Решение № 6389 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2015 г.
ВАСVI отделение02.06.2015 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 23.12.2014 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 391/2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6389 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по касационна жалба от дирекция Инспекция по труда гр. Добрич срещу решение № 170 от 23.12.2014 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 391/2014 г. С него се отменя по жалба на Веско Димитров Панов от гр. Добрич постановление от 16.06.2014 г. по чл. 405а, ал. 1 КТ издадено от Ангел Недялков Петков на длъжност "старши инспектор" при дирекция Инспекция по труда гр. Добрич за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Веско Димитров Панов и Панчо Иванов Матеев считано от 21.05.2014 г. и съдържащото се в него предписание в срок до 20.06.2014 г. да предложи на работника сключване на трудов договор на длъжност "строител" на строителен обект "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" находяща се в УПИ VI-III, кв. 50 по плана на ж. к. ЖК Балик - Йовково-юг, ул. "Бойчо Огнянов", № 32 гр. Добрич. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Веско Димитров Панов чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Веско Димитров Панов срещу цитираното постановление. Възраженията са неговата незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка и представените в съда доказателства, че административното производство е започнало по повод злополука на цитирания строителен обект на 26.05.2014 г. Констатациите в протокола, че се извършват строително монтажни работи с възложител Денислав Весков Димитров и Павлина Димитрова Славова и строител по смисъла на ЗУТ - Веско Панов Димитров който наел работниците на обекта включително и Панчо Иванов Матеев от 21.05.2014 г. с работно време, с определена трудова функция "изкопни работи" и йерархична подчиненост на Веско Димитров Панов, повторяемост на дейността - всеки ден без събота и неделя съдът приел за необосновани. Установено е от съда, че строителството се извършва по стопански начин чрез технически правоспособно лице Веско Димитров Панов. Установено е, че по време на злополуката на 26.05.2014 г. на обекта е имало работници на които е била установена самоличността и на които са били раздадени декларации но те не могли да ги попълнят и това било извършено след проверката впоследствие и представени от Веско Панов. По късно били представени и гражданските договори, книгите за начален и ежедневен инструктаж и заповедна книга. Установено е, че по време на проверката инспекторите не са се срещали с възложителите а само с Веско Панов който бил на строежа. По делото са представени две декларации от Матеев с различно съдържание. Съдът е установил от представен договор между Денислав Панов и Веско Панов че Веско Панов няма правомощия да наема от свое име и за своя сметка строителни работници, а че има право да извършва това от името и за сметка на възложителя Денислав Весков Димитров. Също така в гражданският дговор с Матеев е записано, че Веско Панов действа като представляващ поради което констатациите че той е строител и работодател на обекта са необосновани тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. От друга страна съдът е приел, че се опровергават констатациите за съществуването на трудово правотношение с Матеев. Последният е извършвал изкопни работи на обекта от 21.05.2014 г. и от доказателствата по делото е прието, че той не работил с работно време, няма уговорено трудово възнаграждение а възложената работа била договорена с обем и срок на изпълнение поради което елементите на трудово правоотношение не са налице. При установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил постановлението. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В настоящият случай съдът е констатирал нарушения на административно производствените правила които са опорочили констатациите в издаденото постановление. Изразяват се в това, че при извършената проверка не са събрани доказателства за установяване на какво основание се извършва строителната дейност от строителните работници в строителния обект, кой е работодателят и какви са уговорките между него и работниците. По късно представените доказателства относно тези факти следва да бъдат преценявани с оглед тяхната годност и действителност относно доказването на тези факти. Съдът е извел обосновани изводи относно това, че тези факти, чието установяване е в тежест на административния орган в образуваното пред него административно производство не са били установени еднозначно за да бъде прието, че са наличе елементите на трудово правоотношение с Панчо Матеев. Представени са две декларации от Матеев с различно съдържание, няма непосредствено събиране на доказателства в деня на злополуката от контролните органи поради което и изводите от правна страна са необосновани както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При тези съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение