Решение № 2217 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 286/2016 г.

Решение № 2217 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 286/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "М. п.-1" ЕООД гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 269, ет. ..., вх. ..., представлявано от С. М. С., чрез адв. В. П., против Решение № 6654 от 02.11.2015 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 6441 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Принудителна административна мярка/ПАМ/ "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 15 дни, издаден от заместник директор на ТД на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: необосновани фактически изводи за извършване на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от ЕКАФП за 900 лв. на 05.02.2015 г. В договор № 00319/05.02.2015 г. на тази дата е предвидено плащане на втора вноска, а платената сума от 900 лв. представлява първа вноска, платена предишния ден на презентация в хотел "Л.", когато била извършена и доставката в дома на Р. Х.. Посоченият договор бил нищожен поради липса на предмет, видно от жалба на г-жа Х. пред КЗП от 04.02.2015 г. Той не представлява и платежен документ, удостоверяващ плащането. Не са събрани убедителни доказателства за мястото и датата на нарушението, за което е наложена ПАМ, а мярката не е наложена за обекта, в който е извършено нарушението, в противоречие с чл. 186 и чл. 187 ЗДДС. М. на административния акт относно срока на мярката са бланкетни. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - заместник директорът на ТД на НАП, чрез юрк. Божкова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на касатора против процесната ПАМ първоинстанционният съд е приел, че е доказано извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС - извършване на продажба без издаване на фискален бон от ЕКАФП. Съдът е приел, че от представения в административната преписка договор за поръчка № 00319/05.02.2015 г., протокол за доставка по този договор, и констативен протокол от 12.03.2015 г. от извършена данъчна проверка, е установено, че е извършено плащане в брой от Р. К. Х. за покупка на матрак от фирмата-адресат на процесния индивидуален административен акт, за което не е издадена фискална касова бележка от името на дружеството от регистрираните в търговския обект фискални устройства. Съгласно констативен протокол от 12.03.2015 г. на органи по приходите в ТД на НАП С., съставен след извършена проверка в офис, ползван от "М. п.-1" ЕООД в гр. С. на бул. "Ц. Б. III"№ 269, ет. ..., в този обект дружеството осъществява дейност по продажби на стоки като посочената в акта за установяване на нарушението. В административната преписка е приложено копие от жалба на г-жа Христоскова до Комисията за защита на потребителите с оплаквания във връзка с покупката на матрак на стойност 900 лв., платени в брой, за което гражданката не е получила касова бележка от ЕКАФП. Плащането на сумата се потвърждава от представения писмен документ, озаглавен "Доставка по договор-поръчка № 00319 от 05.02.2015 г. ", подписан от двете страни по сделката за продажба на матрак, който има значение и на разписка за плащането на сумата. Не е спорно, че дружеството-жалбоподател не е издало фискален бон от ЕКАФП във връзка с това плащане, което е установено и с други доказателства от регистрираните фискални устройства на дружеството. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че договорът за обсъжданата продажба бил нищожен, защото доставката станала един ден предварително и плащането на сумата от 900 лв. било само на първа вноска, а на 15.02.2015 г. бил падежът на втората вноска. На никакви доказателства не почива твърдението, че между страните по продажбата имало повече от един договор. Видно от представения договор за индивидуална поръчка № 00319 между г-жа Х. и дружеството-продавач плащането на сумата от 900 лв. е във връзка с доставката на матрак, за който е подписан документът за плащането при пълна идентичност на страни, място, време, предмет и номер на доставката между двата документа. Жалбоподателят не е оспорил подписа на своя представител върху документа, представляващ и разписка за получаване на сумата, поради което процесното нарушение - приемане на плащане без издаване на документ от ЕКАФП е доказано, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Тези факти са установени и с акт за установяване на административното нарушение /имащ качеството на официален удостоверителен документ с материална доказателствена сила/, въз основа на който е издадено влязло в сила наказателно постановление по ЗАНН за налагане на административно нарушение. Правилно административният съд е приел и, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Посоченото отклонение от данъчно облагане и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 15дн. срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви, за този срок. Видно е, че са касае за извършена продажба на значителна стойност /900 лв./, като са правилни доводите за отклонение от данъчното облагане, а в същото време, не е наложен максималния срок, който може да бъде 1 месец, поради което срока е определен в съответствие с целта на закона. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение