Решение № 11083 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), подадено чрез нейния председател, приподписано от упълномощения старши юрисконсулт Д. Дуевски, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, на влязло в сила Решение 2676 от 28.05.2020 г., постановено по адм. д. 6082 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. и Решение 1022 от 27.01.2021 г., постановено по адм. д. 7387 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., с което първото е частично отменено и предявеният от Електроразпределение Север АД иск е уважен до пълния му предявен размер. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са били известни на страната основание по чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка се прави позоваване на решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на определение на СЕС. Релевирани са и доводи за наличие на основание за отмяна за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото са налице множество решения (цитирани в искането), с които КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетения в различни, но по ниски размери и такова, с което искането за присъждане на обезщетение е отхвърлено изцяло. Излагат се подробни съображения, с които се обосновава основателността на искането за отмяна. В съдебното заседание пред настоящия съд искането за отмяна се поддържа от упълномощен юрисконсулт, който от името на КЕВР моли то да бъде уважено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника по искането. Ответникът - Електроразпределение Север АД, чрез упълномощени процесуални представители, оспорва искането за отмяна в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Моли отхвърлянето му в останалата част. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия намира, че искането е процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение 2676 от 28.05.2020 г., постановено по адм. д. 6082 по описа на АССГ за 2019 г. КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 500,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди адвокатско възнаграждение по кнахд 123 по описа на АС Русе за 2016 г. като последица на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 202 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен такъв от 1356,00 лв., тоест за разликата от 856,00 лв. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски за производството в размер на 210,00 лв. С Решение 1022 от 27.01.2021 г., постановено по адм. д. 7387 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. е отменено Решение 2676 от 28.05.2020 г., постановено по адм. д. 6082 по описа на АССГ за 2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Електроразпределение Север АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 500,00 лв. до претендираната такава от 1356,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това е постановено осъждането на КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД сума в размер на още 856,00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС - Русе по кнахд 123 по описа за 2016 г. във връзка с оспореното и отменено Наказателно постановление НП 202/30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, като решението на АССГ е оставено в сила в останалата част и КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД разноски. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В случая такива обстоятелства или доказателства искателят не посочва и не представя. Решението по дело С-279/09 г. на СЕС, на което се прави позоваване в искането, не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Тази разпоредба не включва хипотеза за отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание при наличие на решение на СЕС. Такава възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК когато е постановено решение на Европейския съд по правата на човека, което да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна Решение по дело С-279/09 г. на СЕС има тълкувателен характер. То не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и по причина, че решенията на СЕС, постановени в производство по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) не представляват основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и са неотносими към посочената разпоредба. Основанията за отмяна е недопустимо да се тълкуват разширително. Твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита, е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол, но не и като основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Решението няма характер на доказателство и на обстоятелство от съществено значение за конкретното дело, тъй като не представлява факт, касаещ спорното правоотношение. Не представлява новооткрито обстоятелство и Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, поради което и то не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Същото се отнася и за Решение по дело С-2/08 г. на СЕС. Наред с това, тези решения и определението са съществували и са били публикувани по предвидения за това ред към момента на разглеждане на съдебните производства в АССГ и във Върховния административен съд, както и към датите на постановяване на съдебните решения от двете инстанции. Следователно, при полагане на дължимата грижа страната е имала възможност да ги представи по делото и да развие аргументите си въз основа на тях. По тези причини посочените актове не се явяват нито нови доказателства, нито новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. В случая се твърди и наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната по този текст предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Тази предпоставка в случая не е налице. Искателят се позовава на съдебна практика, цитирана в искането по сходни казуси, но те не могат да се подведат под хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Разпоредбата изисква наличие на две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Между посочените в искането за отмяна съдебни решения и решението, чиято отмяна се иска, липсва посоченото и необходимо пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Само при такова пълно тъждество може да се допусне отмяна на неправилното влязло в сила решение, за да се преодолее разнопосочната съдебна практика, допусната с постановяване на двете противоречиви решения. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. В случая не може да бъде направен такъв извод, тъй като не е било налице производство по един и същ административноправен спор. Както се посочи, цитираните в искането съдебни дела не са тъждествени. Не е налице основание за отмяна по реда на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, ако решенията, които се твърди, че си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да разрешават едни и същи спорни въпроси. В този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Там изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В казуса, обезщетенията за имуществени вреди по посочените дела са претендирани във връзка с различни отменени наказателни постановления и при установени различни фактически установявания, което само по себе си е достатъчно да обоснове извод за липса на пълна идентичност. Съдебната практика, формирана по искове за обезщетение между същите страни не е основание за прилагане на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила решения. Предвид изложеното не е налице и твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК и искането следва да се отхвърли като неоснователно и на това основание. Останалите релевирани в искането за отмяна оплаквания са такива за неправилност на съдебните актове на АССГ и на Върховния административен съд. Те не подлежат на разглеждане в настоящото производство по Глава Четиринадесета от АПК. С оглед изложеното, настоящият Пети петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Предвид правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата на ответника за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява основателна. Комисията следва да бъде осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сума в размер на 600,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Искането за неговото намаляване поради прекомерност на уговорения размер е неоснователно при отчитане на правната и фактическа сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия