Решение № 8457 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Дунавска към Агенция Митници, подадена чрез гл. юрк. Я. Якимов, срещу Решение 346/07.12.2020 г., постановено по адм. дело 446/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е обявено за нищожно Решение 32-196558/09.07.2020 г., издадено от Директора на ТД Дунавска, с което на основание чл.24е, ал.2, вр. с ал.1, т.4, б. "г", предл. второ, вр. с чл.24, ал.2, т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове, е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител BG004300E0117 от 18.07.2018 г., издадено на "Захарни заводи" АД, притежащо [ЕИК], за обект "Завод за спирт", находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. "Свети Княз Б. I, 29. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че обявеният за нищожен административен акт е издаден от страна на органа при ново тълкуване на чл. 4, т. 37 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Счита, че дружеството използва природен газ като гориво за отопление по смисъла на ЗАДС, като не попада в предвидените от закона изключения за освобождаване от облагане с акциз, по-конкретно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Моли за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба Захарни заводи АД, представлявано от изпълнителния директор В. Ралева, оспорва чрез процесуалния представител адв. К. Георгиев нейната основателност. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, настоящият касационен състав приема следното: Захарни заводи АД е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. На 13.04.2016 г. дружеството е подало искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) за обект завод за спирт. Заявлението се отнася за енергиен продукт природен газ с код по КН 2711 21 00, който ще се използва за производство на етилов алкохол. След извършени проверки от страна на митническите органи, с Решение 32-18398/07.07.2016 г. началникът на Митница Свищов е отказал издаване на УОАКП. Мотив за отказа е, че при изгаряне на природния газ се отделя топлина, която се използва за производствени нужди по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС, като не са налице предпоставки за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. При обжалването на решението по административен ред, Директорът на Агенция Митници го е отменил, като е върнал преписката на Началника на Митница Свищов с указания за съобразяване с изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС. На 07.09.2016 г. Началникът на Митница Свищов с Решение 32-249307 отново е отказал да издаде УОАКП, повтаряйки мотивите във връзка с отделяне на топлина при изгаряне на енергийния продукт. Решението му е отменено с Решение 75/09.03.2017 г. по адм. дело 629/2016 г. на Административен съд Велико Търново, а преписката е върната на органа със задължителни указания. Така постановеното решение е обжалвано от административния орган, при което е потвърдено с Решение 13533/08.11.2017 г. по адм. дело 3953/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Основните мотиви на двете съдебни инстанции са, че изгарянето на горивото с цел отделяне на пара е задължителен елемент от производствения процес, без който той не би могъл да бъде осъществен. След нова проверка, при която не е установена промяна на обстоятелствата, с Решение 32-98884/10.01.2018 г. Началникът на Митница Свищов е отказал за трети път да издаде УОАКП. В мотивите му е посочено, че макар употребата на природния газ да е за цел, различна от моторно гориво или гориво за отопление (каквото е изключението, предвидено в чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз), то крайният продукт на производството е етилов алкохол и като такъв следва да се извършва само данъчен склад съгласно чл. 60, ал. 1 ЗАДС. Решението е обявено за нищожно с Решение 106/22.03.2018 г. по адм. дело 61/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново като противоречащо на влязло в сила съдебно решение, а преписката е върната на административния орган със задължителни указания. Решението на административния съд е потвърдено с Решение 7996 от 13.06.2018 г. по адм. д. 5168/2018 на Върховния административен съд. Постановено е, че в случая със сила на пресъдено нещо е отменено Решение 32-249307/07.09.2016г. на Началника на Митница Свищов, с което по същото искане е постановен отказ за издаване на удостоверението. Тъй като няма нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на предходното решение, не би могло да се обоснове трети отказ по същото искане на дружеството, за което вече има влязло в сила съдебно решение. След второто обжалване по съдебен ред, на Захарни заводи АД е издадено УОАКП BG004300Е0117/18.07.2018 г. на основание чл. 24, а. 2, т. 4 ЗАДС, чието действие е прекратено с Решение 32-196558/09.07.2020 г. на Директора на ТД Дунавска, което е и предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че на основание чл. 177, ал. 2 АПК, оспорваният акт е нищожен. Съдът е посочил, че за да се преодолее силата на пресъдено нещо по отношение на установения порок на акта, е необходимо да се установи нов правопроменящ юридически факт, какъвто в случая липсва. Изложил е аргументи, че органът е бил наясно с производствения процес и предназначението на използвания природен газ към всеки един момент както и при отказите за издаване на удостоверението, така и при прекратяване на неговото действие, предмет на първоинстанционното производство. Прието е, че макар разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС да е изменена, което е в сила от 01.01.2018 г., не ѝ е придаден различен смисъл, който да обоснове прекратяване на удостоверението. Въпреки че използваният от дружеството природен газ е енергиен продукт по смисъла на цитираната норма, същият попада сред изключенията, предвидени в чл. 24, ал. 2, т. 4, тъй като се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съдебното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Според относимата редакция на чл. 4. т. 37 от ЗАДС енергиен продукт за отопление е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното ѝ предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Както неведнъж Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе по приложението на цитираната норма, за да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната ѝ функция. В случая безспорно е установено, че използваният природен газ е неизменна част от технологичния процес, като при изгарянето му се отделя топлина, което е необходимо единствено с оглед производството на крайния продукт. Нито в хода на административното производство, нито по време на съдебното такова не се установява промяна на обстоятелствата по отношение приложението на използвания енергиен продукт, което не се твърди и от касатора. Не е налице смислово изменение и на приложимата правна уредба, като според чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, уреждащ изключения, при които не се облагат с акциз енергийните продукти, когато се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Това налага извод, че твърденията на касатора относно приложението на материалния закон се явяват неоснователни и необосновани. От изложеното до тук следва, че с прекратяване на удостоверението административният орган е пререшил въпроса дали дружеството отговаря на условията за освобождаване от акциз, издавайки акт, противоречащ на влязло в сила съдебно решение. Така издаденото решение за прекратяване на удостоверението е нищожно, който извод следва от разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, както правилно е постановил и първоинстанционният съд. Не е възникнал нов правопроменящ юридически факт, който би обосновал издаване на административния акт. При този резултат по спора, ответникът има право на разноски, но тъй като същият не е представил надлежни доказателства за тяхното извършване, такива няма да бъдат присъдени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,