Решение № 9011 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2014 г.

Решение № 9011 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15347/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Радослав Георгиев Николов, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 158 от 31.10.2014 г. постановено по адм. дело № 289 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита за неправилен, извода на съда, че автомобилът е пречел на друг участник в движението. За да достигне до този извод съдът неправилно е приел, че другият автомобил се е намирал върху път по смисъла на закона. На изхода на пътя, на който е прието, че се е намирал другия автомобил, е имало изграден метален електропреносен и осветителен стълб и тротоара е изграден без предвидено снижение за влизане на автомобили. Сочи, че построяването на незаконен гараж и паркирането на моторно превозно средство (МПС) върху тревни площи, неразрешени за паркиране, не може да води до приоритет на правата на другия автомобил над процесния. По отношение на автомобила не е било налице нито едно от основанията за репатриране, в това число приетото от първоинстанционния съд. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което да бъде отменен оспореният административен акт и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Владимир Любенов Миленков и Васил Стоянов Станоев, служители на Общинско предприятие "Управление на общински имоти" (ОП "УОИ") - Кюстендил, не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Радослав Георгиев Николов срещу принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) "преместване на паркирано моторно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", наложена на 9.08.2013 г. в гр. Кюстендил, чрез преместване на собствения му лек автомобил марка "Тойота", модел "Айго" с ДКН КН 2212 АТ и е прекратил производството по делото, в частта по предявените от Радослав Георгиев Николов искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 30 лева и неимуществени вреди в размер на 700 лева, вследствие на принудителната административна мярка. За да постанови решението си, съдът, въз основа на писмените и гласни доказателства и заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, е приел за установено, че от лицата Владимир Любенов Миленков и Васил Стоянов Станоев, служители на ОП "УОИ" - Кюстендил, в присъствието на свидетеля Васил Богомилов Парталски, служител на ОД на МВР - гр. Кюстендил, на 9.08.2013 г., 10,20 часа е преместен принудително, без съгласието на неговия собственик или упълномощен водач, лек автомобил марка "Тойота", модел "Айго" с ДКН КН 2212 АТ. Автомобилът е бил паркиран на ул. "Васил Левски", в гр. Кюстендил, непосредствено до тротоара и успоредно на осевата линия на платното за движение в непосредствена близост до метален електрически стълб, на който е имало табела с надпис "Не паркирай! Гаражи." След тротоара срещу мястото на паркиране на репатрирания автомобил е имало междублоково пространство, в чийто край са били разположени два гаража. Пред единия от тях срещу репатрирания автомобил е имало автомобил, чийто водач е сигнализирал за това, че не може да излезе от мястото пред гаража на улицата. Единственият начин подателят на сигнала да излезе от мястото пред единия от гаражите на улицата е бил, като премине през тротоара по дължина и заобиколи по тротоара паркирания репатриран автомобил. Единственият автомобил, който е пречел на излаза и достъпа да гаражите, е бил този на жалбоподателя, тъй като встрани от паркиралия пред него лек автомобил е имало дънер от отрязано дърво, стърчащ на 50 - 60 см, непозволяващ преминаване през това място към улицата. Междублоковата площ, простираща се между тротоара и описаните гаражи е представлявала място, отличаващо се с оформени коловози вследствие преминаване на автомобилите за паркиране в гаражите. Приел е, че на ул. "Васил Левски" не е имало знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Посочил е, че по делото не са налице данни за законността на гаражите. При така установеното съдът е приел, че принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е издадена от компетентен орган, в съответствие с предвидената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е, че мястото на репатриране не е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС), както и не е твърдяно и доказано паркираното превозно средство да е създало опасност за останалите участници в движението. Приел е обаче за доказано наличието на третата, визирана в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП хипотеза, тъй като репатрираното пътно превозно средство е правело невъзможно преминаването на други участници в движението. Същото е било паркирано на уличното платно срещу съществуващи гаражи, пред които е бил паркиран автомобилът на подателя на сигнала, като за да премине последният на уличното платно е следвало да заобиколни автомобила на жалбоподателя, движейки се по протежението на тротоара и върху него. След анализ на разпоредбите на § 6, т. 1 и т. 28 от ДР на ЗДвП е приел, че водачът на паркираното в площта пред гаражите превозно средство е участник в движението, намиращ се на пътя, за който е било невъзможно да премине към платното за движение и спрямо който е осъществена разгледаната хипотеза по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДП. Приел е за ирелевантни обстоятелствата относно законността на гаражите и другият паркиран автомобил пред този на жалбоподателя. Предвид това е отхвърлил жалбата срещу ПАМ и е прекратил производството по исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е неправилно. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Прилагането на процесната ПАМ се осъществява чрез устно разпореждане, предпоставка за което е преценка на компетентното длъжностно лице, от кръга, очертан с чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, за констатирано от него нарушение по чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Преди репатрирането на процесното МПС то е било паркирано на общински път, поради което правилно административният съд е приел, че кметът на община Кюстендил разполага с правомощие да определи длъжностни лица, които да прилагат процесната ПАМ. Съдът обаче, позовавайки се на заповед № РД-00-587 от 10.05.2013 г. на кмета на община Кюстендил, е достигнал до незаконосъобразен извод за наличие на материална компетентност на издателите на процесната ПАМ за прилагането й. С посочената заповед, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 19, ал. 2 от Закона за пътищата, чл. 167, ал. 2, чл. 168, ал. 1, чл. 171 и сл. от ЗДвП във вр. с чл. 37, ал. 3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил, Общинско предприятие "Управление на общински имоти" (ОП "УОИ") гр. Кюстендил е определено като "служба за контрол" на територията на община Кюстендил по смисъла на чл. 176, ал. 2 от ЗДвП, което, чрез длъжностните лица: 1. Васил Стоянов Станоев - шофьор на автокран ОП "УОИ; 2. Румен Димитров Велинов - шофьор на автокран ОП "УОИ; 3. Росен Иванов Николов - охранител-прикарвач ОП "УОИ"; 4. Владимир Любенов Миленков - охранител-прикарвач ОП "УОИ"; да упражняват правомощията визирани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1, чл. 171 и сл. от ЗДвП, чл. 37, ал. 3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил. В случая, въпреки така издадената заповед, не може да се приеме, че е налице валидно оправомощаване на приложилите ПАМ лица - Владимир Любенов Миленков и Васил Стоянов Станоев, тъй като от приетите по делото доказателства е видно, че те нямат качеството "длъжностно лице", каквото е предвиденото в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП изискване. От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността "охранител-прикарвач", заемана от Владимир Любенов Миленков, се установява, че основните задължения на заемащите длъжността лица са: поставянето на сапани на автомобилите, подлежащи на репатриране; товаренето и транспортирането на автомобилите за репатриране до наказателен паркинг; охраняване и гарантиране сигурността на специализирания репатриращ автомобил. От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността "шофьор на автокран", заемана от Васил Стоянов Станоев, се установява, че основни задължения на заемащите длъжността лица са: управлението на автокрана, товарене и разтоварване на цистерни, посредством МПС; извършването на товаро-разтоварна дейност с помощта на стрелата на автокрана; следене за спазването на капацитета, който автокранът може да премества; извършването на технически преглед на автокрана и преценка на изправността му; проверка състоянието и правилното закрепване на стрелата; снабдяване с пътен лист и разписание; описване в пътния лист на правилата за движение; проверка състоянието на стрелата при продължително пътуване; зареждане на МПС-то с гориво, почистване и измиване на МПС-то. Предвид задълженията възложени на приложилите ПАМ служители на общинското предприятие, не може да се направи извод, че те отговарят на легалната дефиниция за "длъжностно лице", посочена в чл. 93, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, както и на тази дадена в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Задълженията на посочените служители са свързани с товарна, транспортна и охранителна дейност, а не с ръководна, специализирана или административна дейност, включително такава по вземане на решение за прилагане на ПАМ, след преценка за извършено нарушение на ЗДвП, в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" от същия закон. Предвид изложеното репатриралите автомобила служители не могат валидно да бъдат натоварени с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Като е приел, че процесната ПАМ е приложена от компетентен орган, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази част. Производството пред административния съд, образувано по оспорване на индивидуален административен акт (устно разпореждане за прилагане на ПАМ), е било обективно съединено с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно нормата на чл. 207, ал. 2 от АПК, ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено, производството по съединения иск се прекратява. Като е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт, съдът не е разгледал по същество исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а производството по съединените искове е прекратено. Предвид обаче нищожността на приложената ПАМ, решението, в частта имаща характер на определение, с което е прекратено производството по исковете за вреди, причинени от незаконосъобразната мярка, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на съда, за възобновяване на исковото производство. При този изход на спора заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателно, поради което съдът следва да осъди община Кюстендил, да му заплати сумата от 95, 00 лв., представляваща направени разноски по оспорването на ПАМ за двете съдебни инстанции, от които 15, 00 лв. - държавни такси и 80,00 лв. - възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,