Решение № 8599 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2009 г.

Решение № 8599 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторката е обжалвала решението от 18.12.2008 г. по адм. д. № 196/08 г. на Шуменския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед от 18.06.2008 г. на началника на РДНСК за отмяна на разрешение за строеж на пристройка. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Ответниците с изключение на Илиян Илиев и Людмил Капитанов, които не са взели становища по касационната жалба, я оспорват, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. Неоснователно е единственото касационно основание, до което се свеждат касационните оплаквания - че заповедта била издадена по недопустима жалба и извън 7-дневния срок по чл. 156 ЗУТ за служебна проверка на строителното разрешение. а. Обратно на първото касационно оплакване, вещните права на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ могат да се установяват не само по записванията по кадастъра и имотния регистър, но и с други документи за собственост. Ограничението по чл. 131, ал. 1 ЗУТ до данните от кадастъра и имотния регистър се основава на чл. 115, ал. 2 ЗУТ, според който по тях се изработват устройствените схеми и планове. При инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството вещните права се доказват с документи за собственост - чл. 144, ал. 1, т. 1 и чл. 153 ЗУТ, поради което по същия начин могат да се доказват правата и на заинтересуваните по чл. 149 ЗУТ лица. б. Въз основа на нотариален акт е било установено, че обжалвалият строителното разрешение е съсобственик на поземления имот, в който попада разрешената пристройка. Той е имал правото по чл. 149, ал. 2, т. 1, предл. 2 ЗУТ да го обжалва на собствено основание, независимо от наличието или липсата на други съпритежатели на вещни права върху имота, тяхното уведомяване за разрешението и правата им да го обжалват, каквито са следващите касационни оплаквания. в. Правото му на жалба, най-сетне, произтича от специална норма спрямо чл. 147 АПК, поради което за допустимостта й не е било нужно да доказва засегнати права, включително засягането на общи части на сградата. След като жалбата му е била подадена в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, без значение е и че административното производство не е започнало при служебна проверка в 7-дневния срок по чл. 156 ЗУТ. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд