Решение № 8998 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "И- Вайл Кетъринг 2012" ООД град Перник срещу Решение 233 от 21.12. 2023 г., постановено по административно дело 30/ 2023 г. на Административен съд- Перник (АС Перник), с което се ОТХВЪРЛЯ предявения иск на дружеството, за заплащане на сумата от 10665, 76 лв., представляваща пропуснати ползи. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че процесният обект, не е подлежал на запечатване от органите по приходите. Освен това не е бил индивидуализиран пълно и правилно в представените по делото списъци. Фактическото изпълнение на ПАМ срещу "И- Вайл Кетъринг 2012" ООД град Перник влизало в противоречие с целта на закона. Смята, че незаконосъобразността на действията по запечатване предпоставя основателност на предявения иск за пропуснати ползи. Моли за отмяна изцяло на съдебното решение и да се установи наезаконосъобразността на действието на органите по приходите от НАП, изразяващо се в запечатване на търговски обект. Съответно иска да се уважи изцяло предявения срещу НАП осъдителен иск. Претендира направените в рамките на двете производства съдебни разноски. Ответникът- Национална агенция за приходите в писмен отговор, подаден, чрез гл. юрисконсулт Кирилова, счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно, мотивирано и обосновано. Касационният жалбоподател в съдебно заседание чрез адвокат Вътев моли да се присъди справедливо обезщетение за незаконосъобразното, действие по запечатване на търговския обект. Моли да се отмени решението на административния съд и уважат изцяло предявените исковете. Иска да се присъдят направените по делото разноски, за което представя списък с разноски. Ответникът- Национална агенция за приходите в писмени бележки с дата 06.03.2024 г., подадени, чрез юрисконсулт Кирилова иска да се вземат предвид всички мотиви относно неоснователността на жалбата и да се остави в сила решението, като правилно, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че първоинстанционното решение е правилно. Смята за правилен извода на съда, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване исковите претенции на ищеца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството е образувано по искова молба, на "И - Вайл Кетъринг 2012" ООД град Перник, подадена чрез адвокат Б. Вътев от САК против Национална агенция за приходите, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков 52. Ищецът претендирал да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 14 000 (четиринадесет хиляди) лева, изменена в хода на съдебното заседание на 10665,76 лв. (десет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 06.02.2023 година до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски. Твърди се, че вредите били причинени от влязла в сила Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година по силата на която са извършени действия по фактическо запечатване и забрана за достъп до търговски обект - магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник, ул. Кракра 25. Посочва се, че имуществените вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани търговски продажби се отнася за периода 18.11.2022 година до 02.12.2022 година. С обжалваното решение на адм. съд иска бил ОТХВЪРЛЕН като неоснователен. За да достигне до този резултат АС Перник приема, че с оглед на констатациите отразени в Протокол за извършена проверка 0462832 на дата 03.01.2021 година е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година от началник на отдел Оперативни дейности - София в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник, ул. Кракра, стопанисван от Агата 2012 ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Срещу така издадената ЗНПАМ била депозирана жалба от страна на Агата 2012 ЕООД пред Административен съд- Перник, който с Решение 94 от 28.04.2021 година, постановено по адм. дело 165 по описа за 2021 година на Административен съд- Перник е отхвърлил жалбата като неоснователна. /лист 120 от делото на адм. съд/. В резултат на касационно оспорване с Решение 8229 от 28.09.2022 година, постановено по адм. дело 10051 по описа за 2021 година, Върховен административен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд /лист. 119 от делото на адм. съд /. В изпълнение на влязлата в сила Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година на 18.11.2022 година, в 18:30 часа в гр. Перник, ул. Кракра 25 е запечатан магазин за алкохол и цигари, стопанисван към този момент от "И - Вайл Кетъринг 2012" ООД град Перник, като е предвиден срок за отпечатване на обекта на 02.12.2022 година. С цел удостоверяване на извършените действия е съставен Протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ с дата 18.11.2022 година. / лист 8 от делото на адм. съд/. По искане на жалбоподателя е разпитан свидетел и е назначена съдебно счетоводна експертиза изготвена от М. Л.. В заключението бил обсъден размера на разходите в обекта и размера на печалбата, която дружеството би реализирало в процесния обект за периода на неговото затваряне. От правна страна съдът намерил, че след като жалбата срещу обжалваната ПАМ е отхвърлена с решение на АС Перник, а неговото решение оставено в сила с решение на ВАС не е налице незаконосъобразен административен акт. Посочил, че за незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея. Твърдените действия от страна на ищеца не били фактически, а правни такива. Това, че към момента на запечатване обекта се стопанисва от друго дружество, не се отразява на законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, доколкото съгласно чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС, . мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Национална агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация . С това законът въвежда необорима презумпция за знание на третите лица, че обектът подлежи на запечатване в случаите, когато същият този обект е обявен на интернет страницата на НАП. С оглед изложеното, съдът преценил, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, сочените от ищеца действия не са фактически, а правни. Тези действия по запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него са в резултат на издаден административен акт, който е влязъл в законна сила и е следвало да бъде приведен в изпълнение. Липсата на една от предпоставките представлява достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. Обжалваното решение на АС Перник е НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Административният акт притежава възможности да регулира поведение на неговите адресати и създава предпоставки за предприемането на определени действия, които е възможно да имат икономически последици за тези лица. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че не следва да се ангажира отговорността на ответника за имуществени вреди, тъй като в случая липсва отменен административен акт. Неправилен е извода за неоснователност на иска поради това, че твърдените действия от страна на ищеца не са фактически, а правни такива. Максималната ширина на приложение на ЗОДОВ позволява да се претендират вреди, както от незаконосъобразни фактически, така и от правни действия. Правните действия също могат да се намират в пряка връзка или причинно- следствена верига с вредоносен резултат. Налице е неправилна правна квалификация на предявения иск. В случая налице е влязъл в сила административен акт- ПАМ запечатване на търговски обект. Тази ПАМ е изпълнена срещу трето лице, което стопанисва търговски обект на същия адрес към момента на нейното прилагане. Това изисква решаващият съд да прецени процесуалния ред за разглеждане на претенцията. Дали лицето иска защита и претендира обезщетяване по смисъла на чл.299 АПК за незаконно принудително изпълнение. Съответно ищецът имал ли е качеството длъжник по изпълнението чл.274 АПК, чл.187, ал.1 ЗДДС. Следва да се посочи дали има идентитет между проверявания обект и запечатания по смисъла на чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС. С това дали е налице осигурена възможност и съответно осъществена защита в изпълнителното производство. В изложението на обжалвания съдебен акт се приема само, че липсват незаконосъобразни административни фактически действия. Липсва анализ по отношение на това кои от твърдените вреди са доказани. Няма и доводи за причинната връзка, дали има свързващ елемент между описаните вреди и твърдяната незаконосъобразна дейност.При сезирането с исковата молба съдът е допуснал непълноти в своите заключения, които няма как да бъдат преодолени, заместени в касационното производство. При липсата на пълнота в правния анализ на първостепенния съд не може да се формират доводи относно всички елементи на исковото производство. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане решаващият съд следва да прецени и правното разрешение от Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С- 97/ 2021 г. и се съобрази доколко са налице две мерки спрямо едно данъчно задължено лице. Отговорността за разноски следва да се реализира в новото съдебно производство, съобразно неговия изход. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение