Решение № 8912 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15629/2008 г.

Решение № 8912 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15629/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по подадена касационни жалби от Илия Атанасов Тонов от гр. София; Вътка Маркова Удварева и Пена Маринова Каралакова, срещу решение № 830 от 17.10.2008 г., постановено по адм. дело № 608/2008 г. по описа на Административен съд- София град. В касационните жалби се твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна - Областен управител на област София - не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, по изложени в пледоарията съображения. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими, като разгледани по същество - неоснователни. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, образувано по жалби на Илия Атанасов Тонов, Вътка Маркова Удварева и Пена Маринова Каралакова, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-22-001/21.01.2008 г. на областния управител на област София. Оспорваният административен акт е издаден по молба на касаторите с вх. № 94-АА-134/20.09.2007 г. Преценявайки законосъобразността на обжалвания отказ, съдът е приел, че предявеното искане е недопустимо като подадено пет месеца след влизане в сила на Решение № 410/23.04.2007 г. на ВКС V г. о., с което по окончателен начин е разрешен правен спор, с основание чл. 7 ЗВСНОИ между жалбоподателите и трето лице по повод на процесния имот. Обжалваното решение е правилно и съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. От събраните в административното и съдебно производство доказателства е установено, че с влязло в сила решение на ВКС, сочено по-горе, на основание чл. 7 ЗВСНОИ - е обявен за нищожен договорът на наследодателя на жалбоподателите за покупка на процесния имот. Прието е за безспорно, че за жалбоподателите е приложима нормата на чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ, доколкото попадат в обхвата на нормата на чл. 9, ал. 3 от с. закон. И доколкото срокът, сочен в разпоредбата на чл. 9, ал. 4 - е преклузивен, с пропускането му - се погасява самото право на обезщетение в полза на жалбоподателите. Правилен извод на съда. "Лицата", исковете на които по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти са отхвърлени с влезли в законна сила решения след 22 ноември 1998 г., могат да предявят искания за обезщетяване по чл. 6 в двумесечен срок от влизане на решението в сила. По своя характер това е един преклузивен срок от типа на решителните такива. Тъй като е установен със закон, той може да бъде променян само по законодателен път, не и от законоприлагащите органи - областния управител, респективно съда като контролиращ законосъобразността на актовете им орган по силата на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Каквито и да са причините за пропускането на такъв тип срокове, те не подлежат на възстановяване. Не може да бъде споделен доводът на касаторите, че с решението си съдът е допуснал нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи. Фактически жалбата третира наново спорът, разрешен от ВКС с влязло в сила решение, което е ирелевантно за настоящият спор. Причината касаторите да не бъдат обезщетени по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ - се корени именно в пропускът им да поискат такова в предвиденият за това срок в закона. Въпрос на законодателна уредба е продължителността и естеството на този срок, което е извън съдебният контрол. И щом законодателят изрично е приел, че се касае за преклузивен срок- то съдът констатирайки пропускането му от страна на жалбоподателите, законосъобразно е приел, че самото им право на обезщетяване е погасено по закон. По изложените съображения, касационната жалби е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,