Решение № 3157 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2016 г.

Решение № 3157 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. срещу решение № 163/25.07.2016 г. по адм. д. № 193/2015 г. на Административен съд К.. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - В. Г. Г., чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Г. Г., срещу заповед № РД-00-661/17.06.2015 г. на кмета на община К., с която й е наредено да премахне "навес", изпълнен между гараж и постройка на допълващо застрояване, попадащ частично в улица, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Изграденият навес се намира под нивото на изградения тротоар, тъй като е налице значителна денивелация между нивото на улицата и прилежащия терен към имота. Това определя строежа като подземен етаж, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Част от застроената част от навеса попада в улица. В кадастралния план, основа на регулационния такъв от 1970 г., е заснет навес, който покрива голяма част от процесния. Регулационният план не е приложен в частта за изграждане на улица, като подпорната стена, тъй като теренът е с наклон 20-25 %, не е изградена на улично-регулационната линия, а по имотната граница. При липсата на строителни книжа за строежа, извършен през 1969 г., строежът е незаконен. Същият обаче е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ съгласно чл. 60, ал. 1 и 3 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места /в. Известия, бр. 75/59 г./. Така постановеното решение е правилно като постановено в съответствие с приложимата правна норма. Спор по фактите, приетите за установени, не съществува, поради което настоящата инстанция намира за правилни установените от първоинстанционния съд фактически констатации. Според касатора, административният орган е извършил проверка на предпоставките на § 16 ПЗРЗУТ и е установил, че такива не са налице. От друга страна не е налице и искане за узаконяване по реда на § 184 и § 127, ал. 2 ПЗРЗУТ. В разглеждания аспект административният орган не е извършил преценка на условията за търпимост на строежа с конкретни констатации в тази насока. Дори такава да е налице, съдът е длъжен да изследва служебно въпроса за търпимостта на строежа с оглед законовата забрана за премахването, ако същият е търпим. Решаващият съд е извършил проверка на материалноправните предпоставки на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и изводът за наличието на предвидените предпоставки е правилен. Безспорно в случая е, че улично-регулационният план от 1970 г. не е приложен и отчуждаване на част от имота за улица не е извършено. Съдът основателно се е позовал на нормата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ / отм/ за липса на извършено отчуждаване. Без значение в случая е, че съгласно § 33 ППЗПИНМ /отм/ уличнорегулационния план в сила в сила от деня на одобрението му. Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗПИНМ /отм/ собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Тоест пряко отчуждително действие по ЗПИНМ има само дворищно-регулационният план, но за уличнорегулационния план следва да се извърши отчуждаване- чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ и § 81, ал. 1 ППЗПИНМ. Липсата му сочи, че уличнорегулационния план не е приложен, а към момента на изграждането на навеса улицата не е съществувала. Поради това строежът е допустим, тъй като не е разположен на уличната регулация и отстои от регулационната линия към съседните имоти. Затова строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ и не подлежи на премахване. С оглед изложеното, като е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение в хипотезата на материална законосъобразност, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,