Решение № 9362 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2019 г.

Решение № 9362 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Начев от [населено място], [адрес], чрез адв. Славчев, против решение № 1883 от 09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1412/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Карлово не изразява становище по касационната жалба. Ответните страни – М. Василева и В. Маринов не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Й. Начев против заповед № РД-362/10.04.2019 г. на Кмета на Община Карлово, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Санитарен възел", находящ се в УПИ VІІІ-1612, кв. 63 по регулационен план на гр. Карлово, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 36498.503.1612, с административен адрес [населено място], [адрес], собственост на Й. Начев, М. Василева и В. Маринов. За да постанови този резултат пръвоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Решението е неправилно. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. В случая се касае за незаконен строеж, което е основание за административния орган да издаде заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В оспорената заповед не е посочена годината на изграждане на процесния санитарен възел и не е изследван въпроса за търпимостта на строежа съобразно предпоставките на посочените разпоредби, но това не съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви относно допустимостта на строежа в зависимост от времето, в което приема, че е извършен. В съдебното производство съдът следва да събере доказателства в тази насока и служебно да изследва търпимостта на строежа с оглед преценката за законосъобразност на заповедта, тъй като макар и незаконен, строежът не подлежи на премахване, ако е търпим. Липсата на мотиви по въпроса относно търпимостта на процесния санитарен възел, касаещ законосъобразността на оспорената заповед, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна в нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е изяснил делото от фактическа страна и не обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения такъв от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ, съдът не е изследвал и обстоятелството, че премахването на санитарния възел, обслужващ къщата – културна ценност ще доведе до лишаване от възможност за ползването й. Съдът не е направил собствени фактически установявания въз основа на които да издири и приложи материалния закон. От мотивите на решението не се установяват действителни факти от значение за случая, а именно обстоятелството – обектът нов строеж ли е или ремонтиран съществуващ. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за съответствие на административния акт с материалния закон е направен, без на страните да е дадена възможност да представят доказателства и без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 АПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл, а ако е необходимо - да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. След събиране и преценка на относимите доказателства, включително на тези, представени от страните съобразно указанията или по инициатива на съда, съдебният състав следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства, установяващи дали жилището, част от което е процесната тоалетна, е единствено за жалбоподателя. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, АПК Върховният административен съд, второ отделение,