Решение № 10785 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2013 г.

Решение № 10785 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Поморие, представлявана от кмета Иван Алексиев и чрез проц. представител адв. Лиляна Ангелова, против Решение № 2336/28.12.2012 г., постановено по адм. д. № 504/2012 г. по описа на Административен съд Бургас. Иска се обезсилване на решението като постановено по недопустима жалба и - алтернативно - с доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "СМТ Ташеви" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя Станка Ганчева Ташева, против Заповед № РД-16-454/17.05.2011 г. на кмета на Община Поморие, с която е изменен ПУП-РУП (план за застрояване и регулация и силуети) за УПИ III-5311, IV-5312, V-5313 и VI-5314 с идентификатори по кадастралната карта както следва: 57491.501.171, 57491.501.172, 57491.501.173 и 57491.501.174, всички в кв. 265 по плана на гр. Поморие, като с него се обединяват УПИ III-5311, IV-5312 и V-5313 в нов УПИ III-5311, 5312 и 5313 със съответно свързано застрояване за жилищно строителство и отреждане за "смесена централна зона" при устройствени показатели К на плътност 70%, К на интензивност - 3, максимална височина Н-15 и минимално озеленяване 30%, съгласно приложени чертеж и таблици със съответните цветове и сигнатури, надписи и размери, неразделна част от заповедта. Съдът е намерил жалбата за допустима и основателна и е отменил оспорения административен акт. Решението е недопустимо като постановено по недопустима жалба. Дружеството жалбоподател е съсобственик на съседен на новообразувания УПИ III-5211, 5312 и 5313, а именно - УПИ VII в кв. 265 като границата за двата имота е дъно за имота на жалбоподателя и странична регулационна линия за новообразувания УПИ. Съгласно изискването на закона - чл. 131, ал. 2 ЗУТ собствениците на съседни недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана когато (т. 2) имотът им е включен в свързано застрояване, (т. 3) когато се допускат намалени отстояния и (т. 4) когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. По делото са допуснати пет СТЕ видно от които е, че не са налице намалени отстояния. Безспорно е, че лисва предпоставките на т. 2 от посочения текст на Закона. Установява се от доказателствата и, че не се променя предназначението на имота - предмет на плана. С предходния ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № РД-16-616/3.06.2009 г. на кмета на Поморие и ПУП-ПР, одобрен с Решение № 350/12.07.2002 г. на ОС Поморие е определено предназначението и типа устройствена зона, вкл. за м. "Малкото езеро", където се намират имотите, предмет на настоящото оспорване. Съобразно чл. 112, ал. 1 ЗУТ с ПУП по чл. 110, ал. 1, т. 1 се определят структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретно предназначение на всеки ПИ. С ПУП-ПР на "Малкото езеро" е определено следното предназначение - урбанизирана с определен тип устройствена зона "Ц" със средноетажно застрояване. ПР е приет със забележка "режима на устройство на разглежданата територия да бъде застрояване от разновидност "смесена централна зона" с преобладаващо средноетажно строителство". Така нареченото "смесено предназначение" е регламентирано и в Наредба № 7/22.12.2003 г. и по конкретно чл. 4, ал. 7, т. 18, а чл. 36 от Наредбата определя вида строителство. Утвърдения тип устройствена зона за процесния ПУП е "смесена централна", в която се допуска жилищно застрояване и - логично се налага изводът, че няма промяна на предназначението за новообразувания УПИ III, тъй като се запазва отреждането му за застрояване в съответствие с допустимото за съответната устройствена зона като си остава за жилищни нужди. Относно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Всички приети експертизи недвусмислено излагат твърдения, че не са налице намалени отстояния. Експертизите са изготвени професионално и компетентно, липсват вътрешни противоречия и настоящата инстанция ги кредитира. С процесната разработка се изменя действащия план за регулация за УПИ III-5311, IV-5312 и V-5313 като те са обединени в новообразуван имот УПИ III-5311, 5312 и 5313 чрез премахване на вътрешните им граници един спрямо друг. Границите на новообразувания УПИ III спрямо съседните имоти не се променят. Новообразуваният УПИ III е ъглов, поради което той няма дъно, а само странични регулационни линии и за застрояването в него не е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗУТ. Тук вътрешните линии на застрояване се определят съобр. чл. 76, ал. 1 от Наредба № 7, а именно - в УПИ с лице към две улици (ъглов урегулиран имот) вътрешните линии на застрояване се определят при спазване на нормативите за разстояния до страничните граници на УПИ спрямо всяка от улиците като ако дълбочината на застрояване е повече от 14 м разстоянията до страничните граници се увеличават с 30 на сто за дълбочина над 14 м докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от нормативната за разстояния до страничната граница. Отстоянията на сградата (блок В) до страничната регулационна линия са съответно 6 и 7.5 м, като и двете отстояния са по-големи от максимално допустимите 5 м, което е 1/3 от Н-15 м и съобразно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Разстоянията в новия УПИ III до вътрешната странична регулационна линия са определени и с оглед покриване на калкан на сграда в съседния УПИ II. В УПИ VII сградата е на разстояние 5 м от рег. линия към дъното на имота и на разстояние 6 м за височината над 10 м. В УПИ III отстоянията са съответно 6 м и 7.5 м като и двете отстояния са по-големи от максимално изискуемото - 1/3 от Н-15 - 5 м. Тъй като са спазени отстоянията до границите на всеки един от имотите, съобразно приложимите разпоредби от ЗУТ - правилен е изводът на вещото лице, възприет от настоящата инстанция, че не са налице намалени отстояния. Незаконосъобразно е прието от АС Бургас и че са допуснати намалени отстояния и между УПИ VI и УПИ VII, тъй като разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от Наредба № 7 тук е неприложима. Видно от графичната част на процесния план е посочената дълбочина на застрояване 16 м между външната линия на застрояване, която от своя страна е на 3 м от южната улична регулационна линия, и срещуположната вътрешна линия на застрояване и в УПИ VI, и в УПИ III. Това се установява и от Приложение № 4 към втората допълнителна експертиза на вещото лице. С допусната максимална дълбочина на застрояване 16 м. за УПИ VI и УПИ III е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗУТ, съгл. която разпоредба в жилищни зони със свързано застрояване дълбочината на жилищните сгради на основното застрояване е най-много 16 м и тази е приложимата разпоредба за застрояването в УПИ III и УПИ VI тъй като установеното им с ПУП предназначение е за жилищно строителство. Важно при настоящото оспорване е и обстоятелството, че тъй като новообразуваният УПИ III е ъглов и с предвидено свързано застрояване - то налице са условията, предвидени в хипотезата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ - не се ограничават плътността и интензивността на застрояване. видно от заключението на вещото лице - тази норма се прилага при отчитане и на визираното в чл. 32 ЗУТ и не може да се направи извод за завишаване на тези два показателя. От изложеното следва логично, че не може да се направи извод, че дружеството жалбоподател е заинтересувано лице, ерго - жалбата му е недопустима. Като се е произнесъл по нея АС Бургас е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се прекрати. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав