер на 72,37 лв. От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР Р-22002320001640-020-001/23.03.2020 г., издадена от И. Ружев, с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2015 31.12.2018 г. Основната стопанска дейност на Й.-ПН-71 ЕООД през посочения период е извършване на счетоводно обслужване. Резултатите от производството и предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в РД Р-22002320001640-020-002/17.09.2020 г., въз основа на който впоследствие е издаден процесният РА. След извършена проверка от правна страна в обжалваното решение е прието, че ревизионният акт е издаден в необходимата писмена форма съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, от компетентни органи по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и при съблюдаване на съответните срокове като входа на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Горестоящият административен орган е потвърдил ревизионния акт след извършен анализ на допълнително представените на този етап документи към жалбата на ревизираното лице. За да отхвърли оспорването административният съд е достигнал до заключение, че при ревизията е доказана хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК наличие на данни за укрити приходи или доходи от дружеството. Уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено редовно на 28.07.2020 г., като с него органите по приходите са информирали ревизираното лице, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2015 до 31.12.2018 г. ще бъде определена по реда на чл.122 - 124а от ДОПК. Според съда, от доказателствата се установява, че договарянето на услугите и разплащанията с клиентите са извършени от упълномощеното лице - Н. Четинова и повечето случаи действително не са издадени фактури и не са отчетени приходи от страна на дружеството. Тези изводи се потвърждават и от извършените насрещни проверки на клиентите на Й. -ПН-71 ЕООД търговци и физически лица, които са описани подробно в мотивите на решението. По тези съображения съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за преминаване към облагане по особения ред, тъй като са констатирани достатъчно данни за неотчетени икономически постъпления, свързани непосредствено с икономическата дейност на ревизираното лице. На следващо място в обжалваното решение е обърнато внимание върху избраната от органите по приходите методология за формиране на възнагражденията и в заключение са разгледани подробно данните за неотчетените приходи и следващия се данък за всеки от ревизираните периоди. По отношение на непризнатите текущи разходи в размер на 16 303,26 лв., осчетоводени по сч. сметка 601 Разходи за материали , съдът е достигнал до заключение за липса на документална обоснованост и законосъобразно увеличение на финансовите резултати по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Извършената от решаващия състав съпоставка на данните от ревизията и доказателствата, представени от ревизирания субект при административното обжалване на акта (два броя кочани с пътни листове, договор за наем от 28.07.2011 г. нотариален акт от 02.06.2010 г. и договор за продажба на МПС от 04.07.2011 г.), е затвърдила крайното заключение за законосъобразност на издадения ревизионен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт е постановен след последователно обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната пълнота, при липса на допуснати процесуални нарушения и съобразяване на приложимите материалноправни разпоредби в случая, в резултат на което са формирани логически издържани фактически и правни изводи. Не са налице твърдените от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Възраженията в касационната жалба са насочени изрично против част от доводите на съда, с които РА е приет за правилен по отношение на непризнати текущи разходи за дейността през ревизирания период в размер на 16 303,26 лв., осчетоводени по сч. сметка 601 Разходи за материали . Аргументи по отношение на останалата част от съдебните мотиви не са релевирани. Според съображенията на касатора, закупените домакински електроуреди на името на Й. -ПН-71 ЕООД и отчетените разходи за гориво, паркинг, винетни такси и битови сметки, са били коректно осчетоводени от дружеството. Това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. В хода на съдебното производство не са установени различни факти, които подкрепят тезата на жалбоподателя. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, констатациите в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Касаторът не повдига спор относно липсата на основание по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК неотчетени приходи по повод извършване на дейността, а по това дали ревизираното дружество е успяло да изпълни доказателствената си тежест в процеса като обори напълно твърденията на органите по приходите в останалата част, касаеща непризнати текущи разходи. В съответствие с доказателствата по делото, правилно и обосновано решаващият съд е извършил комплексна оценка на фактическата обстановка и не е кредитирал тезата на оспорващата страна. Не е налице спор, че през процесните данъчни периоди ревизираното дружество е извършвало счетоводни услуги и е поддържало дългосрочни търговски отношения във връзка с оказването от негова страна на частично и пълно финансово-счетоводно обслужване към различни клиенти - физически и юридически лица (водене на счетоводство, подаване на декларации по електронен път, изготвяне и подаване на финансови отчети и т.н.). При намерени неотчетени по нормативно установения ред приходи от оказване на услугите, следва да се приеме, че основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Законосъобразно приходните органи са определили данъчните основи на Й.-ПН-71 ЕООД за процесните периоди по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В съответствие с това е правилен и изводът на ревизиращите за наличието на уговорено ежемесечно счетоводно обслужване, за което от дружеството не са издавани данъчни документи към клиентите и не са отчетени приходи от предоставяните услуги в счетоводството на Й.-ПН-71 ЕООД. Последното обстоятелство е в нарушение на принципа за текущо отчитане, който би следвало да е залегнал във водената счетоводна политика на ревизираното лице. Не е проведено успешно доказване с допустимите процесуални способи на оплакванията в касационната жалба предвид разпита на св. Спиридонова в о.с.з. на 22.06.2021 г. (служител на ревизираното лице) и анализа на доказателствата, представени след приключване на ревизията с жалбата до горестоящия административен орган. В резултат от извършената оценка на фактите и доказателствата по делото в тази насока, съдът правилно е приел, че липсват достатъчно убедителни данни, които оборват изводите в РА. Информацията в представените пътни листи е непълна и въз основа на съдържащите се в тях данни не може да се направи сигурен извод за използване на транспортното средство за служебни цели. Представените безвъзмездни договори за наем на превозно средство и недвижим имот, както и липсата на кореспондиращи установявания с цел защита на касационните аргументи и всестранно изясняване на фактическата обстановка, са преценени обективно в мотивите на съдебния акт. Отсъствието на съпътстващи документи относно разходите и неустановяването на състоянието на недвижимия имот по договора за безвъзмездно ползване от 28.07.2011 г. само затвърждават констатираните при ревизията обстоятелства, както е правилно е приел и административният съд. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящият касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Възражението в касационната жалба за прекомерност на присъденото юрисконсултското възнаграждение е неоснователно с оглед на материалния интерес по делото от 10 855,05 лв. Предвид изхода на спора и материалния интерес по делото, в полза на ответника по касация, съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 855,65 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,