Решение № 7170 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 210/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Б. /U. B./, гражданин на Република Турция, подадена чрез адв. А. Георгиев, срещу решение 7160 от 21.11.2023 г., постановено по адм.дело 2399/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ с рег. 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. за забрана за влизане на чужденец в Република България на Началника на Граничен полицейски участък /ГПУ/ - Свиленград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че оспореният административен акт е немотивиран и това лишава адресата от възможност за организиране на ефективна защита. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи подадената жалба и да отмени административния акт. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Началник на ГПУ-Свиленград не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура, писмено и в заседание, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по жалба на Й. Б. /U. B./, гражданин на Република Турция, против ЗППАМ с рег. 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на Граничен полицейски участък /ГПУ/ - Свиленград към Главна дирекция Гранична полиция при МВР за забрана за влизане на чужденец в Република България за срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство. Решаващият съд е приел, заповедта съответства на доказателствата по делото и установената действителната фактическа обстановка. По делото е констатирано безспорно, че на 27.01.2023 г., през ГКПП Капитан Андреево - шосе на влизане в РБългария била извършена проверка от служителите на ГПУ Свиленград на автобус марка Мерцедес" с турски peг. [номер], пътуващ по направление Република Румъния, с водач турския гражданин А. А. (A. A.), легитимирал се с паспорт, издаден от Република Турция [номер] и персонал - жалбоподателят Й. Б. (B. U.), гражданин на Република Турция, роден на [дата]., легитимирал се с паспорт [номер], и турският гражданин А. Т. (A. T.), роден на [дата]., легитимирал се с паспорт, издаден от Република Турция [номер]. При проверката в тайник зад резервоара на автобуса е установено укрито лице от мъжки пол, което не е представило документ за самоличност. Заявило е, че е гражданин на Сирия и че е роден на [дата]. Представил се е с имената С. Р. Х. (S. R. H.). Задържани са шофьорът и персонала на автобуса, както и незаконно преминалия границата гражданин на Сирия. С докладна записка peг. 4536р - 2377 от 28.01.2023 г. по повод констатираното незаконно превеждане на чуждия гражданин през границата на страната, началник 01 група при ГКПП Капитан Андреево е направил предложение до началника на ГПУ Свиленград да бъдат наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ спрямо тримата граждани на Република Турция - шофьорът на автобуса и обслужващият персонал, както и на укрития чужд гражданин. Жалбоподателят Й. Б. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. и т. 4 във вр. ал. 1 от НК, приключило с влязъл в сила на 02.02.2024 г. съдебен акт, постановен от Районен съд - Свиленград. Съдът е счел, че са неоснователни аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 35 и чл. 44, ал. 2 от АПК, както и че неоснователно е възражението за липса на мотиви, с които е обоснован срока на прилагане на принудителната мярка, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи, за които съдът е изложил подробни съображения. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на условията на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването ѝ. Заповедта е мотивирана и в съдържанието й се препраща към предложение 4536р-2377 от 28.01.2023г. В съответствие с ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт, а доводите за противното в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл.42з, ал.1 от ЗЧРБ принудителната административна мярка забрана за влизане в страната се прилага, когато: по отношение на чужденеца са налице някои от основанията на чл.10, ал.1 ЗЧРБ. В настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. Съгласно нормата на чл.42з, ал.1, т.1 вр. с чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, ПАМ забрана за влизане в Република България се прилага, когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Безспорно приложените към административната преписка доказателства по повод установеното незаконно превеждане през границата на Р България на укрито лице /докладна записка от 28.01.2023 г./, както и наличието на присъда по чл. 280 от НК, представляват достатъчно данни, каквито законът визира. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за незаконосъобразност на решението. Релевантно и достатъчно основание за прилагането на процесната мярка е наличието на данни за незаконно въвеждане в страната на друго лице от чужденеца, каквито в настоящия случай са безспорно установени. При определяне продължителността на забраната са съобразени всички факти и обстоятелства от значение за случая - осъщественото деяние е с висока степен на обществена опасност, извършено при явно незачитане на законите и установения правов ред в страната. Определеният срок е в рамките на законоустановения съгласно чл.42з, ал.3 от ЗЧРБ и съответства на обществената опасност от установеното нарушение, мярката не е в максимален срок. Очевидно органът спазил принципа за индивидуализация и е направил индивидуална преценка. Когато налага забрана за влизане в страната поради заплаха за националната сигурност, имиграционните власти използват своята оперативна самостоятелност, за да оценят ситуацията и да вземат решение въз основа на информацията, с която разполагат, и в съответствие с разпоредбите на ЗЧРБ. Поради това касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че условията за прилагане на принудителната административна мярка по отношение на жалбоподателя са изпълнени изцяло. Обосновано съдът е приел и че в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,