Решение № 12561 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2018 г.

Решение № 12561 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6; чл. 144, ал. 1 и чл. 106 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП София, представен от юрисконсулт Г. Антонова, срещу решение № 1287/28.02.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 8243 по описа за 2017 г., с което е отменен акт за установяване на задължение № П-22000116194015-135-001/12.05.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Инвокира се неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Според касатора административният акт правомерно е издаден на основание чл. 106 от ДОПК и не е било дължимо установяването на задълженията да се извърши с ревизионен акт. Настоявайки на съответствието с материалния закон на определянето на задълженията иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу установяващия ги акт. Ответникът по касация ЕТ "М. Попов – Златолист" не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АССГ акт за установяване на задължение са определени в тежест на М. Попов, като ЕТ "М. Попов – Златолист" задължения за ДДС в размер 8 214. 49 лева и за закъснителна лихва в размер 2 984. 20 лева заради извършена корекция на декларирания в подадена от него СД по ЗДДС за данъчен период м. 09.2013 г. резултат. По установяванията на органа по приходите търговецът е подал справка-декларация за д. п. м. 09.2013 г., като в дневника за покупките за периода е включил протокол № /19.09.2013 г. за начислен ДДС в размер 8 214. 94 лева за извършено ВОП на лек автомобил марка BMW с доставчик ДЗЛ от РГермания. На Попов е указано да подаде коригираща СД за периода, като от дневника за покупки изключи протокола за ВОП, тъй като с арг. от чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС няма право на приспадане на данъчен кредит за внесения лек автомобил. След изчерпване на реда за подаване на коригираща справка-декларация по чл. 103 от ДОПК, органът по приходите е извършил корекция на декларирания резултат за периода от – 135. 14 лева на 8 214. 49 лева и е установил задължение за лихва върху него. При липса на спор по фактите, първостепенният съд е приел, че с АУЗД не е извършена корекция на грешка при попълването на декларацията, с която задълженото лице само е изчислило дължимия данък, а е установил задължение за ДДС като е отрекъл упражнено от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит. Задълженията за ДДС следвало да бъдат установени с ревизионен акт, постановен в ревизионно производство, а не с акт за коригиране на СД. Позовал се е на разпоредбите на чл. 103, чл. 106 и чл. 108, ал. 1 от ДОПК. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основана и дължимия данък или ЗОВ по чл. 105 от ДОПК. Съдържанието на корекцията по хипотеза засяга или основата за определяне на задължението или размера му /вж. чл. 106, ал. 1 от ДОПК/. Затова и допустимостта на разпорежданата правна промяна е обусловена от бездействието на задълженото лице само да поправи несъответствието в декларацията си по реда на чл. 103 от ДОПК. Това е и причината поправката с нова декларация извън срока за деклариране да поражда правни последици /чл. 103, ал. 2 във вр. с чл. 104, ал. 3 от ДОПК/. Деклариране вън от срока, което не отстранява несъответствия, не поражда правни последици за целите на данъчното облагане, дори деклараторът да е поканен към това от органа по приходите – чл. 103, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 104, ал. 3 от ДОПК. С акта по чл. 106, ал. 1 от ДОПК не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения, а основата и размерът им. С арг. от чл. 106, ал. 3 от ДОПК установяването на публичните задължения се осъществява в ревизионно производство. Само част от ревизия следва да бъдат процесуалните действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и за ЗОВ /вж. чл. 110, ал. 2 от ДОПК/. В случая процесуалните усилия на администрацията са насочени към установяването на отсъствие на предпоставките на упражнено от ДЗЛ в д. п. м. 09.2013 г. право на приспадане на данъчен кредит с ефект върху резултата за периода /вж. чл. 88, ал. 1 ЗДДС/ - данък за внасяне вместо декларирания данък за възстановяване. Щом се установяват данъчни задължения, актът за установяването им е ревизионният /чл. 108, ал. 1 от ДОПК/, който е заключителен в производство по гл. XV от ДОПК. Освен спецификите на динамичния фактически състав на ревизионното производство в съпоставката му с това за поправка на грешки в декларирането, различно е съдържанието на заключителния акт /вж. чл. 120 от ДОПК/, както и компетентните органи по приходите. След 1.01.2013 г. РА се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, докато актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се издава еднолично от орган по приходите. Липсата на компетентност на издателя има за последица нищожност на административния акт. Прогласяването й от административния съд е било дължимо по правилото на чл. 168, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Пропускът да се стори се изправя в обхвата на контрола по чл. 218, ал. 2 АПК без с това да се влоши положението на касатора, доколкото нищожният административен акт и без друго не поражда правни последици. Неправилното решение следва да бъде отменено като вместо него се постанови прогласяване на нищожността на АУЗ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение