Решение № 214 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5058/2007 г.

Решение № 214 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5058/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от с. Б., Д. област, чрез адв. И от АК Д., против въззивно решение № 227 от 27.06.2007 г. на Д. окръжен съд, постановено по в.гр. дело № 933/2006 г., с което е отменено решение № 47 от 6.10.2006 г. на К. районен съд, постановено по гр. д. № 122/2005 г., в частта, с която са отхвърлени исковете за делба на наследствен недвижим имот на А. П. К. от с. Б., Д. област и Д. Г. Д. от гр. К., област София, срещу К. Д. К. от с. Б., с правно основание чл. 278 и сл. ГПК (отм.), вр. с чл. 69 и сл. ЗН. Със същото решение исковете за делба на наследствен недвижим имот от 820 кв. м, съставляващ поземлен имот с идентификатор 501006300 по кадастралната карта на с. Б.*, кв. 3 по ПУП на селото/, ведно с построената жилищна сграда, между съделители и при квоти: за А. П. К. - 1/6 ид. ч., за Д. г. Д. - 2/6 ид.ч. и за К. Д. К. - 3/6 ид. ч. са уважени и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която исковете по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, са отхвърлени. В жалбата са наведени доводи в подкрепа на оплакванията за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, или при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Подробни съображения са развити в писмена защита от адв. Д от АК - София, като пълномощник на К. Д. К. О. по жалбата А. П. К. и Д. г. Д., чрез адв. К от АК - Д., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорват жалбата и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предявени са в обективно и субективно съединение от А. П. К. и Д. Г. Д. искове срещу К. Д. К., с правно основание 278 и сл. ГПК (отм.), вр. с чл. 69 и сл. ЗН, за делба на наследствен недвижим имот - дворно място с площ от 2500 кв. м, съставляващо имот № 0* парцел ****, кв. 3 по плана на с. Б., при граници: имот № 0* имот № 0* и улица, ведно с построената в мястото къща, с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, считано от 26.01.2005 г. С решение № 47 от 6.10.2006 г., постановено по гр. д. № 122/2005 г., Каварненският районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че ищците не са доказали, че имотът е бил собствен на общия наследодател на страните Д. По жалба на ищците, с решение № 227 от 27.06.2007 г. по в. гр. д. № 933/2006 г. Добричкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за делба и ги е уважил като е допуснал делба на дворното място от 820 кв. м при съответните квоти за съделителите - наследници и е оставил в сила решението на КРС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните е бил собственик на процесния имот по давностно владение, който извод е обосновал с факта, че това обстоятелство не се оспорва от страните. Въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се спори между страните, а и от удостоверение № 219 от 10.03.2005 г. на кмета на с. Б. е видно, че Д. К. К., б. ж. на с. Б., починал на 31.01.1975 г., е общ наследодател на страните. След смъртта си той е оставил трима наследници по закон - синовете си Г. Д. К., починал през 2001 г. и оставил наследници А. П. К. - съпруга и Д. Г. К. - син /ищците/, Р. Д. К., починал през 2003 г. без преки наследници и К. Д. К. /ответника/. По делото е представено удостоверение от 13.10.2005 г., издадено от Община К., съгласно което за имот № I* в кв. 3, за периода от 1973 г. до 2001 г. има записване по действащия план на селото на името на К. Д. К. и Д. К. К., като за имота са били отредени парцели II, III, IV, V и VI. От същото удостоверение е видно, че е подадена данъчна декларация с вх. № 260 от 23.05.1963 г. от Д. К. К. /общия наследодател/, съгласно която последният е декларирал имот с площ от 7150 кв. м, вкл. 112 кв. м застроена площ, като в удостоверението не е индивидуализиран имота по местонахождение и граници. В последствие са подавани данъчни декларации от Р. Д. К., починал през 2003 г., с вх. № 358/20.03.1998 г. като дължимите данъци са заплащани от тримата братя, наследници по закон на общия наследодател в размер съответен на тяхната наследствена част /по 1/3 ид. част/. За да се допусне делба на недвижим имот следва да се установи по безспорен начин, че той е бил собствен на наследодателя, който го е придобил по силата на оригинерен или деривативен способ. При иск основан на чл. 69 ЗН съделителят-наследник следва да установи по безспорен начин правовъзникващите факти, а именно да докаже твърдението си, че имотът предмет на делбата е бил собственост на общия наследодател. Според чл. 278, ал. 1, б. "б" ГПК /отм./, за да се допусне делбата е необходимо да се представят доказателства за принадлежността на процесния имот към наследството, които трябва да бъдат достатъчни и убедителни. Предвид обстоятелството, че решението по допускане на делбата е правната основа за извършването й, предвид вещноправният му транслативен характер, следва по несъмнен начин да се установи собствеността. Без доказване собствеността на имота този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата. Освен с писмени доказателства принадлежността на имота към наследството може да се доказва при определени случаи и чрез свидетели, които установяват давностно владение, с което наследодателят е станал собственик на имота, предмет на делбата, в което няма ограничения. В случая липсват доказателства /писмени и гласни/ установяващи по несъмнен начин обстоятелството, че наследодателят на страните е бил собственик на процесния имот. В тази връзка не са достатъчни направените признания от страните, че имотът е наследствен като придобит по давностно владение от общия наследодател на страните. Като е приел за безспорен този факт в обжалваното решение и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), в тяхната взаимна връзка и обусловеност, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилни правни изводи и до нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни процесният имот бил ли е собственост на наследодателя на страните, по силата на какъв придобивен способ и ако се касае за давностно владение - откога той го е владял с оглед на приложимия закон за давността. Едва след уточняване на тези обстоятелства по безспорен начин, като се съобрази и направеното възражение от страна на касатора за придобиване на процесния имот по давност от него, при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), съдът следва да направи правните си изводи относно допускане или не на делбата. По тези съображения, настоящата инстанция намира, че касационната следва да бъде уважена като основателна, а решението на въззивния съд като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който с оглед резултата по спора следва да се произнесе и по направените разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,