Решение № 13773 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 196/2016 г.

Решение № 13773 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 196/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. срещу решение № 2408/16.11.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2325 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000314000626-091-001/31.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводът му е за осъществяване на изключващия правото на данъчно облекчение по чл. 189б ЗКПО юридически факт по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО и за липсата на противоречие на националното със съюзното право при въвеждането на допълнително ограничение за предоставянето на държавната помощ чрез преотстъпване на част от дължимия корпоративен данък. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация "Стили агро" ЕООД, чрез повереника си адв. Амуджиев, в писмен отговор отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС В. ревизионен акт са установени в тежест на "Стили агро" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер 15 095.81 лева с лихви за забава 968.75 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 189б ЗКПО в размер 15 095.81 лева. Според органите по приходите за РЛ са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 198б ЗКПО за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ на земеделски стопанин, но не и общото изискване на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, доколкото към 31.12.2010 г. е имало непогасено задължение за ДДС по справка-декларация по ЗДДС № 03001501348/14.12.2010 г. и за закъснителна лихва върху това задължение в размер 268.15 лева, като дължимият ДДС е внесен на 28.02.2011 г. Възприемайки фактическите установявания на администрацията, първостепенният съд е формирал различни изводи по правото. В първоинстанционното решение е изследвана общностната уредба на държавната помощ за инвестиции в земеделските стопанства, за да се обоснове изключителната компетентност на Съюза да уреди тези обществени отношения. Изключена е съвместимостта със съюзното право на представляващите допълнителни условия за предоставяне на държавната помощ материалноправни пречки по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, доколкото такива условия не са въведени с Регламент /ЕО/ 1857/2006, а и регламентът не делегира права на държавите-членки да въвеждат правила по прилагането му. Съдът е определил като правно значим фактът на липса на започнало принудително изпълнение в контекста на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ДОПК и съпоставката и с чл. 182, ал. 1 ДОПК. Според него преценката за съществуването на публичните задължения по чл. 167, ал. 1 ДОПК следвало да се извърши към момента на подаване на ГДД, тъй като помощта по чл. 189б ЗКПО се отпускала автоматично с подаването на данъчната декларация. Решението е неправилно. Отнесеният пред АС В. спор е за съществуването на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО, заявено от "Стили агро" ЕООД за 2010 г. с последиците за законосъобразността на определящия публични задължения за този отчетен период РА. Съдържанието на данъчното предимство е за преотстъпване на корпоративния данък в размер до 60% на ДЗЛ, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Материалните предпоставки на данъчното облекчение по чл. 189б, ал. 1 ЗКПО са установени в ал. 2 от същата разпоредба и по тяхното осъществяване не се спори. Общите предпоставки за правото на преотстъпване са тези по чл. 167 от ЗКПО. Спорно е само осъществяването на тази по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО и с отсъствието й органите по приходите обосновават отказа да признаят данъчното предимство. Общото изискване на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е за липса на определени публични задължения към 31 декември на съответната година - подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления за нарушения на нормативни актове относно публични задължения /алт. 1, т. т. 1 и 2/ и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. т. 1 и 2 /чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО/. Обратно на приетото от първостепенния съд, изискванията на чл. 167, ал. 1 ЗКПО не са несъвместими със съюзното право. Според чл. 4, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент /ЕО/ № 70/2001 г. помощта за инвестиции в земеделски стопанства, които се намират в рамките на Общността, за първично производство на селскостопански продукти, е съвместима с общия пазар по смисъла на чл. 87, § 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по чл. 88, § 3 от Договора, ако изпълнява условията, определени в параграфи от 2 до 10 на настоящия член. С арг. от чл. 108, § 2 от ДФЕС укоримо е поведението на държава-членка по предоставяне на несъвместима с вътрешния пазар помощ, а не ограничаването на предоставянето на съвместима с вътрешния пазар помощ, доколкото по хипотеза държавните помощи засягат конкуренцията /вж. чл. 107, § 1 ДФЕС/. Затова за отделната държава-членка е преценката за предоставянето на обявена за съвместима с вътрешния пазар помощ, респ. въвеждането на допълнителни условия за предоставянето ? без с това да се засяга изключителната компетентност на Съюза в областта на установяването на правила относно конкуренцията. Справката-декларация по ЗДДС е от категорията на актовете по чл. 209, ал. 1 ДОПК, въз основа на които се допуска принудително изпълнение и представлява изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. С подадената от ответника по касация СД № 03001501348/14.12.2010 г. е установено задължение за ДДС, което не е било погасено към 31.12.2010 г. Релевантния момент за съществуването на публичното задължение задължение по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, като материалноправна пречка на преотстъпването на данъка, е 31 декември на съответната година. Механизмът на упражняването на правото на преотстъпване, който включва декларирането на изискването по чл. 167, ал. 1 ЗКПО в годишната данъчна декларация /вж. чл. 167, ал. 2 ЗКПО/ предполага познание у ДЗЛ относно спазването на изискването към по-ранен момент. Плащането на съществувало към 31 декември публично задължение преди датата на подаване на ГДД но след края на предходната година не ретроагира. При наличието на материалноправната пречка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО отричането с РА на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО и определянето заради това на задължение за корпоративен данък и закъснителна лихва е правомерно, а отмяната с първоинстанционното решение на утежняващия административен акт - неправилна. Поправянето на порочния съдебен акт се извършва с отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 1 770.89 лева /1 011.94 лева за първата инстанция и 758.95 лева за касационната/ в съответствие с правилата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение