Решение № 11033 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2019 г.

Решение № 11033 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1564/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Е. Тишкина от гр. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Семчева, срещу решение № 369/22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 714/2017 г. от Административен съд - Перник. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Редовно призована за съдебно заседание касаторката не се явява, представлява се от процесуалните си представители адв. Колева и адв. Коджабашев, които по същество поддържат доводите изложени в касационната жалба, оспорват отговора на касационната жалба подаден от ответната страна по касационната жалба, не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания. По делото от посочените процесуални представители на 02.05.2019 г. са постъпили и допълнителни писмени бележки по съществото на спора.

Ответната страна по касационната жалба – Община Перник, представлявана от кмета Вяра Церовска, чрез процесуалните си представители юрк. Ганчева и юрк. Евтимова, оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение на административния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от юрк. Ганчева, която подържа доводите изложени в писмения отговор на жалбата, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. По делото на 14.05.2019 г. от ответника по касационната жалба, чрез неговите процесуални представители по делото са постъпили писмени бележки със доводи по съществото на спора.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В тази връзка моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.

Настоящата инстанция на Върховния административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявени от Е. Тишкина от гр. [населено място] срещу Община Перник, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за: 1. Имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на сграда (къща) в недвижим имот – парцел № IV-1855, кв. 13, кв. Рудничар, гр. Перник, в УПИ № 504. 1090, в размер на 80 000 лв.; 2. За заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на месечния наем на имота за периода от 01.07.2015 г. – 01.12.2017 г., за сумата от 7250 лв. и 3. За обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. претърпени вследствие на негативни преживявания и емоции – страх, стрес, притеснения за собствения и на майка й здраве и живот, физически дискомфорт в резултат на влошените условия в къщата, преживяно сериозно здравословно заболяване – пареза на лицето, чувство на вина поради невъзможността да осигури нормална домашна обстановка на собствената й майка в последните дни от живота й, неудобства поради невъзможността да ползва имота си – къща, находяща се в парцел № IV-1855, кв. 13, [жк], гр. Перник, в УПИ № 504. 1090.

За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че Е. Тишкина е собственик на недвижим имот, парцел № IV-1855, кв. 13 "Рудничар", в гр. Перник, УПИ № 504. 1090 по КК на гр. Перник, в който е построена масивна жилищна сграда, състояща се от един етаж и мазе, със застроена площ от 50 кв. м. Имотът е с административен адрес – гр. Перник, кв. "Рудничар", ул. "Пета" № 6. Имотът е придобит от Е. Тишкина по наследство след смъртта на нейната наследодателка – майка П. Малчева на 30.08.2013 г., а последната е била носител на право на собственост на същия имот, което е обективирано в нот. акт № 145, том IV, дело № 1245/1995 г. и нот. акт № 59, том V, дело № 3490/1997 г. Установено от съда е също, че имотът е част от концесионната площ по концесионен договор, сключен на основание решение № 780/12.11.2003 г. на МС на РБ, обн. ДВ бр. 102, 2003 г. Концесионният договор е изменян и допълван с анекс № 1/07.06.2004 г.; анекс № 2/05.04.2006 г.; анекс № 3/01.06.2007 г.; анекс № 4/01.03.2016 г.; анекс № 5/02.08.2016 г.; анекс № 6/20.01.2017 г. Установено е, че с анекс № 4/01.03.2016 г., след отправено от концесионера предложение, на основание решение № 855/03.11.2015 г. на МС на РБ, срокът на концесионния договор е продължен с 15 години, считано от 13 август 2014 г. С анекс № 6/20.01.2017 г., на основание решение № 1006/24.11.2016 г. на МС на РБ, "Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник прехвърля на "Мин Индъстри" ЕООД, гр. Перник, изцяло правата и задълженията си, произтичащи от решение № 780/12.11.2003 г. на МС на РБ, изменяно и допълвано с последвалите анекси №№ 1, 2, 3, 4 и 5 на сключения концесионен договор.

Съдът е установил още, че с жалби (лист 80 - 94 от адм. дело 714/2017 г.) от 11.08.2011 г. (по данни от жалба вх. № 11/Д-154-1/17.11.2011 г.; вх. № 11/Д-154-2/21.02.2012 г.; вх. № 11/Д-154-3/06.03.2012 г.; вх. № ПГ-2194-П-3(не се чете)/04.04.2012 г.; вх. № 13/ТР-115-7/07.03.2013 г.; вх. № 13/ТР-1157-1/07.05.2013 г. П. Малчева (наследодател на ищеца съгласно удостоверение за наследници – лист 13 от делото) е сигнализирала кмета на Община Перник, че в кв. "Рудничар", на гр. Перник, в района на ул. "Пета" се извършва нерегламентиран добив на въглища, че в кв. "Рудничар" се копае до "бункерите на ул. "Пета", че къщата й вследствие на този добив започва да се напуква, че при оглед извършен от съсед на Малчева е установено, че изкопите са "стигнали до ел. стълб и са тръгнали" към нейния двор, че къщите са нестабилни, че ударите от копаенето се чуват в собствения й двор, а стъпалата, по които влиза "се тресат". В жалбите П. Малчева настоява за предприемане на незабавни мерки и огледи до къде са стигнали изкопите. Сигнализирала е, че почти "цялата улица "Пета" е "прокопана", като ударите от копаенето се чуват "глухо" в самата къща, както и в двора, при оградата на имота. С жалба № 13/ТР-1157 от 07.03.2013 г. (лист 90 от делото) П. Малчева е уведомила кмета на Община Перник, че на (под) улица "Пета" в кв. "Рудничар" продължава копаенето на въглища и че вече има две пропадания на "пръстта, дупки огромни". С жалба вх. № 12/ТР-6212-19/08.05.2014 г. (лист 195-196 от делото), живущите на улици "Пета" и "Девета" в кв. "Рудничар", гр. Перник, са уведомили кмета на Община Перник, че се е отворила нова огромна дупка на средата на пътя, затрупана е, но след известна пауза, копаенето под техните домове продължава, което според живущите се дължи на некачествени затрупвания. Няма представени доказателства тази жалба да е подписана от ищеца.

Съдът е установил, че на 01.07.2015 г. в кв. "Рудничар" в гр. Перник, са се свлекли и пропаднали земни маси, като са засегнати няколко УПИ, сред които и УПИ № 504. 1090, а в резултат жилищната сграда, находяща се в парцел № IV-1855 кв. 13, УПИ № 504. 190 по КК на гр. Перник, в кв. "Рудничар", на ул. "Пета" № 6, собственост на ищцата, е увредена поради пропадане/слягане на земните маси в имота. Констатирал е, че със заповед № 1176/01.07.2015 г. (л. 235 ), във връзка с активизирано свлачище/пропадане в района на кв. "Рудничар" вследствие добив на въглища от незаконни минни изработки, кметът на Община Перник е обявил частично бедствено положение на територията на кв. "Рудничар", гр. Перник – в УПИ №№ 504. 1089; 504. 1090; 504. 1091; 504. 1092; 505. 1102. Въведен е в изпълнение общинския план за защита при бедствия в частта му "Свлачище", като до предоставяне на писмено становище от "Геозащита" ЕООД – Перник е забранен достъпът на лица до жилищата, находящи се на адреси: ул. "Пета" №№ 6, 8 и 10. Наредено е на началника на Първо РУ към ОД на МВР – Перник да осигури денонощна охрана и наблюдение в района, както и привличането на лица с необходимата техника за проверка и обезопасяване на минните изработки и за премахване на метален електрически стълб. Бедственото положение е въведено до преодоляване на непосредствената заплаха за хората и имуществото им в засегнатия район. Срокът на действие на тази заповед е продължен до 30.08.2015 г., а впоследствие и до окончателното укрепване на пропадащите земни маси, което е видно от заповед № 1341/31.07.2015 г. и заповед № 1469/28.08.2015 г., двете на кмета. Със заповед № 1177/01.07.2015 г. кметът на Община Перник възложил на "Лео 2006" ЕООД – гр. Перник, посредством специализирана техника, да разруши бетоновите бункери, намиращи се в УПИ № 504. 1102 по КК на гр. Перник, да затрупа входовете на незаконните минни изработки и да демонтира неустойчив метален електрически стълб с височина 15 м.

Установено от съда е, че със заповед № 1178/01.07.2015 г. кметът на Община Перник възложил на "Геозащита" ЕООД – Перник да изготви становище за провеждане на НАВР в зоната на свличане в УПИ с №№ 504. 1089; 504. 1090; 504. 1091; 504. 1092; 505. 1102 от КК на гр. Перник с цел предпазване на жилищните сгради. Констатирал е, че в становище вх. № 15/СЛУ-10341/09.12.2015 г. (лист 476), изготвено във връзка с възникнали в края на месец ноември нови деформации на терените в южната част на кв. "Рудничар" в гр. Перник, доц. д-р С. Стойнев, ръководител катедра "Хидрогеологоя и инженерна геология в МГУ "Св. Иван Рилски" – гр. София дава заключение, че в района извън границите на стария рудник "Бели брег" (минните работи са прекратени окончателно през 1962 г.) е извършван нерегламентиран добив на въглища посредством галерии, като прокарани са най-малко две успоредни галерии с разгъната дължина на всяка от тях по около 120-150 м, като най-вероятно съществуват и напречни връзки между тях, с дълбочина на повърхността на галериите от 3-4 м. до 10-15 м. в зоната на засегнатия участък. В становището се сочи, че първите данни за възникнали деформации в района са от 2013 г., когато са констатирани ясно изразени деформации по терена и в зоната на бункерите в източната част на района. Установил е още, че през 2015 г. деформациите са се интензифицирали и довели до последното значимо обрушване в края на месец ноември 2015 г., в резултат на което на повърхността са се формирали пукнатини и мулди на слягания, които са засегнали жилищните сгради в няколко УПИ между които и този на ищеца с № 504. 1090, както и незастроените терени южно от тях и прилежащата им инфраструктура (основно по ул. "Пета"), като в становището е направено заключение, че в резултат на нерегламентирания добив силно е променено естественото състояние на масива, като при обрушване на част от галериите са се образували зони на обрушване, в които покриващите пластове са силно структурно променени, разуплътнени, силно слегваеми и с ниски якостни свойства, а част от прокараните галерии са останали необрушени, с реална опасност от тяхното обрушване. Посочено е още, че процесите на обрушване ще продължат, като ще се интензифицират в дъждовни периоди и могат сериозно да застрашат устойчивостта на останалата част от сградите, които към момента са били в сравнително добро състояние. Състоянието на терените е определено като аварийно и изискващо вземане на спешни мерки за стабилизиране на масива посредством укрепителни дейности с цел да се ограничи по-нататъшно развитие на деформациите и да не се допусне развитието на нови слягания в зоните на необрушените минни изработки. С писмо изх. № 15/СЛУ-10342/09.12.2015 г. кметът на Община Перник е уведомил Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, че се предприемат аварийни действия по стабилизиране на терените, засегнати от свличането/пропадането на земни маси, във връзка с което е обявеното частично бедствено положение, като в писмото е посочено, че състоянието е само пропадане.

Съгласно приетия, като неоспорено доказателство Доклад за инженерогеоложката, геомеханична и миннотехническа оценки за причините и обхвата на развитие на процесите на движение на масива над зоните на нерегламентиран въгледобив в кв. "Рудничар" в гр. Перник от 2015 г. (лист 28-69), в последните няколко години (от 2013 г.) е извършван нерегламентиран подземен (под застроен терен с улици и къщи) добив на въглища в района на север зад сградата на бившата Стоматологична поликлиника в гр. Перник, по ул. "Пета" и ул. "Първа" в кв. "Рудничар". Съгласно доклада нерегламентираният добив е предизвикал деформации в скалния масив и терена, а първите данни за деформации в района са от 2013 г., когато по искане на Община Перник е изготвено геотехническо становище, в което са констатирани ясно изразени деформации по терена и в зоната на бункерите в източната част на района. Сочи се, че развитието на деформациите е продължило вкл. като е засегнало и практически е разрушило две от къщите, а теренът е с множество отворени пукнатини и мулди на слягане.

От приетите като писмени доказателства копия на наказателни постановления (лист 327-334 от делото), кметът на Община Перник в периода от 16.02.2015 г. до 02.08.2017 г. е налагал административни наказания на различни физически лица за извършвани административни нарушения на чл. 32 от Наредба № 1 за обществения ред на Община Перник, изразяващи се в добив на подземни богатства (копаене на въглища) без надлежно предоставена концесия. С писмо изх. № 12/ТР-6212-26 от 01.07.2014 г. се установява (лист 232), че по повод на тяхно писмо от 08.05.2014 г., кметът на Община Перник е уведомил живущите на ул. 5-та и ул. 9-та в кв. "Рудничар", че при извършена внезапна проверка на 24.06.2014 г. в кв. "Рудничар", ул. 5-та (бомбоубежище) е установено, че от към югозападната част на бункера има прокопан отвор с неопределена форма позволяваща преминаването на човек през него. Изложено е предположение, че през отвора се влиза с цел нерегламентиран добив на въглища. Посочени са и предприетите мерки: уведомен е директорът на "Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник относно предприемане на действия за затрупване на отвора с цел прекъсване на нерегламентирания добив на въглища.

Първоинстанционният съд е установил също, че кметът на Община Перник е изпратил уведомително писмо, което е получено от изпълнителния директор на "Мини открит Въгледобив" ЕАД на 28.02.2017 г. (лист 324), с което последният е уведомен, че при извършена проверка на 21.02.2017 г. в кв. "Рудничар" в близост до бл. 11 е констатирано, че ежедневно се осъществява нерегламентиран добив на въглища в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). Кметът е поискал да бъдат предприети действия по затваряне входа на незаконните галерии с цел прекъсване на нерегламентирания добив на въглища в района, като в най-кратки срокове бъде уведомена Община Перник и ОД на МВР Перник за датата на затрупване на минните разработки.

По делото от административния съд са приети като доказателства две заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи (СТЕ). От заключението на вещото лице инж. Гърбов (лист 565-598 ) се установява, че периодът на нанесените щети по имота на ищеца датира от преди 01.07.2015 г. с натрупване на микро и макро вреди, тъй като в периода 2011 г. до 01.07.2015 г. в кв. "Рударци" е извършван незаконен добив на въглища, чрез прокопаването на незаконни минни изработки, входът към които се намира в имот с УПИ № 504. 1102 по КК на гр. Перник, част от площта, предмет на концесионния договор. Според заключението на вещото лице именно прокопаването на незаконни минни изработки е основната причина за пропадането на земни маси от 01.07.2015 г., засегнало и имота на ищеца. От заключението на вещото лице инж. Антов (лист 509-515) е установено, че в периода от началото на 2011 г. до 01.07.2015 г. в кв. "Рудничар" е извършван нерегламентиран добив на въглища чрез неодобрени минни изработки, прокарани в кв. "Рудничар", входът към които се намира в УПИ № 504. 1102. Експертът приема извод в заключението си, че УПИ с № 504. 1102 попада в концесионната площ на описания концесионен договор, но поради извършени мероприятия по затрупване на отворите на стоманобетоновите бункери, находящи се в УПИ № 504. 1102 и извършено запълване и тампониране на пространствата вкл. под УПИ № 504. 1090 не може да отговори дали има минни изработки към момента на изготвяне на заключението. В заключението е посочено, че прокопаването на неодобрени минни изработки е основната причина за пропадането на земните маси от 01.07.2015 г., съпътствано с нанасянето на вреди на имота на ищеца. Вещото лице формира извод в заключението си, че своевременното прилагане на мерките, описани в Доклада за инженерогеоложката, геомеханична и миннотехническа оценки (лист 28 и сл. от делото), са могли да предотвратят и редуцират процесите на свличане на земна маса, довели до инцидента на 01.07.2015 г. Заключенията на вещото лице са, че прокопаване на незаконни минни изработки, които са с вход в УПИ № 504. 1102 и е относима причина за пропадането на земни маси, увредило имота на ищеца, както и че имотът на ищеца не е част от концесионната площ, предмет на концесионния договор, съдът не цени, предвид приетото за безспорно по делото от фактическа страна, след изрично волеизявление и на двете страни, че в периода 01.01.2011 г. – 01.12.2017 г. парцел № IV-1855, кв. 13, кв. "Рудничар", гр. Перник, част от който парцел е и УПИ № 504. 1090, попада в концесионната площ по сключения договор за концесия, както и реално извършваната дейност от концесионера по този договор през този период. С цел установяване на фактите по делото съдът е събрал и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Л. Богоева и Н. Иванова (л. 465-470), които съдът е кредитирал, тъй като същите се допълват и изцяло кореспондират с неоспорените писмени доказателства и заключения по СТЕ.

За да отхвърли иска решаващият съд е приел, че в случая от събраните по делото доказателства (писмени и гласни) не се установява незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице от Община Перник. След подробен анализ на приложимите разпоредби на Закона за подземните богатства (ЗПБ) (чл. 90, ал. 5, т. 1, чл. 91 и чл. 92, във вр. с чл. 68 от ЗПБ) Закона за подземните богатства (ЗПБ), съдът е приел, че съгласно посочените разпоредби кметът на Община Перник не е имал нормативно задължение да предприеме някакви конкретни действия във връзка с осъществяването на контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства на територията на общината, в която и попада и процесният имот. Обосновал се е, че след като от събраните по делото доказателства не се установява да е изпълнена поне една от предпоставките на чл. 90, ал. 5 от ЗПБ, то не може да се обоснове и извод, че ответникът не е изпълнил задължение за осъществяване действия за контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства. Въз основа на това е счел, че не може да се приеме за установено по делото, че поради незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице на Община Перник, ищцата е претърпяла твърдените от нея имуществени и неимуществени вред, тъй като такова бездействие по делото не се доказва. По тези съображения административният съд е приел, че не се установяват настъпили вреди и е отхвърлил и трите кумулативно предявени иска като неоснователни и недоказани.

Решението е валидно, допустимо и правилно и ще следва да бъде оставено в сила. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законово изискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В настоящия случай се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени от бездействието на администрацията на Община Перник.

Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 5 от ЗПБ кметът на съответната община осъществява контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства:

1. Без издадено разрешение или предоставена концесия;

2. С разрешение или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 или на сключения договор. А според чл. 90, ал. 6 от ЗПБ кметът може да възлага осъществяването на контролните дейности на длъжностни лица от съответната администрация, т. е. на служители от общинската администрация. Правилно съдът е приел, че в разпоредбата на чл. 91 от ЗПБ законодателят лимитативно е посочил и правомощията на компетентните органи по чл. 90 от ЗПБ, които следва да са съответни на тяхната компетентност. С императивната норма на чл. 92 от ЗПБ са въведени задълженията за органите по чл. 90 от ЗПБ, а именно: 1. Да установяват обективно фактите и да отразяват резултатите от проверките в констативни протоколи; 2. Да опазват служебната, производствената и търговската тайна, както и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване.

Обоснован се явява направеният от решаващия съд извод, че кметът на общината дължи определени действия по осъществяването на контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства само в две хипотези: 1. Когато в териториалния обхват на съответната община има търсене, проучване или добив на подземни богатства, което се осъществява без да има издадено разрешение или предоставена концесия; и 2. Когато макар и да е издадено разрешение или концесия, то тяхното действие да е спряно по реда на чл. 68 или на сключения договор. В този смисъл правилен и законосъобразен се явява и направения от съда извод, че от приетите по делото писмени доказателства и заключения на вещите лица, се установява по безспорен начин, че в периода от 01.01.2011 г. до 01.12.2017 г. договора за концесия за добив на въглища от находище "Пернишки въглищен басейн" е бил изпълняван, съответно изменян и няма данни действието му да е спирано поради причина, че концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушаване клаузите на сключения договор (по арг. от чл. 68 от ЗПБ). След като не се установи да е изпълнена поне една от предпоставките на чл. 90, ал. 5 от ЗПБ, то не може да се обоснове и извод, че ответникът не е изпълнил задължение за осъществяване действия за контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства. Правилно съдът е посочил в мотивите си, че кметът на общината, въпреки, че в случая не дължи определени действия по осъществяването на контрол по извършването на търсене, проучване или добив на подземни богатства, то безспорно от приложените доказателства е видно, че същият с цел предотвратяване на осъществявания нерегламентиран добив, многократно е упражнявал правомощията си по налагане на административни наказания на извършителите.

Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване на правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и след като е установил, че липсва незаконосъобразно бездействие, като и пряка и непосредствена връзка на твърдените вреди с бездействието на общинската администрация, правилно и законосъобразно е отхвърлил предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Следва да се посочи, че доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищцата не е ангажирала достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски пред настоящата инстанция не следва да бъде уважена.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,