Решение № 4976 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 766/2021 г.

Решение № 4976 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 766/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София област срещу решение № 1229 от 20.11.2020 г. на Административен съд София област по адм. дело № 1638/2019 г. С него се отменя решение № 1012-22-185/5 от 14.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалба на Б. К. против разпореждане № 2113-22-635/12/10.09.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ София област и върнато делото като преписка на органа за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението като неправилно и незаконосъобразно, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Б. К., чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. К. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София област от 14.11.2019 г. С потвърденото разпореждане от 10.09.2019 г. е отказано на К. отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 17.05.2019 г. Спорни са въпросите стажът от 1.04.1983 г. до 31.08.1986 г. и от 1.04.1987 г. до 14.10.1996 г. дали е от трета или втора категория и следва ли да се зачете осигурителен стаж в периода 1.09.1986 г. -31.03.1987 г. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по приложената преписка и от събраните пред съда е установил, че относно стажа в периода 1.09.1986 г. до 31.03.1987 г. има отразяване в трудова книжка и не е обсъждано това обстоятелство от административния орган, както и че не се намира в трудовото и досие заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в този период. По отношение на другия спорен въпрос дали стажът в периода от 1.04.1983 г. до 31.08.1986 г. и от 1.04.1987 г. до 14.10.1996 г. е от втора категория съдът е установил от гласни доказателства условията на труд, които са обсъдени във връзка с останалите доказателства и е приел, че стажът в този период е от втора категория. При констатирани нарушения на органа във връзка със служебното начало и нарушение на материалния закон е изведен извод за незаконосъобразност на решението, отменено е и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. При постановяване на решението не са допуснати нарушени, я съставляващи касационни основания за отмяната му. Представените доказателства по чл. 40 НПОС са преценени във връзка едни с други и е съобразена доказателствената им стойност при обосновани изводи от фактическа страна. Необосновани са доводите на административния орган, че тези доказателства винаги следва да се ценят при формалната им доказателствена сила, като едни се ползват с по голяма стойност от други. Правилната преценка е във връзка едни с други, като се ценят всички данни в тях, и дали отговарят на форма и съдържание, независимо, че данните в тях са непълни. Наред с това, административният орган е длъжен да събере всички доказателства в изпълнение на служебното начало – чл. 9 и чл. 35 и чл. 36 АПК които задължават органа да установява факти от съществено значение за решаване на случая и без да има искане от страните, както и да им оказва съдействие при упражняване на процесуалните им права. В случая формалният подход на органа не е в интерес на страната и е нарушение на административно производствените правила. Възражението за недопустимост на свидетелските показания в хипотезата на чл. 104, ал. 10 КСО е неоснователно. Със свидетелски показания могат да се установяват условията на труд и други факти от значение за извеждането на правния извод относно категорията труд, който се прави от органа и съда, а не от свидетелите. След цялостната служебна проверка на решението се споделят мотивите му на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответницата се дължат разноски в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение