Решение № 3937 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2010 г.

Решение № 3937 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Арнаудова, и на "Озон Б" ООД със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. "Грънчар" № 7, представлявано от управителя Йордан Кайков, чрез адв. Сл. Рашкова, против Решение от 12.05.2010 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 3461 по описа за 2006 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1487 от 09.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД-София област, потвърден с Решение № 1268/09.06.2006 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 6 839,98 лв. за данъчни периоди 15.12.2000-16.11.2001 г. по доставки на ЕТ "Теди-90-Стефан Спасов" /правоприемник на ЕТ "Стефан Трендафилов Спасов"/ и съответни лихви и в размер на 3 333,33 лв. за данъчен период м. 12.2001 г. по доставки на ЕТ "Норис Комерс-Я. Коцев" /с правоприемник "Норис Комерс-Митко Каменов"/ и в тази, с която жалбата на ревизираното лице в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, както и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за доказано право на данъчен кредит при липса на доказана реалност на процесните доставки и начисляване на ДДС от страна на доставчиците в счетоводствата им. Без основание относно начисляването на ДДС по доставките на ЕТ "Теди-90-Стефан Спасов" е кредитирано заключение на вещо лице, изготвено без проверка на счетоводството на доставчика-нарушени са в тази връзка разпоредбите на чл. 81, чл. 85, ал. 2 ДПК (отм.) и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). По отношение на доставките и на двамата доставчици съдът е игнорирал недоказването на реалността на доставките като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и отхвърляне на жалбата против ДРА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Озон Б" ООД, чрез адв. Сл. Рашкова, оспорва жалбата. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в отхвърлящата жалбата част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки на строителни материали, които са вложени в строителни обекти на РЛ и е доказано плащането на задълженията по фактурите. Ненамирането на декларираните данъчни адреси на доставчиците не следва да води до отказ на данъчен кредит на получателя. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на ДРА. Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Арнаудова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на данъчната дирекция и за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: 1.По касационната жалба на Д "ОУИ" София Жалбата е основателна. За да отмени ДРА в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е приел по отношение на доставките на ЕТ "Теди-90-Стефан Спасов" /правоприемник на ЕТ "Стефан Трендафилов Спасов"/, че със заключението на съдебно-икономическа експертиза е доказано начисляването на ДДС от страна на доставчика и това е достатъчно за признаване на право на данъчен кредит по фактурите на този доставчик. Решението в тази част е необосновано и противоречи на материалния закон. Основателно в касационната жалба против тази част на решението се възразява, че вещото лице не е изготвило заключението си след проверка на счетоводството на доставчика, а по представени от доставчика счетоводни документи. Заключение за редовност на счетоводството на доставчика липсва. Отделно от това, както в ДРА, така и в потвърждаващото го Решение на Д "ОУИ" отказът на данъчен кредит е мотивиран и с липса на реални доставки, констатациите за което по чл. 108 ДПК (отм.) не са опровергани. Аналогично, по отношение на доставките на ЕТ "Норис Комерс-Я. Коцев" /с правоприемник "Норис Комерс-Митко Каменов"/ по констатацията за липса на доставки е представен единствено ДРА на доставчика. Дори да се приеме, че този ДРА замества недоказаното начисляване на ДДС от страна на доставчика по процесните фактури, той не може да бъде годно и убедително единствено доказателство за реалността на доставките. Правото на данъчен кредит не е отказано на осн. чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) за да бъде обсъждан въпросът с премахване на данъчно предимство. 2.По касационната жалба на ревизираното лице. При неоткриване на доставчиците на лицето на декларираните данъчни адреси и следващата от това невъзможност за проверка на счетоводствата им и при липса на доказателства за реалното осъществяване на доставките и начисляване на ДДС, потвърдени и с неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изводът на първоинстанционния съд за недоказано право на данъчен кредит е обоснован и в съответствие с материалния закон. Става дума за строително-монтажни работи на различни обекти на обща висока стойност, относно осъществяването на които са представени фактурите, по които се претендира данъчен кредит, касови бонове или разходни касови ордери за плащане в брой и договори относно някои от доставките. С какъв кадрови и технически ресурс са извършени СМР и доказателства за приемане на конкретната извършена работа, както и за начисляване на ДДС от страна доставчиците не са представени. Относно доставчиците ЕТ "Камелия 84", ЕТ "Пиер 2000", ЕТ "Скорпион-Р. Монов" и ЕТ "Спектър 365" е установено, че фактурите не са отразени и дневници за продажби. За "Кронос ЗН" ЕООД и ЕТ "Балкан груп 2003" е установено, че не са били регистрирани по ЗДДС (отм.) към момента на издаване на фактурите, по които се претендира данъчен кредит. Ревизията е извършена при ДПК (отм.) и съгласно чл. 108 от този кодекс констатациите на ДРА се ползват с презумпция за вярност, която правилно, в случая, е приета от първоинстанционния съд за неопровергана от ревизираното лице. При този изход на процеса, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 21, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение