Решение № 9263 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2011 г.

Решение № 9263 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3561/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Зареница - Нареченски бани" ООД с. Нареченски бани против решение № 37 от 10.01.2011 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 826/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № КД-14-16-151/26.01.2010 г. на началника на СГКК-Пловдив, издадена на основани е чл. 54, ал. 1 ЗКИР за изменение в КК и КР на с. Нареченски бани, одобрена със заповед № 300-5-68/08.11.2004 г. на изп. директора на АК, представляващо корекция на имотни граници между ПИ с идентификатори 51127.201.112, 51127.201.113 и 51127.201.114, състоящо се в нанасяне на нови обекти, преномериране на обекти, промяна в граници на съществуващи обекти и заличаване на обекти. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна Областна администрация Пловдив писмено оспорва жалбата. Останалите ответници началник СГКК - Пловдив, Община Асеновград, МРРБ не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, като постановена при точно спазване на процедурата по чл. 53 ЗКИР - съставен акт за непълноти и грешки в одобрената КК и КР, подписан от заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Решението е валидно, допустимо и правилно. По силата на изричната норма на чл. 54, ал. 2 ЗКИР заповедта за изменение на одобрената КК и КР може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождението на имота. Оспорващото дружество е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР и има право на жалба, което не зависи от спазването на процедурата при издаване на заповедта. Това е въпрос по същество за законосъобразността на заповедта. В случая законовата процедура по чл. 53 ЗКИР и чл. 62 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е спазена и не са допуснати съществени нарушения. Съставен е акт за установяване на непълноти и грешки, както и скица проект за изменението, които са подписани от съставителя, заявителя и всички пряко заинтересувани собственици, вкл. представител на дружеството, което не се оспорва. С това е изразено съгласието им с проектираното изменение и означава, че между тях няма спор за материално право. Със заключението на вещото лице се установява, че одобреното изменение с оспорената заповед съответства на скицата проект, от което следва, че заповедта е и материалноправно законосъобразна. Заповедта за одобрение на КК и КР, респ. за изменението им имат само констативно действие. С тях не се създават или отнемат права на собственост, а само се отразяват актуалните основни данни на недвижимите имоти към момента на издаване на заповедта. Неоснователно се поддържа от касатора, че с оспорената заповед се намалява съществено площта на притежавания от него ПИ. Това твърдение сочи на спор за материално право, който следва да бъде решен по съдебен ред, като е недопустимо разглеждането му в съдебното производство за контрол на законосъобразност на заповед за изменение на одобрени КК и КР издадена въз основа на акт за непълноти и грешки, подписан от всички пряко заинтересувани лица. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,