Решение № 6366 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11991/2011 г.

Решение № 6366 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11991/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Делойт България" ЕООД, ЕИК 040450884, действащо чрез пълномощника адв. Чечова, срещу решение № 3785/28.07.2011 г. по административно дело № 697/2011 г. на Административен съд София - град. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, дадени с протокол за извършена проверка от 10.11.2010 г. на главни инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - София, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Аргументи в подкрепа на исканията са развити и в проведеното по делото съдебно заседание от касаторовия повереник. Ответницата по касация - Диана Цветанова Китева от гр. София, чрез пълномощника си адв. Грета Астарджиева в писмени отговор и защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното с нея решение, като също претендира и присъждане на деловодните разноски. Ответниците по касация - главни инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" - София, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения за необсъждане на относими към спора доказателства - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на постановения съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от наведените с нея. Съобразно императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената служебна проверка по реда на цитираната по-горе норма настоящият състав установи, че оспореното решение на Софийския градски административен съд е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане. В хода на производството пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо недопустимост на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Според чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - Дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ (от категорията на които е процесния) или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспорения акт. Изложеното по-горе налага извода, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституирана Дирекция "Инспекция по труда" - София, а не служителите, осъществили фактически контролната дейност. Конституирайки като ответници в първоинстанционното съдебно производство главните инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - София, Административен съд София - град е допуснал до участие в процеса ненадлежни по предмета на спора страни. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежни страни - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено. Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който следва да предприеме необходимите действия по заличаване на ненадлежните страни - главни инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - София като ответници по делото, и по конституирането на надлежния ответник - Дирекция "Инспекция по труда" - София, и проведе съдебното производство с участие на последната. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените от страните искания за присъждане на деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,