Решение № 3324 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2012 г.

Решение № 3324 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница - Югозападна, чрез процесуален представител, срещу решение № 952/26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 260/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта, в която е отменена т. 1.1.1 от Решение № 1000-0130/23.11.2009 г. на Началника на Митница Кулата /сега Митница - югозападна/ за разликата над 159.88 лв. до определения размер дължим ДДС от 7 953.39 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на възникване на митническото задължение. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени процесуални нарушения, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на заявените касационни пороци излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването. Релевира и възражение за прекомерност на присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, редовно призован, не е изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано и обстойно становище по същество на спора. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С решение № 5677 от 20.04.2012 г. на ВАС, първо отделение, е отменено първоначално постановеното по същото оспорване Решение № 252 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 186 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, в която е отменено Решение изх. № 1000-0130/23.11.2009 г. на Началника на Митница Кулата за определения ДДС по т. 1.1.1 и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане на делото Административен съд - Благоевград е осъществил последователна преценка на основанията за оспорване по чл. 146 от АПК на Решение № 1000-0130/23.11.2009 г. на Началника на Митница Кулата, в резултат на която е приел, че обжалваният акт в посочената част е незаконосъобразен. С него на "Сенсо мода" ЕООД е определен нов размер на дължими държавни вземания по ЕАД № 07BG005400Н0037529/Н-3752/20071022 в размер на 8 151,63 лева, от които мито - 4,36 лева и ДДС - 8 148,27 лева, представляващи дължими суми по вноса, определени в Докладна записка на Директора на Дирекция "Последващ контрол" на Агенция Митници, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение в размер на 2411.78 лв., съгласно чл. 232 от Регламент 2913/92 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Установено е, че "Сенсо Мода" ЕООД е осъществило по посочения ЕАД внос от Македония на дамски блузи и дамски ризи от памук, общо 14593 бр., при едновременно допуснат митнически режим "свободно обръщение и крайна употреба" /код 4200/ с предмет на доставка за друга държава - членка на ЕС. Въз основа на представения сертификат за движение на стоките - EUR. 1 № А 0278885 от 20.10.2007 г., същите на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС са освободени от митни сборове и други държавни вземания и им е определена преференциална ставка на митото - 0 %. При осъществената проверка в рамките на последващия контрол е установено, че за внесените стоки при режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/, не са налице документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и не е издаден протокол по чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС във вр. с чл. 57, ал. 4 от ЗДДС. С митническия акт, на основание чл. 204, ал. 1/б от Митническия кодекс на Европейския съюз /Регламент на Съвета № 2913/1992 г./ и чл. 58, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по процесния ЕАД. - 8148 лв. ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. В хода на съдебното производство дружеството е представило фактури, издадени на "Вемайер"- Германия, които ведно с приложената ЧМР товарителница са обосновали извода на съда, че стоката е доставена на получателя в друга държава - членка. Въз основа на подкрепящите се заключения на вещите лица по проведените единична и тройна съдебно- счетоводната експертиза, решаващият състав е приел, че спрямо 19 броя от доставените от "Сенсо мода" ЕООД артикули е налице пълен идентитет между доставеното и продадено количество съобразно издадените проформа фактури и кореспондиращите им фактури за продажби. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като формираните изводи са в съответствие с приетите по делото доказателства и доказателствената им стойност, а към установените релевантни факти и обстоятелства правилно е приложен материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По аргумент от чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; в) със стоките вносителят ще осъществи последваща вътреобщностна доставка. В случая, касаторът не оспорва установеността на първата и втората от кумулативно изискуемите се предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, а извод за транспортирането на стоката до територията на Германия следва от представената и заверена в клетка 24 международна товарителница /ЧМР/. Съгласно чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, първият документ, удостоверяващ извършването на вътреобщностна доставка, е фактурата за доставката, в която е посочен издаденият от друга държава членка идентификационен номер по ДДС на получателя. По делото са представени 14 бр. фактури за продажби, издадени от вносителя, за които е установено, че са отразени счетоводно и които съдържат изискуемите се реквизити по чл. 114 от ЗДДС. Настоящият състав намира, че същите правилно са кредитирани от съда, тъй като са издадени преди датата на издаване на оспореното решение, а наведеният от касатора довод във връзка със срока по чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС е неоснователен. Разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ППЗДДС предвижда, че когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на ал. 1 и 2 чрез анулиране на протокола по ал. 2, като за анулирането не се издава нов протокол. В случая, Протоколът по чл. 46, ал. 2 от ППЗДДС е следвало да бъде издаден до 15.01.2008 г., а след издаването на процесните фактури да бъде анулиран, в резултат на което отново би се достигнало до корекция на резултата за същия данъчен период. Поради това не би могло да се приеме, че пропускането на срока по чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС е основание да не се кредитират представените в съдебното производство фактури, които административният съд правилно е ценил във връзка с останалите събрани по делото доказателства. При установеност на останалите предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС и представяне на документите по чл. 45, ал. 1, т. 1 отППЗДДС, изводът на решаващия състав за неосъщественост на хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗДДС е обоснован и формиран в съответствие с приложимия материален закон. Достигайки до него, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Възражението за прекомерност на присъденото от административния съд адвокатско възнаграждение е следвало да бъде заявено своевременно пред първоинстанционния съд, поради което релевирането и обсъждането му в настоящото касационно производство е недопустимо. Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение