Решение № 13273 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2018 г.

Решение № 13273 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "ВМ 63" ЕООД против решение № 1021/08.05.2018 г., постановено по адм. д. 3/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата против Заповед № ЗО-0300831 от 20.11.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол", при ТД на НАП-П., с която с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" –бензино-газстанция, находяща се в обл. П., общ. Асеновград, с. Ч., стопанисвана от фирма "ВМ63"ЕООД, с ЕИК *********, като е забранен достъпът до същия за срок от 30 дни. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено, да бъде отменена атакуваната заповед по съображения в касационната жалба. Претендира за разноски. Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение № 1021/08.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3/2018 г. по описа на АС - П. е отхвърлена жалбата на "ВМ 63" ЕООД против Заповед № ЗО 0300831/20.11.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-П., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензино-газстанция, находяща се в обл. П., общ. Асеновград, с. Ч. и забрана достъпа до нея за срок от 30 дни. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е действителен административен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. ПАМ е наложена на търговеца за допуснато нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, вр. чл. 3 ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от наредбата, всеки търговец, в качеството му на лице извършващо продажби на течни горива, чрез средства за измерване на разход е длъжно да регистрира и отчита продажба на течни горива, чрез издаване на фискална касова бележка, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Съдът е посочил, че за тази цел се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Според обжалваната заповед дружеството не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни за наличното количество бензин А95 Н в резервоар № 1, поради липса на функционираща нивомерна измервателна система. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на проверяваното лице, а именно задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, възпрепятства проследяването на продадените количества гориво, което от своя страна непосредствено води до негативни последици за фиска. ПАМ е наложена с оглед констатирано нарушение от търговеца по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Ал. 3 на чл. 3 от посочената наредба задължава същия в качеството му на лице, извършващо продажби на течни горива, чрез средства за измерване на разход да регистрира и отчита продажбите на течни горива, чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел, като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Според мотивите на заповедта дружеството не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни за наличното количество гориво бензин А95 Н в резервоар 1, и това е видно от показанията на нивомерната система за резервоар № 1. Безспорно контролът от страна на НАП върху търговията с течни горива е засилен в сравнение с този върху търговията с други стоки и обхваща както доставките на гориво към търговеца, така и реализираните от него продажби, с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци върху реализираните продажби, съответно реализираните приходи, и недопускане за продажба на течни горива с неясен произход. Както е посочено в мотивите на заповедта, именно поради изключително големия търговски интерес към течните горива като стока, с цел защита на държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци в него, законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с тях, и допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на проверяваното лице, а именно задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, възпрепятства проследяването на продадените количества горива, което от своя страна непосредствено води да негативни последици за фиска. На л. 62 и сл. от д. преписка се установява, че дружеството е уведомявано за проблем свързан със сервизното обслужване на уредите на монтираната нивомерна измервателна система за обем на течно гориво. Тази информация е от дата 26.07.2017 г. -08.11.2017 г. Към посочените дати е установена липса на функционираща нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и за целия период е установено, че няма промяна в показанията на нивомерната система за резервоар № 1/бензин А95 Н/ от 26.07.2017 г. до 08.11.2017 г., както и от разпечатаните дневни финансови отчети прикрепени в книгата за дневни финансови отчети за 2017 г. на регистрираната в обекта ЕСФП. Следва да се има предвид, и че контролните органи не са констатирали да е налично рестартиране на системата, а е установена липса на функционираща нивомерна система за обем на течни горива и иформационен изход за свързване с централно регистриращо устройство на ЕСФП. Посочено е, че липсва нивомерна сонда в резервоара, като е стоял само кабела с буксата, както и че за целия период няма промяна в показанията на нивомерната система за резервоар № 1. Няма данни и за отправяни възражения до електропреносното дружество за сочените за налични проблеми в електрозахранването. В обжалваната ПАМ са изложени съображения по отношение продължителността на наложената ПАМ. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ, при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административният орган. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,