Решение № 566 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 572/2010 г.

Решение № 566 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 572/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Н. Г. О., чрез пълномощника му адв. П. Н. за възобновяване на нохд № 371/08 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл. 348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че при постановяване на първоинстанционната присъда, която е била потвърдена от въззивния съд са допуснати съществени нарушения на закона, както и процесуални такива, а наложеното наказание е явно несправедливо. Подробно са развити доводи в подкрепа на направените оплаквания, като се акцентира върху неправилното приложение на закона. Искането, което се отправя е за възобновяване на първоинстанционното производство и отмяна на постановената присъда, както и на потвърдителното въззивно решение, като делото бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че не са налице основанията по чл. 348 от НПК за възобновяване на производството. Частният обвинител и граждански ищец З. П., редовно призована за съдебното заседание, не се явява. Също така, не се явява и повереникът й, редовно призован. Адвокат Н., процесуален представител на осъдения О. пледира за уважаване на искането за възобновяване, по съображения подробно изложени в него. Намира, че само при едно ново разглеждане на делото ще може да се установи обективната истина. Осъденият О., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява и не изразява личното си становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с решение от въззивната инстанция и е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 218 от 16.03.2009 г., постановена по нохд № 371/08 г., Районен съд-Сливен, е признал подсъдимия Н. Г. О. за виновен в това, че на 08.04.2007 г. в землището на [населено място], общ. С., причинил средна телесна повреда на З. П., изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата предмишница, което е довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното наказания с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия О. да заплати на гражданския ищец З. П. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 18 лева за имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски и тези, направени от гражданския ищец и частен обвинител. С въззивно решение № 18 от 23.03.2010 г., постановено по внохд № 527/09 г., Сливенският окръжен съд, е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В искането за възобновяване се сочат всички касационни основания, но липсва диференцираност на аргументацията, като от съдържанието може да се направи извод, че се акцентира върху неправилно приложение на материалния закон, в резултат на процесуални нарушения. Касационната инстанция намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи акта на въззивната инстанция. В хода на въззивното производство, в съдебно заседание от 16.11.2009 г., адв. С., е отправил към съда искане за разпит на подсъдимия, предвид неговото желание да даде допълнителни обяснения пред въззивния съд, като е посочил във връзка с изясняването на какви обстоятелства ще бъдат депозирани обясненията. Това искане е било оставено без уважение, като мотивите на съда за свързани с липсата на основание за разпит на подсъдимия, тъй като сочените обстоятелствата били изяснени. С тези си действия, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните такива. Подсъдимият има право да дава обяснения по всяко време на процеса до приключване на съдебното следствие, като това негово право не е ограничено от вече депозирани такива. Въззивният съд проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като в тази връзка разпоредбата на чл. 332 от НПК визира процесуална възможност за провеждане на съдебно следствие, при което могат да бъдат използвани всички способи за събиране и проверка на доказателствата, сред които е и разпит на подсъдим. Отказът на съда е довел до съществено ограничаване правата на подсъдимия, така както те са гарантирани в НПК и е в грубо нарушение на процесуалните правила. Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира, че са налице основания за възобновяване на производството пред въззивната инстанция, като постановеното от нея решение бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, като на подсъдимия бъде дадена възможност да даде обяснения. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение