Решение № 10588 от 15.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2009 г.

ВАСIV отделение15.09.2010 г.докладчик Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 433 от 24 април 2009 г. на Административен съд гр. Бургас, постановено по адм. дело № 907/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 10588 от 15.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Георги Събев Парушев, Жечка Георгиева Парушева, Калина Пеева Недялкова, Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков, против решение № 433 от 24.04.2009 г. по адм. х. дело № 907/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 1323/27.05.2008 г. на Кмета на Община Бургас. Касаторите молят решението да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което да се уважи жалбата им и да се отмени отчуждаването на бившия им парцел ХIII в бивш кв. 10 по плана на кв. "Изгрев - север" - Бургас, ведно с последиците по закон или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Считат, че административният съд е постановил решение в нарушение както на материалния закон, така и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че същото е необосновано като не кореспондира със събрания доказателствен материал. Ответникът - Кмета на Община Бургас не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. В хода за произнасяне по съществото на спора настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е констатирал, че касационната жалба на Калина Пеева Недялкова, Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков е просрочена, поради което с определение № 2928 от 05.03.2010 г. я е оставил без разглеждане и е прекратил в тази част производството по делото на основание чл. 215, т. 3 от АПК. Съобщението е връчено на тримата на датата 19.07.2010 г., но определението не е обжалвано с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд и е влязло в сила. Затова предмет на разглеждане по адм. дело № 10181/2009 г. по описа на Върховния административен съд е само касационната жалба на Георги Събев Парушев и Жечка Георгиева Парушева. Тази жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче се явява неоснователна. С решение № 433 от 24 април 2009 г. по адм. дело № 907/2008 г., в производство по реда на глава Х, раздел I от АПК във вр. с чл. 31 от ЗОС, Административен съд гр. Бургас ОТХВЪРЛЯ жалбата на Георги Събев Парушев, Жечка Георгиева Парушева, Калина Пеева Недялкова, Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков, против Решение № 1323/27.05.2008 г. на Кмета на Община Бургас, като неоснователна. С това решение е оставено без разглеждане по същество искането на Жечка Георгиева Парушева, Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков по заявление - вх. № 94-Г-303/20.05.2008 г., за възстановяване собствеността върху 191,66 кв. м идеални части от бивш парцел ХIII, в бивш кв. 10, по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Бургас, отчуждени от Петра Фотева Парушева и Георги Иванов Недялков и със същото решение е оставено без уважение искането на Георги Събев Парушев и Калина Пенева Недялкова по заявление - вх. № 94-Г-303/20.05.2008 г., за възстановяване собствеността върху 337,50 кв. м идеални части от бивш парцел ХIII, в бивш кв. 10, по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Бургас. По отношение на Жечка Георгиева Парушева, Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков кметът на общината е приел, че искането им е било недопустимо, защото е направено от лица, които не разполагат с правен интерес по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. Обосновал се е с обстоятелството, че както Петра Парушева - наследодател на Жечка Георгиева Парушева, така и Георги Недялков - наследодател на Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков са реализирали правата си да искат отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС и към момента на тяхната смърт същите не са били част от наследствената им маса и не са наследени от техните деца. Отделно от това кметът на общината е констатирал, че към момента на отчуждаване на бившия парцел, 400 кв. м ид. ч. са били собственост на Петра Парушева и Георги Парушев - в режим на съпружеска имуществена общност, а 275 кв. м ид. ч. са били собственост на Калина Пенева Недялкова и Георги Иванов Недялков в режим на съпружеска имуществена общност. При тези данни е сметнал за каква идеална част от имотите следва да се счита предявено искането: спрямо Жечка Парушева - за 100 кв. м ид. части, а спрямо Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков - за 91.66 кв. м ид. части от бивш парцел ХIII, в кв. 10, по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Бургас. По отношение на Георги Събев Парушев и Калина Пенева Недялкова кметът на общината е приел, че искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество, като за Георги Събев Парушев - досежно 200 км. м ид. части, а за Калина Пенева Недялкова - досежно 137.5 кв. м ид. части от бивш парцел ХIII, в бивш кв. 10, по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Бургас. По същество е посочил, че с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС не се допуска частична реституция, което е самостоятелно основание за оставяне на искането без уважение. Отделно от това е констатирал, че предвиденото по подробния устройствен план мероприятие "изграждане на жилищен комплекс "Изгрев-север" е реализирано и бившия парцел се ползва по предназначението, за което е отчужден. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че искането на Жечка Парушева, Станчо Недялков и Водослав Недялков е било недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, защото правото да се иска отмяна на отчуждаването е преклудирано както по отношение на Петра Фотева Парушева и Георги Иванов Недялков, така и по отношение на техните наследници, предвид подавани от наследодателите предходни молби и влезли в сила административни актове със същия предмет и страни. По отношение на Георги Събев Парушев и Калина Пенева Недялкова съдът е посочил, че административният орган неправилно е приел, че след като те имат самостоятелни права върху съответно 200 кв. метра и 137.50 кв. метра ид. части от отчуждения имот и не са подавали от свое име искане за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, са предявили допустими искания. Приел е, че след като са продължавали да се намират в брак, то Петра Фотева Парушева и Георги Иванов Недялков са предявили искане за отмяна на отчуждаването и за сметка на своите съпрузи макар изрично да не са го посочили, тъй като за разлика от разпореждането с имущество представляващо СИО, придобиването на такова, каквото би представлявала евентуална отмяна на отчуждаването на имот, не е обвързано със задължението да бъде извършено с изричното съгласие на двамата съпрузи и придобитото автоматично става съпружеска имуществена общност, която в случая не е била прекратена, а е и бездялова. Съдът е счел, че искането на Георги Събев Парушев и Калина Пенева Недялкова също е било недопустимо предвид на това, че след влизане в сила на съответните откази на Петра Фотева Парушева и Георги Иванов Недялков, се е преклудирало и правото на техните съпрузи да искат отново отмяна на отчуждаването на съответните части от бившия имот. В тази връзка съдът е приел, че в нарушение на процесуалните правила кметът е разгледал искането по същество, но е счел, че това не е съществено нарушение, защото за страните са налице едни и същи последици ако искането им е оставено без уважение като тези ако е оставено без разглеждане. Независимо от тези свои изводи, съдът е изложил три причини поради които по същество искането не следва да бъде уважено: по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС е възможна отмяна на отчуждаването в неговата цялост, но не и отмяна по отношение на идеални части от имота; мероприятието за което е бил отчужден имота - изграждане на жилищен комплекс "Изгрев - север" е осъществено, а обстоятелството, че върху имота не е извършено никакво строителство, не би могло да обоснове извода, че не е осъществено мероприятието, тъй като при изграждане на комплексно жилищно строителство, освен сградите е необходимо да се предвидят обслужващи незастроени площи, каквато площ представлява сега бившият парцел ХIII и на трето място съдът е посочил, че в молбата за отмяна на отчуждаването не е направено волеизявление за връщане на полученото обезщетение, което е необходима предпоставка за отмяна на отчуждаването. Така постановеното съдебно решение е правилно. Преди всичко следва да се отбележи за яснота, че след като съдебното решение е влязло в сила по отношение на Калина Пеева Недялкова, Станчо Георгиев Недялков и Водослав Георгиев Недялков - всички наследници на Георги Иванов Недялков (първата като съпруга, а останалите като негови синове), то не трябва да се коментира и по отношение на тези лица не следва да се правят каквито и да са правни изводи. Предмет на касационна проверка е решението в частта му относно оплакванията на Георги Събев Парушев и Жечка Георгиева Парушева. Тези лица са наследници на Петра Фотева Парушева - починала на 02.03.2008 г., като Георги Събев Парушев е неин съпруг, а Жечка Георгиева Парушева - дъщеря. Приживе Петра Фотева Парушева е подала до Кмета на Община Бургас две искания за отмяна на отчуждаването на 400 кв. метра от бивш парцел ХIII в бивш кв. 10 по плана на гр. Бургас, кв. "Изгрев", на основание чл. 31 от ЗОС. Първата молба е с вх. № 94-П-154/13.03.2006 г., а втората е с вх. № 94-П-304/05.05.2006 г. Молбите на Георги Иванов Недялков (общата с Петра Фотева Парушева под № 94-П-304/05.05.2006 г. и личната му с № З-94-Г-93/12.02.2008 г.) не следва да се обсъждат по изложените вече по-горе съображения. По молба с вх. № 94-П-154/13.03.2006 г. е постановен отказ, обективиран в писмо № 94-П-154/07.04.2006 г., връчен лично на Петра Фотева Парушева на датата 11.04.2006 г. видно от приложеното по делото "известие" (обратна разписка), но не е обжалван, поради което е влязъл в сила. По молба с вх. № 94-П-304/05.05.2006 г. няма произнасяне в законоустановения срок, поради което е формиран мълчалив отказ за отмяна на отчуждаването, който не е бил обжалван и е влязъл в сила, както е прието в определение № 1009 от 02.06.2008 г. по адм. дело № 475/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, четвърти състав. При тези данни са налице не един, а два влезли в сила административни актове, които имат както един и същи предмет, така и едни и същи страни. Правото да се иска отмяна на отчуждаване на основание чл. 31 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е реализирано от бившия отчужден собственик Петра Фотева Парушева и няма възможност да се упражни повторно вече от наследниците. Налице е била хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и третата молба с вх. № 94-Г-303/20.05.2008 г. за същото искане е била недопустима както за дъщеря й Жечка Георгиева Парушева, така и за съпруга й Георги Събев Парушев. Правилно първоинстанционният съд е приел, че и спрямо съпруга молбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а не без уважение. След като обаче е констатирал недопустимостта на искането съдът не е следвало да излага никакви съображения по съществото на спора. Без значение за изхода на делото са въпросите дали е възможна частична отмяна на отчуждаването; дали мероприятието за което е бил отчужден имота е реализирано и дали трябва предварително да е заявена воля за връщане на полученото обезщетение. Оплакванията в тази връзка, направени в касационната жалба на Георги Събев Парушев и Жечка Георгиева Парушева се преценяват като неоснователни. С тези коригиращи мотиви обжалваното от тях съдебно решение ще трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1