Решение № 5001 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2014 г.

Решение № 5001 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Симитли срещу решение № 1945 от 11.11.2013 г. на Административен съд /АС/ Благоевград по адм. д. № 502/2013 г. Претендира се неправилност на решението, като се оспорват изводите на АС за липса на ясен предмет на премахване, както и за липса на яснота какво е предназначението на етажа преди преустройството. Сочи се, че същият е бил с предназначение тавански етаж, като с преустройството се променяло предназначението на етажа - на жилищен. На следващо място се излага, че сградата е съсобствена и подпокривното пространство представлявало обща част, а за преустройството липсвало съгласие на останалите съсобственици. Според касатора, в хода на производството пред АС не била разколебана доказателствената сила на съставения констативен акт. Твърди, че тъй като обжалваната заповед е издадена при спазена процедура и правилно е приложен материалния закон, решението на АС, с което същата се отменя, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се потвърди заповедта като законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Симо Алексиев Руменов, се представлява от адв. Дукова, която оспорва касационната жалба. Твърди, че от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства и от представените писмени доказателства - скица № 384/04.10.2013 г., ясно се установява, че се касае за основен ремонт на покрива, а етажът представлява жилищен етаж отпреди 1987 г. Върховна административна прокуратура чрез прокурор Елена Енчева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. При извършена служебна проверка за основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема, че решението на АС е валидно и допустимо. По направените възражения за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК Върховният административен съд приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС гр. Благоевград е заповед № 466/04.06.2013 г. на кмета на община Симитли, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ се нарежда премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно: "преустройство на тавански етаж на жилищна сграда в подпокривен етаж", находящ се в УПИ XII, пл. сн. № 693, кв. 46 по плана на гр. Симитли с извършител Димо Алексиев Руменов. АС Благоевград с решението си е приел, че в административното производство не е изяснено в какво се изразява преустройството и представлява ли то промяна на предназначението. С оглед годината на построяване; представените писмени доказателства за три етажна жилищна сграда и изслушаните по делото свидетели, съдът приема, че органът не е изяснил фактическата обстановка по спора, поради което не е изяснен и предмета на премахване, като е отменил обжалваната заповед като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната инстанция не споделя изводите на АС от правна страна: Предмет на премахване с обжалваната заповед на кмета на община Симитли е "преустройство на тавански етаж на жилищна сграда в жилищен подпокривен етаж". И в заповедта и в констативния акт, въз основа на който същата е издадена, е изписано, че строежът се изразява в допълнителен надзид над вече съществуващ такъв с размери 1.55 м /СИ/ и 0.60 м /ЮЗ/, както и в изливане на стоманобетонна плоча над пет броя от помещенията в североизточната част на тавана, като изпълнените нови надзиди завършват със стоманобетонов пояс. Така индивидуализиран, строежът се определя от органа като "преустройство на тавански етаж на жилищна сграда в жилищен подпокривен етаж". Административният съд е ограничил контрола върху заповедта с изброяване на легалните дефиниции на понятията "реконструкция"; "преустройство", "основен ремонт" и "текущ ремонт", като е направил извод за допуснато от органа процесуално нарушение, тъй като липсва ясен предмет на премахване. Касационната инстанция приема, че обектът на премахване е индивидуализиран в оспорваната заповед. Дали така изписания строеж има характер на "преустройство с промяна на предназначението на тавана на жилищен подпокривен етаж" е въпрос на спора по същество. АС не е направил изводи относно фактическото реализиране на строежа във вида, в който е изписан в заповедта и съставения констативен акт; липсва изложение относно квалифицирането на реално изграденото като преустройство. Изброяването на дефинициите в закона само по себе си не представлява извод за неправилно приложение на материалния закон. Задължение и на съда е предвид установената година на изграждане на строежа да направи извод за търпимост на същия предвид изискванията за допустимост съобразно нормативите към годината на изграждането му. Горното обосновава извод за неправилност на решението на АС, което следва да бъде отменено поради допуснати процесуални нарушения, като делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът следва да събере доказателства /включително и чрез изслушване на СТЕ/ относно реализиране на строежа на място; следва да извърши преценка дали изписания и реализиран на място строеж очертава хипотезата на "преустройство с промяна на предназначението"; и на последно място, следва да направи извод за търпимост на същия с оглед изискването за допустимост съгласно нормативите към годината на строежа, ако по отношение на този строеж не се представят строителни книжа. Липсва обсъждане от страна на АС и по отношение на представения инвестиционен проект; изискваното разрешение от съсобственик и разграничаване на хипотезите на претендирания "ремонт на покрива" от "преустройство на таванския етаж". Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховен административен съд