Решение № 5542 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2014 г.

Решение № 5542 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба на Даниела Ангелова Динкова, от гр. Сандански, против Решение № 932/02.06.2014 г, постановено по адм. дело № 151/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ДК-02-ЮЗР-274/15.08.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район (ЮЗР), с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж "Търговски обект - ресторант", изграден в поземлен имот с идентификатор 65334.300.2191 по КККР на гр. Сандански и долепения до него дървен навес, с изключение на съществуващата плътна стена към УПИ VII, с извършител Васил Борисов Динков. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него - постановено ново, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение, тъй като спорът относно законосъобразността на същата заповед е вече разрешен с влязло в сила решение, което прегражда правото на жалба срещу същия акт и съставлява процесуална пречка за образуване на съдебно производство със същия предмет, поради което съставът на административния съд е бил длъжен да прекрати образуваното по недопустима жалба производство. Счита, че са налице основания за отмяната на оспореното решение по чл. 209, т. 2 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Даниела Ангелова Динкова против Заповед № ДК-02-ЮЗР-274/15.08.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район (ЮЗР), съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, а твърденията на жалбоподателката за търпимост на строежа на основание § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е отхвърлил като неоснователни, основавайки се на данните и доказателствата, събрани по съдебноадминистративното дело, образувано по оспорването на същата заповед от съпруга на жалбоподателката - Васил Борисов Динков. Така постановеното решение е допустимо, но неправилно. Със заповедта е разпоредено премахването на строеж - СИО по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК, съобразно което всеки от съпрузите е негов собственик, независимо от това на чие име е придобит строежът. Правото на собственост на Даниела Ангелова Динкова върху вещта, разпоредена за премахване, доколкото има данни и съдът е приел, че е налице СИО, обуславя правния й интерес от оспорване на заповедта, независимо от това, че не е извършител на строежа или адресат на заповедта. Касае се за самостоятелно съществуващо право на оспорване на акта, независимо от правото на оспорване на съпруга й, като адресат на заповедта, което е било реализирано в предходен момент. Затова правилно съдът е приел, че за жалбоподателката Динкова съществува активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване на заповедта поради засягане на нейни права и законни интереси. Оспореното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно приложимата на основание чл. 144 АПК разпоредба на чл. 22, т. 5, пр. 1 ГПК, не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция. В случая съдия Серафимка Мадолева е била съдия-докладчик по адм. дело № 703/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград с предмет същата заповед, оспорвана от съпруга на настоящата жалбоподателка, и е решила делото по същество. Следователно за нея за били налице основания за отвод на основание чл. 22, т. 5, пр. 1 ГПК и предвид обстоятелството, че с постановяването на решение по делото по жалбата на Васил Борисов Динков е формирала определена преценка за спора и за релевантните факти. В нарушение на чл. 22, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК същата обаче не се е отвела от разглеждане на делото, с което е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК за отмяна на оспорваното решение. Освен това, в нарушение на процесуалните правила по делото не са събрани доказателства за правнорелевантни факти, което е довело до неизясненост на делото от фактическа страна и постановяване на решението при непълнота на доказателствата. Съдът е отказал допускането на поискана от жалбоподателката съдебно-техническа експертиза, поради това че поставените задачи били установени с влязлото в сила решение по обжалване на същата заповед. Въпреки че е приел оспорването на жалбоподателката за допустимо, съдът е счел, че по въпроса за незаконността на извършения строеж е налице пресъдено нещо поради обстоятелството, че заповедта е била обжалвана от съпруга на жалбоподателката и "веднъж е минала през съдебен контрол". Този извод е неправилен, тъй като съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници, няма сила за други засегнати от акта лица. При положение, че не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Съобразно изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски в това производство не следва да се присъждат, тъй като делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК ще се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,