Решение № 4467 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2017 г.

Решение № 4467 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. против решение № 2287 от 30.11.2016 г. по адм. дело № 1972/2016 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-179/14.07.2016 г. на същия административен орган и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-15-00147204/20.06.2016 г. на контролен орган на ТП на НОИ - П., дадени на "Диагностично - консултативен център I-П." ЕООД, гр. П.. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "Диагностично - консултативен център I-П." ЕООД, гр. П. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - П., независимо че е издадено от компетентен съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) орган в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, тъй като е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби. Изводът на съдебния състав за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ- П., потвърждаващо задължителни предписания, издадени на "Диагностично - консултативен център I-П." ЕООД, от контролен орган на ТП на НОИ- П., е направен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО предвижда, че контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт; за предотвратяване. В случая административният съд законосъобразно приема, че предпоставките, предвидени в текста, не са изпълнени, тъй като нарушения на разпоредбите на държавното обществено осигуряване не са допуснати от "Диагностично - консултативен център I- П." ЕООД в качеството на осигурител. По делото е установено, че контролен орган на ТП на НОИ- П. извършва проверка по разходите на държавно обществено осигуряване, при която констатира нарушения, свързани с информацията в регистъра за осигурените лица, подадена от "Диагностично - консултативен център I- П." ЕООД по отношение на М. П. Я.. Последната работи като масажист в дружеството от 29.11.2011 г. на основание на трудов договор, сключен при условията за заместване. На 25.11.2015 г. трудовото правоотношение е прекратено поради завръщане на титуляра и на същата дата страните сключват нов безсрочен трудов договор, с който Якимова е назначена като рехабилитатор в дружеството за неопределено време и постъпва на работа в същия ден. На 25.11.2015 г. на служителката е разрешено да ползва платен годишен отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст. В регистъра на осигурените лица за Якимова е посочено, че е осигурена от 25.11.2015 г., ползва отпуск за отглеждане на дете и следва да получава парично обезщетение на това основание от 25.11.2015 г. до 15.11.2016 г. Според проверяващия орган записите в регистъра следва да бъдат коригирани (констативен протокол), поради което органът дава на "Диагностично - консултативен център I- П." ЕООД задължителни предписания да впише последен ден в осигуряване на Якимова 24.11.2015 г. и да заличи подадените данни за същата за месеците декември - април 2016 г. При тези факти правилно съставът на Административен съд - П. приема, че решението на директора на ТП на НОИ - П. и потвърдените с него задължителни предписания следва да бъдат отменени. Правилно е преценено, че както до 25.11.2015 г., така и след тази дата служителката Якимова има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, още повече, че в случая посочените по- горе факти сочат, че волята на страните по правоотношението е всъщност за преназначаване на служителката на друга длъжност. Съгласно § 1, т. 3 ДР КСО, за осигурено лице се счита всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и т. 5 КСО. Тези изчерпателно изброени в цитираните норми случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1 КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 КСО. С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО към понятието "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 ДР КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Като осигурено лице за общо заболяване и майчинство с над 12 месеца осигурителен стаж за този риск, служителката Якимова отговаря на изискванията на чл. 52а КСО и има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, поради което подадената от работодателя информация в този смисъл не е некоректна. Съображенията на първоинстанционния съд, свързани с правото на ползване на отпуска по чл. 164 КТ също се споделят от настоящия състав. Правилно е преценено, че правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя, съобразно чл. 61, ал. 1 КТ. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работникът може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Отпускът по чл. 164, ал. 3 КТ е целеви и се ползва по искане на лицата, изчерпателно посочени в законовата разпоредба, след установяване на останалите предпоставки, посочени в текста. Това право е законово установена възможност, чието реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да се бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство ТП на НОИ - П. следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 350.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,